Определение № 50438 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1653/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение ТРИМОНЦИУМ“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу разпореждане № 2235 от 07.06.2022 г. по в.гр.д. № 573/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК е върната касационната жалба на дружеството срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 493 от 18.04.2022 г. Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и моли за неговата отмяна. Излага, че като лечебно заведение за болнична помощ сключва търговски сделки за нуждите на осъществяваните от него медицински дейности и за обслужване на пациентите във всички предвидени в ЗЛЗ случаи, с изключение на посочените в чл. 98, ал. 1 ЗЛЗ – т.е., когато медицинските услуги се оказват по договор с НЗОК и спешната помощ. Счита, че в това изключение попада и договорът, на който исковата претенция се основава, развивайки подробни съображения, че същият няма характер на търговска сделка, респективно – че спорът и делото не са търговски и че прагът за допустимост на касационното обжалване е 5 000 лв. Насрещната страна – Национална здравноосигурителна каса, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва жалбата, като излага доводи за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да върне касационната жалба срещу въззивното решение, съставът на Окръжен съд – Пловдив е посочил, че производството е образувано по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на НЗОК да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – ТРИМОНЦИУМ“ ООД сумата от 11 584.50 лв., представляваща начислена за периода от 09.07.2018 г. до 25.11.2020 г. законна лихва за забава в плащането на главница от 47 877 лв. за извършена през 2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури по сключените между страните Договор № 162167 от 19.02.2015 г., допълнително споразумение към него № 22 от 27.05.2016 г. и Договор № 164762 от 27.05.2016 г. Изложени са доводи, че правоотношението произтича от договор за оказване на болнична помощ, сключен между страните по реда на ЗЗО, като е подписан от ищеца в качеството му на регистриран търговец и в рамките на осъществяваната от него търговска дейност (оказване на медицинска помощ), поради което представлява търговска сделка. Предвид горното и тъй като предявеният иск е с цена под 20 000 лв., съдът е приел, че постановеното от него решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на исковото производство е парично вземане – обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължимо за забавено изпълнение на задължения, произтичащи от сключен договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, като цената на предявения иск е под прага за достъп до касация по търговски дела. Ищецът е търговско дружество и съответно е задължен да води делата си по търговски начин, независимо от вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност – осъществяване на болнична помощ. Поради това договорът, свързан с тази дейност, какъвто именно е настоящият, попада в обхвата на чл. 286, ал. 1 ТЗ и представлява относителна търговска сделка, определяща и вида на делото като такова по търговски спор. Доводите за административния характер на договора по чл. 59, ал. 1 ЗЗО нямат отношение към приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в случаите, когато споровете относно неговото неизпълнение подлежат на разглеждане по реда на ГПК. Без значение е и позоваването на специфичната материалноправна уредба относно дейността на търговеца – лечебно заведение и изпълнител на медицинска помощ, доколкото същата не изключва, а допълва приложението на търговското законодателство /в т. см. определение № 323/15.07.2022 г. по ч. т. д.№ 421/2020 г. на ВКС, І т. о., което се споделя от настоящия съдебен състав/. Предвид гореизложеното, делото правилно е определено от въззивния съд като търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 365 т. 1 ГПК и доколкото предявеният иск е с цена под 20 000 лв., постановеното въззивно решение е необжалваемо. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение