Определение № 523 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12429/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014 – 2020“ против решение № 3332 от 03.11.2025 г., постановено по адм.д. № 198/2025 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е отменил решение № РД-02-14-125 от 06.02.2024 г. на ръководителя на НО по подадена от Община Никопол жалба. С решението съдът е осъдил бюджетния орган Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община Никопол съдебни разноски в размер 1700 лв. за внесена държавна такса, 825 лв. платено възнаграждение за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер на 36 527 лв. Касационният съдебен състав, след като извърши служебна проверка по подадената касационна жалба установи, че по делото е постъпил писмен отговор от касационния ответник Община Никопол, заведен в АС – Плевен на 18.12.2025 г., като на същата дата е заведена и молба вх. № 6620, подадена от Община Никопол за изменение на постановеното от АС – Плевен решение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. При тези данни образуваното производство по касационната жалба на ръководителя на НО следва да бъде прекратено, а делото - върнато на Административния съд – Плевен за произнасяне по искането на Община Никопол за изменение на постановеното от този съд решение в частта за разноските. В действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК от 1952 г., предвиждаща самостоятелно обжалване на крайния съдебен акт в частта за разноските. Ето защо крайният съдебен акт в частта за разноските може да бъде изменен по реда на чл. 248 ГПК с определение, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване крайния акт. Разпоредбата на чл. 248 ГПК се прилага субсидиарно в производствата по реда на АПК на основание чл. 144 АПК. В конкретния случай не намира приложение изменението на АПК, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г., с което е създадена нова разпоредба – чл. 176а. Съгласно ал. 4 на чл. 176а при подадена касационна жалба срещу решението касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Съгласно § 40 от ПЗР на ЗИД АПК неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Настоящото производство не е приключило, поради което разпоредбата на чл. 176а, ал. 4 АПК в случая е неприложима. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 135, ал. 2 АПК, производството пред Върховния административен съд следва да се прекрати, а делото да се изпрати на Административния съд – Плевен за произнасяне по искането. Съдът следва да разгледа молбата по чл. 248 ГПК, след което да изпрати делото на ВАС за произнасяне по касационната жалба. Воден от горното, Върховният административен съд