Определение № 3452 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3945/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ЕТ „Търговия на едро – Румяна Несторова“, чрез адв. С. С., срещу определение № 434 от 13.06.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 210/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено разпореждане № 199/01.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1376/2021 г. на Районен съд – Ловеч. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя следния въпрос: „При депозиране на молба с основание чл. 250 ГПК и едновременно с нея подадена въззивна жалба, следва ли да се внесе държавна такса по въззивната жалба преди да е приключила процедурата по допълване на решението?“. Частният жалбоподател поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. За да постанови определението си въззивният съд е установил, че с разпореждане № 199/01.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1376/2021 г. по описа на Районен съд – Ловеч са върнати подадените от Р. Т. Н., действаща като ЕТ с фирма „Търговия на едро-Румяна Несторова“ въззивни жалби с вх. № 3603/27.04.2022 г. и вх. № 6590/25.07.2022 г. Посочил е, че производството по гр. д. № 1376/2021 г. е образувано пред Ловешкия районен съд на 15.07.2021 г. по повод предявена искова молба от ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ срещу ЧСИ В. П., с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата от 6 000 лева. Изтъкнато е, че по делото е постановено решение № 123/07.04.2022 г., с което така предявеният иск е отхвърлен, като са присъдени и съответните разноски. Констатирано е още, че по повод подадена от едноличния търговец молба с вх. № 3601/27.04.2022 г. за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК е постановено решение № 286/04.07.2022 г., с което молбата е отхвърлена. Въззивният състав е посочил, че против двата съдебни акта са подадени въззивни жалби от ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“, съответно вх. № 3603/27.04.2022 г. и вх. № 6590/25.07.2022 г. Установил е още, че поради нередовност на въззивната жалба, а именно неприлагане на документ за внесена държавна такса, с разпореждане № 1161/31.05.2022 г., Ловешкия районен съд е оставил без движение въззивна жалба вх. № 3603/27.04.2022 г. и дал указания за отстраняване на нередовностите в нея, а именно внасяне на държавна такса в размер на сумата от 120 лева. Междувременно е подадена нова въззивна жалба срещу същото решение, към която е приложена вносна бележка за сумата от 25 лева по сметка на Окръжен съд – Ловеч. Посочено е също, че след постановяване на решението за допълване, срещу него е подадена въззивна жалба вх. № 6590/25.07.2022 г., като по нея е представена разписка за внесена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на Окръжен съд – Ловеч. В обжалваното определение съдът е отбелязал, че с разпореждане № 1950/20.09.2022 г. Ловешкият районен съд е върнал подадените от Румяна Несторова, действаща като ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ въззивни жалби с вх. № 3603/27.04.2022 г. и вх. № 6590/25.07.2022 г., тъй като не е внесла дължимата държавна такса в размер на сумата от 120 лева, а внесена е само сумата от 25 лева. Констатирано е, че това разпореждане е обжалвано от ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ пред Ловешкия окръжен съд, който е отменил същото и делото е върнато на Ловешкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за отстраняване на нередовностите на подадените въззивни жалби, а именно за довнасяне на още 70 лева, след като вече са внесени 50 лева /две по 25 лева/. Въззивният състав е намерил, че в изпълнение на разпореждане на Ловешкия окръжен съд, съдията докладчик по гр. д. № 1376/2021 г. отново е оставил без движение подадените от ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ въззивни жалби, с указание да бъде внесена държавна такса в размер на 70 лева. Това разпореждане е било връчено на ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ на 20.01.2023 г., видно от приложеното по делото съобщение. Посочено е, че на 26.01.2023 г. ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ е подала молба, с която е заявила, че е внесена държавна такса по двете въззивни жалби по 25 лв. за всяка и моли те да бъдат изпратени на Окръжен съд – Ловеч. Констатирано е, че е постановено разпореждане № 199/01.02.2023 г., с което Районен съд – Ловеч е върнал подадените от ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ въззивни жалби с вх. № 3603/27.04.2022 г. и вх. № 6590/25.07.2022 г., тъй като указанията не са изпълнени в срок и не е внесена дължимата държавна такса в пълен размер. След проследяване и анализиране на процесуалните действия на Ловешкия районен съд по движение на двете въззивни жабли, въззивният съд е намерил, че частната жалба срещу разпореждането за връщането им е неоснователна. Приел е, че жалбоподателката дължи държавна такса по подадената въззивна жалба, съгласно изискването на закона – чл. 261, т. 4 ГПК, за изпълнението на което задължение е без значение приключила ли е процедурата по молбата по чл. 250 ГПК, а съдебната практика е в смисъл, че при редовност и спазен срок за подаване на въззивна жалба, същата следва да се разгледа след приключване на процедурата по чл. 250 ГПК. Прието е, че районният съд стриктно е спазил дадените задължителни указания на Ловешкия окръжен съд в отменителното определение, дал е указания на ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“ да довнесе 70 лева държавна такса, но същата не е сторила това в срок, като е твърдяла през цялото време, че не следва да се събира държавна такса за подадената въззивна жалба докато съдът не се произнесе по реда на чл. 250 ГПК с допълнително решение. Констатирано е още, че по делото липсва молба, с която частната жалбподателка да оттегля въззивна жалба с вх. № 3603/27.04.2022 г., следователно правилно Ловешкият районен съд е дал указания да се внесе общо държавна такса за двете въззивни жалби. В тази връзка съдът е посочил, че след като същата не е внесена в срок от ЕТ „Търговия на едро-Румяна Несторова“, то постановеното разпореждане, с което подадените въззивни жалби са върнати е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В конкретния случай формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не може да обоснове допускане касационно обжалване на въззивното определение. Същият не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставен въпросът не кореспондира с фактите по делото, а се извежда от тезата на жалбоподателя, че при подадена въззивна жалба срещу постановеното решение и молба за допълване на последното с правно основание чл. 250 ГПК, държавната такса за въззивната жалба следва да се внесе след приключване на процедурата по чл. 250 ГПК. Следва да се посочи, че отговорът на поставения в изложението въпрос няма да обуслови друг извод по въпроса за санкционните последици при невнасяне на дължимата държавна такса по подадена въззивна жалба. В процесния случай администриращият въззивните жалби съд няколко пъти е давал указания на жалбоподателя за внасяне на дължимата държавна такса по тях, включително и след постановяване на допълнителното решение по делото, с което молбата му по чл. 250 ГПК е отхвърлена, поради което поставеното питане няма посоченото от жалбоподателя значение. Както се вижда от данните по делото, последните указания за довнасяне на сумата 70лв. до пълния размер на дължимата държавна такса от 120лв., са дадени с разпореждане от 14.12.2022г., а решението по чл.250 ГПК е от 04.07.2022г.; връчени са на 20.01.23г. на жалбоподателя и в указания срок не са изпълнени. За пълнота на мотивите следва да се посочи още, че по отношение на формулирания въпрос не е налице релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В процесния случай не са налице съображения в тази насока. Не се констатира и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на определението поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. Жалбоподателят не мотивира това основание с конкретни доводи. При служебно извършената проверка обаче, настоящият състав на ВКС констатира, че не се установява наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,