Определение № 5085 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. И., чрез процесуален представител адв. Ж. Ж., срещу въззивно решение № 6 от 15.01.2024 г. по в. гр. д. № 528/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е отменено решение № 70 от 04.08.2023 г. по гр. д. № 4/2022 г. по описа на Районен съд - Луковит и вместо това е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Кооперация „Витска долина – потребителна кооперация“ има парично вземане против И. П. И., в размер на 19 919,69 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 09.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, произтичащо от Акт за начет Р-6079/2016, съставен от финансов ревизор на Централния кооперативен съюз (ЦКС), въз основа на който на основание чл. 417 ГПК в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение № 317/01.07.2021 г. по ч. гр. д. № 445/2021 г. по описа на Районен съд - Луковит и са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Кооперация „Витска долина – потребителна кооперация“, подаден чрез процесуален представител адв. Р. М.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено, че И. П. И. е работила като магазинер в магазин на Кооперация „Витска долина – потребителна кооперация“ в [населено място], област Ловеч [улица], съгласно трудов договор № 5/12.10.2009 г. Ответницата е материално- отговорно лице по смисъла на чл. 23 ЗДФИ, тъй като е имала задължението да приема, съхранява, продава и отчита поверените й стоково-материални ценности. Със заповед № 1/01.03.2026 г. трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 327, т. 2 КТ. Със заповед № 87/06.06.2016 г. на Председателя на ЦКС, Главна дирекция „Финансов контрол”, на основание чл. 63, ал. 1 и 2 ЗК е възложена тематична проверка и да състави акт за начет на Кооперация „Витска долина – потребителна кооперация“ в [населено място] към КС Ловеч. Проверката е обхванала период от 01.10.2009 г. до 17.06.2016 г. Съставен е акт за начет № Р – 6079/ 13.06.2016 г., в който е констатирано, че е налице е разлика в по-малко (липса) в размер на 19 919,69 лева, за която И. П. И. носи пълна имуществена отговорност, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. В акта е отбелязано, че от счетоводните данни се установява, че на 03.10.2009 г. приема от В. Ц. Б. стокова наличност за 3473,80 лева, която се явява начално салдо да следващия период. В периода 03.10.2009 г. до 26.02.2016 г. И. П. И. е получила по документи нови стоки за 332 711,72 лева, което отговаря на счетоводните записвания в кооперацията по сметки 401 „Доставчици“ и 304 „Стоки в търговията“. По счетоводни данни разхода за периода е 306 985,16 лева. При извършена на 20.02.2016 г. инвентаризация са намерени авансово платени доставки 693,70 лева, редовни стоки 5346,35 лева и стоки за брак 8,40 лева, т. е. всичко 6048,45 лева, при отразено текущо салдо 29 270.04 лева, т. е. 23 221.59 лева липса. С ПКО № 43/01.03.2016 г. начетеното лице е внесло 3448,48 лева, с което е намалена липсата на 19 919,69 лева. Към акта за начет е съставено заключение, а за извършената проверка е изготвен ревизионен доклад. В него е констатирано, че в Кооперацията не са извършвани периодично инвентаризации в нарушение на глава четвърта от Закона за счетоводството, поради което и предходната ревизия през 2011 г. не е успяла да направил стоково-парична проверка на хранителния магазин. Актът за начет е връчен на 16.06.2016 г. на начетеното лице, за което е съставен констативен протокол. На 29.06.2016 г. са дадени писмени обяснения от И. П. И., в които е посочила, че не е възможно да има такива големи липси и да бъде установено каква е причината за това. Приложено е писмо от ЦКС, ГД „Финансов контрол“ изх. № 94-00-109/11.07.2016 г. до И. П. И., с което същата е уведомена за съставения акт за начет и заключение. Заключението на финансовия ревизор е, че по акта за начет не са постъпили писмени обяснения или възражения, поради което потвърждава констатациите. Въззивният съд изложил, че актът за начет е изготвен от компетентен орган – Дирекция „Финансов контрол” на ЦКС, предвид на това, че съгласно чл. 63 ЗК, финансов контрол на кооперациите се извършва по реда на ЗФДИ. Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното - чл. 22 ЗДФИ. В конкретния случай актът е съставен по надлежния ред, като е оспорен от начетеното лице без конкретика. Предвид законоустановената оборима презумпция чл. 22, ал. 5 ЗДФИ – ответникът носи доказателствената тежест да установи липсата на причинена от него вреда. С отговора на исковата молба ответницата се е позовала на изтекла погасителна давност, оспорени са и всички констатации по акта за начет, като се твърди, че не е подкрепен с доказателства, ревизията е извършена след прекратяването на трудовото й правоотношение и не й е дадена възможност да представи доказателства или да даде разяснения. Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, защото съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗДФИ имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не може да се установи - от деня на откриването й. В случая видно от доказателствата по делото липсата е установена на 13.06.2016 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е входирано на 09.07.2021 г., като с оглед 2-месечното спиране на давностните срокове по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, вземането не е погасено по давност. Без значение е, че актът за начет е съставен след прекратяването на трудовото правоотношение на ответницата, тъй като проверката е за периода, пред който И. П. И. е била в трудови правоотношения с ищцовата кооперация. Презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет не е оборена по несъмнен начин. В обекта липсват данни за всеки отделен вид стока за количество по видовете стоки, дати на постъпването им в магазина, за да се установи периода на престояването им, предвид изчисляването в процентно отношение по реда на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. От депозираните свидетелски показания е видно, че са давани стоки и на вересия, за които ответницата е водила тетрадка, но такова твърдение от нея няма в отговора на исковата молба, такава не е представена при връчването на заключението за извършената финансова ревизия, нито в исковото производство, такава не е установена и от вещото лице. Установеното от назначената съдебно-счетоводна експертиза потвърждава констатациите на ревизионния акт и акта за начет. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Кога ревизионният акт е редовен и каква е материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред и свързаният с него въпрос при какви условия се счита за опровергана презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет?“; 2. „Дали при щети от липси е необходимо съдът да прави констатации за виновно поведение на отчетника, за да бъде ангажирана неговата отговорност?“; 3. „Когато за определяне на естествени фири по смисъла на чл. 29 ЗДФИ при липса се изисква наличие на аналитична отчетност в счетоводството за всеки отделен вид стока с данни за количество по видове стоки и дати на постъпването им в определен обект, а такава аналитична отчетност не е била водена и съответно не може да се установят естествените фири за стоките в обекта, как това обстоятелство се отразява на крайния извод за установена липса с акт за начет и по какъв начин това влияе върху реализирането на отговорността на начетеното лице?“; 4. „От значение ли е обстоятелството, че в 14-дневния срок от връчването на акт за начет, начетеното лице е оспорило без конкретика констатациите в акта за начет и не е дало допълнителни писмени обяснения или възражения и преклудира ли това възможността му да се защитава ефективно с всички доказателствени средства във вече образувано гражданско дело по реда на чл. 417, вр. чл. 21 ЗДФИ?“ и 5. „От значение ли е обстоятелството, че ревизия за определен обект е извършена в нарушение на чл. 63, ал.1 от Закона за кооперациите, а именно когато ревизираният период е необосновано дълъг, през него не са били извършвани инвентаризации, което е попречило на предходни ревизии и освен това ревизията е извършена след прекратяване на трудовото правоотношение на служител, макар и за период, в който този служител е работил във въпросния обект?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с т. 12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г., решение № 158 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 699 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 86/2010 г. на ВКС, IV г. о., вторият въпрос с т. 2 на ППВС № 7/1981 г., а третият, четвъртият и петият въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Първите два въпроси са решени в съответствие с трайната практика на ВКС, включително и посочената от касатора, която се споделя напълно и от настоящия състав. По първия въпрос задължително за съдилищата тълкуване е дадено с ППВС № 5 от 15.12.1955 г. Съгласно т. 12 от същото, фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът (паричната стойност) на щетата и други се считат за истински до доказване на противното. Ревизионният акт има пълна доказателствена сила относно тези факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е редовен – съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на фактите, които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да се събират от съда всякакви доказателства, допустими от ГПК, при ограниченията, предвидени в този кодекс (т. 14). Тези правни разрешения, макар и дадени при старата уредба на начетните производства, са актуални и при настоящата уредба и не са загубили сила. Въззивният съд е приел, че актът за начет е съставен по надлежния ред от компетентно лице, като е оспорен от начетеното лице без конкретика. По втория въпрос константно в практиката на ВКС се приема, че пълната имуществена отговорност по реда на производството по финансови начети се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено, или без значение формата на вина – да е от липси или да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. По делото не е доказано вредата да се дължи на поведението на друго лице или при друго изключващо вината на ответницата обстоятелство. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда само по себе си не може да обоснове достъп до касационно обжалване, то представлява касационно оплакване за неправилност на решението. По останалите правни въпроси не се осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По третия въпрос следва да се посочи, че счетоводството на ищцовата кооперация е било водено стойностно, което е било съобразено с действащите норми на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, като в доказателствена тежест на ответницата е било да докаже възражението си, че липсите се дължат на естествени фири на стоките в магазина. Четвъртият въпрос е неотносим, доколкото въззивният съд не е приел, че обстоятелството, че в 14-дневния срок от връчването на акт за начет, начетеното лице е оспорило без конкретика констатациите в акта за начет и не е дало допълнителни писмени обяснения или възражения, преклудира възможността му да се защитава ефективно с всички доказателствени средства по образуваното гражданско дело. Петият въпрос за неспазването на установения в чл. 63, ал. 1 ЗК срок и за това, че ревизията е извършена след прекратяването на трудовото правоотношение на ответницата не касаят пряко редовността на акта за начет и обвързващата сила на констатациите в него. В обобщение на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. При този изход на спора на Кооперация „Витска долина – потребителна кооперация“ следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение