Определение № 435 от 02.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1960/2020 г.

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България” АД - [населено място], срещу определение № 107 от 24.06.2020 г., постановено от по т. д. № 669/2020 г. от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС. С посоченото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на „И Ар Би Лизинг България” ЕАД (в качеството на правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД) - прекратено без ликвидация в хода на делото и преобразувано чрез вливане в „Юробанк България” АД, срещу решение от 04.11.2019 г. по т. д. № 801/2019 г. на Варненски окръжен съд. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че първият тричленен състав на ВКС незаконосъобразно е приел, че за обжалваното с касационната жалба въззивно решение е приложим минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Излага доводи, че делото е гражданско, тъй като едната страна по сделката са физически лица - потребители, което обстоятелство предпоставя приложимост на критериите за достъп до касационно обжалване по граждански дела. В подкрепа на тезата, че делото е гражданско, а не търговско, частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.113, ал.2 ГПК (ДВ бр.100/20.12.2019 г.) и на практиката, обективирана в определение № 547/23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 117/12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 821/2018 г. на ВКС, ІV г. о., и определение № 253/06.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1439/2020 г. на ВКС, ІV г. о. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по частната жалба Б. П. Г. и С. Б. Г.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Производството по т. д. № 669/2020 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на „И Ар Би Лизинг България” ЕАД в качеството на правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД срещу решение по т. д. № 801/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 15622/2017 г. на Варненски районен съд в частта за осъждане на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД да заплати на Б. П. Г. и С. Б. Г. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 15 602.68 лв. - надплатена за периода от 07.10.2012 г. до 15.10.2017 г. сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL от 23.08.2007 г., сключен с „Българска пощенска банка” АД, вследствие валутна разлика между швейцарски франк и евро, и сумата 4 122.95 швейцарски франка - надплатена за периода от 07.10.2012 г. до 15.10.2017 г. сума по същия договор за кредит, съставляваща разлика между платените лихви и действително дължимите лихви по договора за кредит. С обжалваното определение състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане, след като е преценил, че жалбата е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално недопустима. Изложени са съображения, че с въззивното решение е разрешен спор за права, произтичащи от неточно изпълнение на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, и по аргумент от чл.365, ал.1, т.1 ГПК делото е търговско. Предвид цената на всеки от исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, която е под предвидения в чл.280, ал.2, т.3 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., е направен извод, че решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. При постановяване на определението първият тричленен състав на ВКС е съобразил изменението на чл.113 ГПК, обн. в ДВ бр.100/20.12.2019 г., с което е създадено ново процесуално правило, валидно и за висящи производства, че делата с участие на потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес - обстоятелство, имащо значение и за преценката по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. След преценка на фактите по делото обаче съдебният състав е приел, че изменената разпоредба не намира приложение спрямо обжалваното въззивно решение, тъй като е приета след влизането му в сила. Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с подадената пред първия тричленен състав на ВКС касационна жалба е решение на въззивен съд, с което е разрешен спор за вземания, породени от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ - договор за банков кредит, и претендирани с осъдителни искове, всеки с цена под 20 000 лв. Абсолютният търговски характер на сделката, от която произтичат спорните вземания, и качеството на търговец на едната от участващите в нея страни (дружеството - ответник) е достатъчно по аргумент от чл.365, т.1 ГПК делото, в рамките на което е разгледан спорът, да бъде квалифицирано като търговско и приложение да намерят правилата за достъп до касационно обжалване по търговски дела, действащи към момента на постановяване на въззивното решението. Решението е постановено при действието на чл.280, ал.3, т.1 ГПК в редакцията от ДВ бр.86/2017 г., която изрично урежда необжалваемостта с касационна жалба на решенията на въззивните съдилища по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., и тъй като в случая цената на разгледаните от въззивния съд искове е под 20 000 лв., изводът на първия тричленен състав на ВКС за необжалваемост на решението, обуславяща недопустимост на подадената касационна жалба, е законосъобразен. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя извода на първия състав за неприложимост на разпоредбата на чл.113 ГПК в новата редакция от ДВ бр.100/20.12.2019 г. Поради произтичащата от чл.280, ал.1, т.3 ГПК необжалваемост въззивното решение е влязло в сила в момента на обявяването му по предвидения за това ред. С влизане на решението в сила е сложен край на делото и към момента на влизане в сила на изменението на чл.113 ГПК не е съществувал висящ спор, спрямо който да се приложат новите правила за разглеждане на дела с участие на потребител. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за несъобразяване на обжалваното определение с посочената в частната жалба практика на ВКС, ІV г. о., според която и преди влизане в сила на новата редакция на чл.113 ГПК споровете за съществуване на вземания по договори за банков кредит, в които участват като страна потребители, се разглеждат като граждански и за касационното обжалване на решенията по тези дела се прилагат правилата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване по граждански, а не по търговски дела. До влизане в сила на изменението на чл.113 ГПК качеството „потребител” на някоя от страните по делото не е уредено в процесуалния закон като самостоятелен критерий, релевантен за преценката дали делото е гражданско или търговско с оглед приложението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. След като до приемане на новата разпоредба на чл.113 ГПК не е съществувала изрична законова разпоредба в посочения смисъл, качеството „потребител” не може да бъде аргумент за квалифициране като граждански на спор, осъществяващ всички белези на търговски спор по чл.365 ГПК, какъвто характер има разрешеният с обжалваното пред състава на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, спор за вземания с източник абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. По изложените съображения обжалваното определение по т. д. № 669/2020 г. на ВКС, Търговска колегия, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,