Определение № 970 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2691/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез процесуален представител, срещу протоколно определение № 1520/ 18.10.2022г. по гр.д. № 69/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е прекратено производството по въззивното дело поради недопустимост на въззивната жалба. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. За несъобразено от състава на САС се сочи обстоятелството по съществуването на товарителница с дата 28.06.2021г., с пощенско клеймо от същата дата, което изключва възможността за приемане на пратката от куриер на 29.06.2021г., съответно неправилно кредитиране от съда на товарителница от втората дата. Сочи множество примери, при които „Спиди“АД генерира служебно товарителници, при което изцяло за вътрешни нужди куриерът не отбелязва определени пратки като получени, защото ги предава на съответно превозно средство на „Спиди“АД, което транспортира пратките по складове едва на следващия ден. Поддържа, че във всички тези случаи общото е, че куриерът получава пратката въз основа на генерираната от клиента товарителница. Навежда допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределяне на доказателствената тежест, довело до непроведено пълно и главно доказване неистинността на процесната товарителница с дата 28.06.2021г., както и неизясняване на обстоятелството, че пратката е била предадена на куриер на „Спиди“АД едва на 29.06.2021г., поради отказ на съда да уважи искането на жалбоподателя за ангажиране на допълнителни доказателства. Ответникът по касационната частна жалба – П. Н. П., чрез процесуален представител, депозира отговор, с който я оспорва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Обжалването е в хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК, за редовността на което не е предвидено представяне на изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което прилагането на такова от жалбоподателя е без правно значение за настоящото частно производство. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивната жалба е просрочена, поради подаването й след изтеклия на 28.06.2021г. двуседмичен срок за обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК, който е започнал да тече от 14.06.2021г., когато е връчено първоинстанционното решение на надлежен процесуален представител на страната. След обсъждане на докладваните в съдебното заседание удостоверения от третото неучастващо по делото лице, а именно пощенският оператор, на който е предоставена пощенска пратка, съдържаща въззивната жалба, съставът на САС е установил, че действително представител на въззивника е генерирал заявка № 62346 на 28.06.2021г. Куриер на пощенския оператор е посетил адреса на същата дата, като е удостоверил обстоятелството, че не е взел тази пратка /„поради някаква причина пратката не му е била предадена, а са му предадени други пратки на клиента „Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“/. За изяснено е прието, че физически процесната пощенска пратка, която съдържа въззивната жалба, е предадена на куриер на „Спиди“ АД на следващия ден, т.е. един ден след изтичане на срока по чл.259, ал.1 ГПК – на 29.06.2021г. Изложени са и изчерпателни правни съображения по тълкуването и прилагането на чл.62, ал.2 ГПК досежно спазването на процесуалните срокове в случай на подаване на съдебните книжа по пощата, като за съществено в случая с оглед използвания от страната начин на подаване на книжа – чрез куриерска фирма, е прието обстоятелството на осъщественото във времето предаване на въззивната жалба на служител на пощенския оператор. Във връзка с приетата с постановеното по настоящото дело Определение № 27 от 13.01.2023г. основателност на възраженията на частния жалбоподател за непроведено пълно и главно доказване от страна на оспорващия, че пратката е предадена на куриер на 29.06.2021г., тъй като издадените от „Спиди“ АД удостоверения, на които съставът на САС е обосновал решаващите си изводи, имат характер на частен свидетелстващ документ, както и поради неустановеност на релевантни за спора обстоятелствата, след предоставена от съда възможност по искане на страните е допусната съдебно техническа експертиза. В проведеното на 24.10.2023г. открито съдебно заседание в присъствието на процесуални представители на двете страни, заключението на в.л. Г. Р. е прието, без оспорване от страните. Настоящият състав кредитира експертното заключението, като компетентно и безпристрастно изготвено. След запознаване с материалите по делото и проверка в база данни в централния офис на „Спиди“АД, вещото лице е констатирало, че пратката е била с предварително подготвена товарителница през модул на самообслужване на клиенти „ My Speedy“ от потребител В. В. от обект „Адвокатско съдружие Димитров и съдружници“ на 28.06.2021г. в 10:08:14 ч. Автоматично е генерирана дата за доставка на 29.06.2021г., тъй като пратките в работните дни се доставят на следващия ден до получателя. Пратка с номер 61446716501 е предадена на куриер на 29.06.2021г. в 18.00.04 ч. от подател АС „Димитров и съдружници“. В база данни на „Спиди“АД е отразено „неуспешно вземане на пратка“, след като служителят не е взел пратката от подателя в рамките на работния ден. Поради факта, че пратката не е била взета на 28.06.2021г., на следващия ден 29.06.2021г. е генерирана товарителницата от служител на „Спиди“АД, за да може да бъде изпълнена заявката. След обсъждане на събраното доказателство, настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд за просрочие на въззивната жалба е правилен. По пътя на пълното и главно доказване се установи, че относимата към въззивната жалба товарителница от 28.06.2021г. е генерирана от самия изпращач през функционалността Мyspeedy с № [ЕГН] в 10:08:14 ч., но реално пратката е предадена на курирер на „Спиди“АД на 29.06.2021г., удостоверено с издадената на същата дата - 29.06.2021г. втора товарителница със същия номер на пратката. Обективираният в обжалваното определение извод, че за преценка срочността на подаване на жалбата в случая от значение е денят на фактическото й предаване на пощенския куриер, а не този, в който заявката е била генерирана в системата на „Спиди“АД от изпращача, се споделя напълно от настоящия състав. Налице е правилно прилагане на разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, систематичното тълкуване на която във връзка с ал.1 на текста, води до извод, че релевантно за спазването на срока е обстоятелството по реалното предаване/получаване на документа от съответния пощенски служител, което ако е в рамките на последния ден до края на двадесет и четвъртия час, срокът се счита за спазен. Моментът на подаване, съответно на автоматично генериране на заявката до пощенския оператор, е без значение при преценка спазването на срока по чл.62 ГПК. Причините за пропускане на срока, в какъвто смисъл са част от разясненията в частната жалба, са без значение при преценка срочността на жалбата. Същите биха могли да са предмет на производство при подадена молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срока, поради което каква е причината за неполучаване на процесната пратка при посещението на адреса от пощенския куриер на 28.06.2021г., отразено в удостоверението на „Спиди“ АД, в случая е без значение. Като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение