Определение № 237 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 23517 от 28.02.2013 г. на Столична община – район „Нови Искър” срещу въззивно решение от 18.01.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 3961/2012 г., с което е отменено решение от 15.11.2011 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 23845/2010 г. и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено право на собственост върху недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 1240, 30 лева, поради което цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Ето защо, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.