Определение № 727 от 21.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 612/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на У. В. П. - П. от [населено място] срещу определение № 8775 от 13.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 4026/2011 г. на Софийски градски съд, І-ви брачен въззивен състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на У. П. - П. против определение от 01.02.2011 г. по гр. д. № 39084/2010 г. на Софийски районен съд, 51 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените срещу [фирма], квалифицирани с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 7 650 лв. - дължимо месечно възнаграждение по договор за създаване и използване на произведения на литературата, и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 460.03 лв. - лихва за забава върху възнаграждението. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 от същия закон, по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното определение е постановено по търговско дело, образувано по предявени от частната жалбоподателка обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, всеки с цена под 10 000 лв. Предвид обстоятелството, че цената на исковете е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по търговски дела - 10 000 лв., а частната касационна жалба е депозирана на 27.06.2011 г., от който момент делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция, по аргумент от § 25 ЗИД на ГПК постановеното от въззивния съд определение е изключено от обхвата на касационния контрол съгласно чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и насочената срещу него жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,