Определение № 629 от 03.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2817/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-в несъстоятелност и на [фирма] срещу определение №301/29.05.2015 г. по ч.т.д. № 788/2015 на ВКС, Първо т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба на [фирма] срещу въззивно определение, с което е разгледана по същество частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелността и е потвърдено определение за оставяне без разглеждане на частна жалба от страна на [фирма]-в несъстоятелност срещу определението,постановено по т.д. №273/201, на ОС-София В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение в частта за оставяне без разглеждане частната жалба на [фирма], съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че същата е подадена срещу неподлежащ на понататъшно обжалване съдебен акт-определение на въззивен съд, с което последният се е произнесъл хо същество. Съставът на ВКС се е мотивирал, че обжалваното въззивно определение е извън тези изрично изброени в чл.613а ал.1 ТЗ, за които е приложим общия съдопроизводствен ред и следователно за него е приложима разпоредбата на ал.3 –за обжалване само пред съответния апелативен съд. Според настоящия състав на ВКС,Второ т.о. процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-натъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не попада в нито една от горецитираните категории определения, подлежащи на частно касационно обжалване, с оглед на което и правилно съставът на ВКС, ТК е постановил, че частната касационна жалба на този жалбоподател следва да се остави без разглеждане като недопустима. В случая този извод следва и от изричната разпоредба на чл.613 а ал.3 във връзка с ал.1 ТЗ. В частта на обжалваното определение на ВКС, с която е потвърдено определението на САС за оставяне без разглеждане на частна жалба от страна на [фирма]-в несъстоятелност срещу постановено по т.д. №273/201, на ОС-София определение, същото не подлежи на последващо обжалване, поради изчерпване на възможностите за последващ инстанционен контрол на актовете на ВКС, с които последният се произнася по същество на частни жалби. В тази част ВКС само констатира влизането на определението в сила, поради което и не следва настоящият акт да подлежи на обжалване с частна жалба. . Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение