Определение № 1108 от 14.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 247/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Е. П. срещу определение № 3748 от 05.12.2025 г. по ч. т. д. 46/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 12274 от 25.09.2025 г. по гр. д. 7141/2025 г. по описа на РС - Пловдив, с което е върната исковата му молба вх. № 43810/16.04.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив с предявени искове по чл. 58, ал. 3 ЗК за отмяна на взетите решения от общото събрание на Кооперация „Районна потребителска кооперация „Наркооп“ на 21.03.2025 г. и са присъдени разноски по делото. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че е узнал за оспорените решения на датата на провеждане на общото събрание, с доводи, че протоколът за проведеното общо събрание се изготвя в седмодневен срок и най-ранният момент, в който неприсъствалите на събранието членове могат да се запознаят с взетите решения, е 28.03.2025 г., като той е узнал за решенията едва на 14.04.2025 г., когато е поискал да му бъде издаден препис от протокола. Сочи, че исковата молба е подадена два дни по-късно, на 16.04.2025 г., и срокът по чл. 58, ал. 3 ЗК е спазен. По тези доводи моли обжалваното определение и потвърденото с него определение на РС – Пловдив да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не формулира правен въпрос. Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си за допускане на определението до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по жалбата, Кооперация „Районна потребителска кооперация „Наркооп“, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Сочи, че представеното изложение на касационните основания не съдържа правен въпрос, по който да може да бъде допуснато касационно обжалване. Излага, че не е налице хипотезата на очевидна неправилност на въззивния акт, като изтъква доводи за съответствието му със закона. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е изтъкнал, че искът по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите е конститутивен и с него се упражнява потестативното право да се признае за незаконно или несъобразено с устава на кооперацията решението на общото събрание. Посочил е, че правото на иск по чл. 58, ал. 1 ЗК принадлежи на изчерпателно посочени в нормата на чл. 58, ал. 2 ЗК лица и органи и може да бъде упражнено в преклузивните срокове по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 ЗК. Приел е, че тълкуването на нормата налага извода, че ако членът на кооперацията е присъствал на събранието, двуседмичният срок тече от датата на решението, като същият изтича винаги в рамките на общия тримесечен срок, а ако членът на кооперацията не е присъствал на събранието, двуседмичният срок тече от узнаването или уведомяването, но следва да изтича в рамките на тримесечния срок. Подчертал е, че срокът е преклузивен и съдът, разглеждащ иска по чл. 58, ал. 1 ЗК, следи служебно за спазването му. Счел е, че в хипотезата на предявен иск от член, който е присъствал на събранието, проверката на съда се ограничава само до изчисляване на срока, считано от датата на събранието до датата на предявяване на иска, а при твърдение в исковата молба, че ищецът не е присъствал на събранието и е узнал на друга дата, фактите относно узнаването и момента на узнаване подлежат на доказване от ищеца. Намерил е, че в процесния случай няма спор, а е и налице признание от ищеца, включително и в депозираната пред въззивния съд жалба, че на проведеното на 21.03.2025 г. общо събрание е бил надлежно представляван от пълномощника си В. Д.. Подчертал е, че при тези безспорни обстоятелства, следва да се приеме, че ищецът чрез своя пълномощник е присъствал на събранието, поради което по отношение на него двуседмичният срок тече от датата на събранието, като същият изтича винаги в рамките на общия тримесечен срок. Посочил е, че събранието е проведено на 21.03.2025 г., двуседмичният срок е изтекъл на 04.04.2025 г., а исковата молба е входирана в съда на 16.04.2025 г. Обобщил е, че преклузивният срок за предявяване на исковете е изтекъл преди подаване на исковата молба в съда, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на исковите претенции. Допълнил е, че оплакванията на жалбоподателя, че нямало как да е узнал за взетите решения на общото събрание на датата на провеждането му, тъй като протоколът от проведеното общо събрание се изготвя в седмодневен срок от провеждането му, не са относими към хипотезата на присъствие на члена на кооперацията на събранието, какъвто е процесният случай. По тези съображения е счел обжалваното определение за правилно и е потвърдил същото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Частният касатор не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Касационната жалба и депозираното изложение на касационните основания не съдържат ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а единствено оплаквания за неправилност на въззивния акт. Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Не може да бъде прието за осъществено заявеното от частния касатор основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното определение. По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата. Доказва разноски за сумата 460,16 евро – заплатено възнаграждение за представляването му от адвокат, които ще бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение