Определение № 738 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ж. Н. – процесуален представител на М. Б. Б., против въззивно решение № 210/09.08.2019 г., постановено по гр. д. № 143/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 88/28.02.2019 г. по гр. д. № 498/2017 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е постановено отнемане в полза на държавата от М. Б. Б., въз основа на мотивирано искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по реда на чл. 153 ЗПКОНПИ на незаконно придобито имущество и са присъдени разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска алтернативно обезсилването или отмяна му и отхвърляне на предявения иск.

Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и формулира следните въпроси: 1. „Какъв е характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) за извършване на проверки от (КП) КОНПИ?”; 2. „Необходимо ли е съдът да обсъди и прецени всички доказателства, както и всички доводи на страната?”; 3. „Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви и какво следва да бъде тяхното съдържание?”; 4. „Следва ли съдът да отнема равностойност на вещ, притежавана от ответника в края на проверявания период, ако тази вещ липсва не по вина на ответника?”; 5. „Какво е правното значение на допуснати нарушения в хода на административното производство за установяване на незаконно придобито имущество и тяхното значение за легитимацията на комисията да предяви иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) от гледна точка на възникването и упражняването на правото на иск?”; и 6. „Допустимо ли е ползването по делата по ЗОПДНПИ (отм.) на неуредени в същия закон статистически данни от ЕВРОСТАТ, ако е допустимо – за какви обстоятелства, по кой ред и начин следва да става това?”. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в решение № 323/18.01.2018 г. по гр. д. № 291/2016 г. на ВКС, VI г. о., вторият и третият въпроси в противоречие с приетото в решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, VI г. о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, VI г. о., решение № 124/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ВКС, VI г.о., решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ВКС, VI г. о., решение № 126/09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, VI г. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, VI г. о., решение № 24/28.10.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 194/02.07.2012 г. по гр. д. № 92/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 99/22.06.2015 г. по гр. д. № 6817/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 120/04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, VI г. о., ППВС 1/1953 г. и ТР 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, четвъртият въпрос в противоречие с приетото в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, VI г. о., петият и шестият въпрос в противоречие с решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на Република България ,а шестият въпрос и с приетото в решение № 70/04.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г. на ВКС, VI г.о. и решение № 323/18.06.2018 г. по гр. д. № 5291/2016 г. на ВКС, VI г. о.

Ответникът по жалбата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 88/28.02.2019 г. по гр. д. № 498/2017 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е постановено отнемане в полза на държавата от М. Б. Б., въз основа на мотивирано искане на КПКОНПИ по реда на чл. 153 ЗПКОНПИ на незаконно придобито имущество, както следва: недвижим имот, представляващ апартамент № 3 в [населено място], ж. к. С., в масивна шестетажна жилищна сграда – бл. № 7, секция ІІІ, вх. В, на първи етаж, с идентификатор *, със застроена площ от 80 кв. м., заедно с прилежащото към апартамента избено помещение от 6 кв. м., както и 1/90 ид. ч. от общите части на сградата, която сграда е обозначена по кадастралната схема с № 11, както и от правото на строеж върху държавна земя, в кв. 711 по документ за собственост, а по кадастралната карта на [населено място] с идентификатор * на стойност 53 700 лв. към 23.06.2017 г. – датата на внасяне на мотивираното искане; лек автомобил марка Сеат, модел Т., с рег. [рег.номер на МПС] червен цвят, с дата на първоначалната регистрация 30.08.1996 г., рама № V. и двигател № A., на стойност 2111 лв. към 23.06.2017 г. – датата на внасяне на мотивираното искане; лек автомобил марка Фиат, модел Барчета, с рег. № ** цвят сив металик, с дата на първоначалната регистрация 29.08.1997 г., рама № Z. и двигател № на стойност 3466 лв. към 23.06.2017 г. – датата на внасяне на мотивираното искане; сумата от 20 100 лв., представляваща парична равностойност на лек автомобил марка Мерцедес, модел С200, с рег. № * бял цвят, с дата на първоначалната регистрация 25.05.2007 г., с рама № W. и двигател № **** и са присъдени съдебни разноски.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел възраженията на М. Б. Б., че са налице нарушения в процедурата за завеждане на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) за неоснователни и е посочил, че срокът по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) е инструктивен, поради което предявеният иск е допустим. Проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) е образувана въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Велико Търново № УВ-1043/29.06.2015 г., към което е приложен препис от обвинителния акт срещу М. Б. Б. за това, че през периода от 01.01.2007 г. до 12.03.2009 г. в [населено място], Република България и [населено място], ФР Германия след предварително сговаряне с Б. Б. и Р. Б. е получила, държала и използвала повече от два пъти парични средства на обща стойност 11 300 евро с равностойност 22 100,54 лв., за които знаела към момента на получаването им, че са придобити от тях във Ф. чрез тежки умишлени престъпления, които отнесени към българския НК са престъпления по чл. 159б, ал. 2, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК /трафик на хора/, като повече от два пъти извършила финансови операции – превод на парични средства във валута – евро чрез системата за бързо разплащане W. U. от територията на Република Германия в Република България, както и получила такива парични средства от ФР Германия за Република България, описани по операции подробно, което е престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Проверката е извършена за период от 30.08.2005 г. до 02.07.2015 г., като е приключила с доклад вх. рег. № 4-1322/18.07.2016 г. от Директора на ТД на КОНПИ Велико Търново, с предложение за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество срещу М. Б. Б.. С решение № 145/05.04.2017 г. на КОНПИ е образувано производство за установяване на незаконно придобито имущество и е решено да се внесе искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск. С определение № 458/10.04.2017 г. по ч. гр. д. № 303/2017 г. на Окръжен съд - Плевен е допуснато исканото обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, предмет на евентуално отнемане, и запор върху два автомобила, също предмет на евентуално отнемане. Взето е Решение № 263/21.06.2017 г. на КОНПИ за внасяне на искане в Окръжен съд - Плевен за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 71 710 лв. Между страните не се спори, че за деянието, за което КОНПИ е уведомена е постановена присъда по н. о. х. д. № 1006/2015 г. на Окръжен съд - Плевен, отменена с решение № 248/30.12.2015 г. по в. н. о. х. д. № 297/2015 г., като при повторното разглеждане е одобрено споразумение на основание чл. 384, ал. 1, вр. с чл. 381 НПК по н. о. х. д. № 253/2016 г. на Окръжен съд - Плевен, с което М. Б. Б. се е признала за виновна за това, че през периода от 01.01.2007 г. до края на м. 12. 2011 г. в [населено място], ФР Германия, след като се сговорила предварително с Б. Б. и Р. Б., придобива имущество – парични средства на обща стойност 37 860 евро, с левова равностойност 74 047, 72 лв., за които е знаела към момента на придобиването им, че са придобити от тях във ФР Германия чрез тежко умишлено престъпление "Трафик на хора" по чл. 159б, ал. 2, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК – престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1, вр. с ал. 2, алт. 1 НК, както и за това, че през периода от 01.01.2007 г. до края на м. 12. 2011 г. в [населено място] и в [населено място], след като се сговорила предварително с Б. Б. и Р. Б., повече от два пъти извършила 10 броя финансови операции – превод на парични средства във валута /от [населено място] към [населено място] и касово теглене на суми в евро /в [населено място] чрез системата за бързи разплащания W. U. с имущество – парични средства, за които е знаела, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление "Трафик на хора" по чл. 159б, ал. 2, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, на обща стойност 11 300 евро, с равностойност 22 100,54 лв. и изтеглени касово парични средства на стойност 80 евро с равностойност 156,46 лв. – престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1 и 2, вр. с ал. 1 НК, както и за престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 НК, което не е в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Наложено й е наказание две години лишаване от свобода, условно с четиригодишен изпитателен срок, като на основание чл. 253, ал. 6, вр. с чл. 53, ал. 1, б. "б" НК предметът на престъплението 37 860 евро, с левова равностойност 74 047, 72 лв. е отнет в полза на държавата до размера на сумата, иззета по делото в размер на 14550 евро /равностойност 28456, 89 лв./, иззети и приложени като веществени доказателства, както и веществените доказателства – златни накити намерени в дома й на обща стойност 7702 лв., като за остатъка по обвинението е присъдена равностойността на сумата от 19 371, 97 евро /равностойност 37887,70 лв./ до сумата по обвинението. Установено е, че с присъда на Областен съд [населено място], влязла в сила на 14.04.2015 г. по наказателно дело № 7 K. 320 Js 6028/12 (6/13), че М. Б. Б. е осъдена за сводничество с цел сексуална експлоатация в 5 случая, еднородни по време, място и начин на извършване в условията на идеална съвкупност и за опасно телесно нараняване с лишаване от свобода в размер на общо 2 години, чието изпълнение се отлага условно. В мотивите на присъдата е прието, че през м. 06. 2007 г. М. Б. Б. последвала родителите си - Б. Б. и Р. Б. в [населено място], като по нейни данни изкарвала пари, поддържайки връзки с мъже. В периода 18.10.2012 г. до 21.02.2014 г. тя е била задържана във връзка с воденото наказателно производство. В присъдата е прието, че тримата са придобили чрез сводничество с цел сексуална експлоатация имуществени активи в общ размер най-малко 37 500 евро. Въззивният съд е приел, че не е доказан законен източник за придобиване на вещите, чиято отмяна се иска. В началото на проверявания период М. Б. Б. не е разполагала с имущество. Разходите за издръжката й съдът е определил по данни от НСИ /пар. 1, т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.)/ за периода на пребиваването й в България, и по данни на ЕВРОСТАТ за периодите на пребиваването й в Германия. Приел е, че ответницата е поддържала стандарт на живот над средния за страната и общият размер на разходите за издръжка за проверявания период е 231 474, 35 лв. Направила е разходи за задгранични пътувания в размер на 11 197,12 лв. /изчислени на база крайна дестинация С. и съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/, както и разходи за платени ЗО и лихви по просрочени вноски в размер на 1310,62 лв. Едновременно с това, е придобила имущество на стойност 186 2ЗЗ, 42 лв., включващо закупения недвижим имот, л. а. Сеат Т., л. а. Фолксваген Транспортер, л. а. Фиат Барчета, л. а. Ауди А6, л. а. Мерцедес С220, златни бижута и парични средства, част от които иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.10.2012 г. по ДП № Д-2508/2011 г. на РП Плевен, а друга част - изпратени чрез системата W. U.. Недвижимият имот е оценен по пазарна стойност към момента на придобиването, тъй като държавата е трето лице за сделката, поради което не е обвързана от цената, вписана в титула за собственост. При тези данни, въззивият съд е приел, че е налице несъответствие между приходи и разходи в значителен размер, изчислен от първостепенният съд на сумата от 419 018,39 лв. /като първоинстанционният съд не е отчел разходите за задгранични пътувания от 11197,12 лв., които следва да се съобразят/. По отношение на направеното възражение за приложимост на размера за значително несъответствие от 250 000 лв., предвиден в закона преди изменението с ДВ бр. 103/2016 г., е посочил, че проверката е приключила с доклад на 18.07.2016 г., т. е. преди изменението на закона, поради което приложимият размер за значително несъответствие следва да се счита този, който законът визира към момента на приключване на проверката – 250 000 лв. Изложил е, че това обстоятелство в случая няма значение, доколкото несъответствието значително надвишава сумата по пар. 1, т. 7 ДР към ЗОПДНПИ (отм.) от 250 000 лв. По отношение на възражението на М. Б. Б., че за лек автомобил Мерцедес С220 е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за кражба, е посочил, че същото е неоснователно, като в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо, не е налице и нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че е очевидно неправилно.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторката въпроси. Първият поставен въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.) е обуславящ изхода на настоящия спор, но същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 4 юни 2020 г. по тълк. д. № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС, имащо значение на задължителната практика, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Поставените втори и трети процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства и доводи на страната и да изложи собствени мотиви, както и за съдържанието на тези мотиви също са обусловили решаващата воля на съда, но по тях не се разкрива поддържаната от касаторката допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Не е налице противоречие с практиката на ВКС, според която въззивният съд, като решаваща инстанция по същество, е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е процедирал така и в мотивите на въззивното решение е формирал собствени изводи по спорното право след като е извършил анализ на доказателствата по делото и след излагане на съображения по доводите и възраженията на страните. Четвъртият поставен въпрос затова дали следва да се отнема равностойност на вещ, притежавана от ответника, ако тази вещ липсва не по негова вина е неотносим, доколкото същият не е бил предмет на разглеждане от възззивния съд и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението. Петият поставен въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд е приел, че не са налице нарушения в процедурата за завеждане на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.). В тази връзка е изложил мотиви, че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление, измежду кръга изчерпателно посочени състави по НК и, че е достатъчно срещу лицето да е започнало наказателно преследване за някое от изброените престъпления, като законът свързва най-ранния момент на започване на проверката с привличането като обвиняем на проверяваното лице, но не фиксира краен момент /арг. чл. 31 ЗОПДНПИ (отм.)/ и е приел, че възражението на касаторката за загубване на качеството на обвиняема, поради придобиването на качеството на подсъдима по наказателното производство се явява неоснователно. Приел е възражението за процедурно нарушение, изразяващо се в неспазване изискването за форма на уведомлението от прокурора също за неоснователно, като е посочил, че в чл. 25, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) е установено съдържанието на уведомлението, което в случая е спазено с прилагането на обвинителния акт към него, съдържащ необходимата по закон информация. Шестият въпрос е обусловил изхода на настоящия спор, но по него не се разкриват поддържаните от касаторката допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК – не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените актове на Конституционния съд на РБ и решения на ВКС по чл. 290 ГПК.,в които е прието, че при оценката на обичайните за домакинството на проверявания разходи, трябва да се анализира действителният начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на Националния статистически институт. Така унифициран подходът прави невъзможно установяването на конкретния размер на разходите на всяко лице. Данните на статистиката са базови и служат като ориентир за персоналната преценка с оглед времето и личността на проверяваните. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваното решение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на касаторката следва да бъдат възложени и претендираните от ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредбата към ЗПрП.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.