Определение № 44 от 22.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 268/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на главно встъпилото лице - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център Варна, срещу решение № 100 от 14.10.2019 г. по гр. д. № 673/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на държавата като главно встъпило лице, предявени срещу „Инвестиционна компания Галата“ АД, Г. С. Г. и Л. В. Г. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, и срещу Х. Р. С., Р. М. С. и М. М. М. - по чл. 108 ЗС, за собственост на жилищна сграда с площ от 30 кв. м., построена през 1967 г. с държавни средства върху държавна земя, състояща се от две стаи и антре, попадаща в обема на съществуващата към момента в ПИ с идентификатор .... по КК на [населено място], район „А.”, м. В.” № 74а едноетажна жилищна сграда с идентификатор ...., съвпадаща с помещения № 1, 2 и 3 от приложената схема, повдигнати в жълт контур на скицата на вещото лице Т. О. на л. 109 от въззивното дело, както и клозет, представляващ масивна сграда, свободно застроена в двора, с площ от 2.76 кв. м. По предявения срещу тях ревандикационен иск ответниците Х. Р. С., Р. М. С. и М. М. М. са противопоставили възражение за собственост на сградата на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1967 г. до 2016 г., включително и с присъединяване на владението на праводателя им М. М. С.. Реална част с площ от 1 027 кв. м. от ПИ с идентификатор .... по КК на [населено място], район „А.”, м. В.” № 74а, в който се намира спорната по настоящото дело сграда, е била предмет на спор по гр. д. № 4787/2012 г. на Варненския районен съд по иск, предявен от Х. Р. С., М. М. М. и Р. М. С. срещу Г. С. Г., Л. В. Г., Б. И. Р., П. И. Р. и „Инвестиционна компания Галата“ АД. Искът за собственост, който е основан на твърдение за изтекла в полза на ищците придобивна давност в периода от 1994 г. насетне, е отхвърлен с решение № 1770/02.04.2014 г. Това решение е потвърдено с решение № 643/01.04.2015 г. по в. гр. д. № 2144/2014 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 614/01.12.2015 г. по гр. д. № 4590/2015 г. на ВКС, І-во г. о. Член на съдебния състав, постановил определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, е съдия Светлана Калинова. Предвид еднаквото защитно средство, въведено от Х. Р. С., Р. М. С. и М. М. М., в процеса в предявения от тях иск за собственост и в процеса по предявения срещу тях от държавата иск за собственост /макар и с различен предмет - поземлен имот, съответно сграда/, което е разгледано и в двете производства, в първото от които е участвала съдия Калинова, налице е основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдия Калинова от участие при разглеждането на настоящото гр. д. № 268/2020 г. по описа на ВКС, I-во г.о. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.