Определение № 60 от 23.01.2012 г. на ВКС по д. № 628/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. И. А. К. и Ж. И. К. са подали касационна жалба срещу решение № 295 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 2398 от 2010 г., постановено от Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното № 3542 от 2.11.2010 г. постановено по гр.д. № 7072 от 2010 г. по описа на Варненския районен съд и е отхвърлена положителният установителен иск за собственост. В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, И. А. К. и Ж. И. К. се позовават на последната хипотеза за допустимост, посочена в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да въвежда релевантните материално правни и процесуални въпроси за спорното право. От изложението не става ясно по кой въпрос се налага допускане до касация на съдебният акт с оглед развитието на правото или точното приложение на закона. Ответника община “В.” е представила отговор, в който излага своите съображения за недопускане на касационната проверка на решението. Намира, че не са въведените основания за допускане до касация, което само по себе си е достатъчно за да се отклони искането за допускане до касация. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на И. А. К. и Ж. И. К. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не са поставени въпроси. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от И. А. К. и Ж. И. К. срещу община “В. “ положителен установителен иск за собственост на имот № 283, находящ се в с.о. “П.”, землището на [населено място] с площ от 1 123 кв.м. защото е намерил, че не е установено придобивното основание на което ищците се позовават, а именно десет годишна придобивна давност- чл.79, ал.2 от Закона за собствеността. Основният аргумент е, че имота е държавна собственост и за придобиването му е необходимо изтичането на посоченият срок, а той е прекъснат с мораториума от 1.06.2006 г. за приложението на чл.86 от ЗС в ред.- от 1996 г. Не достигат един ден за изтичането на десетгодишната давност. Действително в мотивите към касираното решение са споменати факти, които не са относими към настоящия казус, но това не се е отразило на крайният извод в решението. Настоящия състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението защото не са посочени проблемите по които касаторите считат че е необходимо ВКС да се произнесе с оглед точното приложение на закона и за развитието на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,