Определение № 2052 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5870 от 25.05.2023 г. от Ц. Ч. С., подадена чрез адв. А. Т., за допълване на постановеното по делото определение № 872 от 27.04.2023 г. с присъждане на разноски – заплатеното адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба. По молбата е постъпил писмен отговор от В. Д. В., в който прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с твърдения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че правната защита пред ВКС се изразява само в подаване на отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С влязло в сила определение № 872 от 27.04.2023 г., постановено по настоящото дело, поради депозиран пред ВКС отказ от иска на основание чл. 233 ГПК обжалваното въззивно решение от 04.05.2022 г. по в. гр. д. № 3865/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение от 23.07.2021 г. по гр. д. № 13647/2020 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. Д. В. срещу Ц. Ч. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 32 673 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена на 12.10.2015 г. при начална липса на основание е обезсилено и производството по касационното дело е прекратено. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането на Ц. Ч. С. за разноски. Молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е същата е основателна. С отговора на касационната жалба ответната страна по касация Ц. Ч. С. е поискала присъждането на разноски. Представила е договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2022 г. Съгласно отбелязването в него Ц. Ч. С. е заплатила в брой на адвокат А. Т. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2500 лв. за „цялостно процесуално представителство пред ВКС във връзка с отговор на касационна жалба против решение № 647 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 3865/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд“. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е под предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, доп. и изм. ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. Защитата по делото се изразява в изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението. С оглед цената на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – 32 673 евро, съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 4321,67 лв. Предвид изложеното, определението следва да се допълни като на Ц. Ч. С. се присъдят направените разноски за настоящата инстанция – сумата от 2500 лв., платими от касатора В. Д. В.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение