Определение № 4177 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на Д. Д. Р. срещу определение № 5086/02.06.2022г. на СГС, І - 3 състав по в.ч.гр.д. № 1563/2022г. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. На осн. чл.130, изреч. 2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение, СГС, І – 3 състав е приел, че от анализа на разпоредбите на чл.542 и чл.548 ГПК се налага изводът, че правен интерес от установяване факта на настъпила смърт е налице само ако документът за това не е бил съставен по съответния ред, не може да бъде съставен поради наличието на пречки от нормативен характер или съставеният е бил изгубен или унищожен и е невъзможно да бъде възстановен, на каквито твърдения обаче жалбоподателят не се бил позовал. Изложил е, че когато фактът е настъпил в чужбина, неговото установяване можело да се иска само доколкото молителят е доказал, че не може да се снабди с необходимите документи, доказването, на което условие в охранителното производство било в негова тежест. Молителят не бил представил такива, а и признал, че не може да представи. С оглед на това признание безпредметно е било даването на указания от първостепенният съд за представяне на документи измежду посочените в чл.548, изр.2 ГПК. Приел е и че представянето на визираните в чл.548 ГПК документи е положителна процесуална предпоставка за допустимост на молбата за установяване на настъпили в чужбина факти, поради което и непредставянето им е пречка за разглеждане на молбата по същество. Това, че молителят не разполага с акт за смърт или заместващ документ, издаден от държавата, на чиято територия е настъпила смъртта или не знае как, или му е трудно да се снабди с актове за смърт, не обуславяло правен интерес от съдебно установяване в страната ни на факта на смъртта, нито компетентност на български съд да установи този факт, доколкото предпоставка за допустимост на молбата било молителят да няма възможност да се снабди с документа, удостоверяващ съответния факт с правно значение по обективни причини. Поради това е приел, че самостоятелно охранително производство за установяване факта на смъртта на М. П. и А. П. е недопустимо. На самостоятелно основание, доколкото били налице твърдения на молителя и отбелязване в представеното удостоверение за наследници, че тези лица са „освободени“ от българско гражданство, очевидно се поддържало, че те са чужди граждани, в който случай българския съд не е компетентен да установява факти с правно значение, свързани с гражданското им състояние, и да се разпорежда да се състави съответния документ, удостоверяващ този факт. Доколкото се твърдяло, че тези лица са били граждани на Германия, нямало пречка, съдът, пред който е висящо производството за съдебна делба, по искане на съделител да събере от ФРГ доказателства за настъпилата смъртта на Праматарови и за наследниците им по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 на Съвета от 28.05.2001г., като отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава или при условията на чл.17 от Регламента за изиска непосредствено събиране на доказателства. По основанията за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Съгл. разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по ал.1 ГПК въззивното решение, респ. определение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното определение. Касационната частна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1, т.3 от ГПК поради твърдяна липса на формирана съдебна практика. Въпросът за това как се установява невъзможността на молителя да се снабди с необходимите документи от чужбина, когато фактите по чл.542 ГПК са настъпили извън страната ни, е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда, но няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, решен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателство и обществените условия промени. Противно на изложеното от частният жалбоподател, по въпроса е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна- определение № 4245/210.22г. по гр.д. № 3747/22г. на ВКС, ІV гр.отд., определение № 48 от 15.02.2017г. по ч.гр.д. № 188/2017г. на ВКС, ІІІ гр.отд., определение № 17/06.01.2014г. по ч.гр.д. № 7410/14г. на ВКС, ІІІ гр.отд., с която трайно и безпротиворечиво се приема, че допустимостта на производството по установяване на факт с правно значение, настъпил в чужбина, е поставен в зависимост от отказа на чуждите органи да удостоверят този факт- чл.548 ГПК. Доказването на отрицателното условие е изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае за охранително производство за съдебно съдействие за установяването на факт, и се упражнява чрез представянето на документи, издадено от органите на чуждата държава или от Министерството на външните работи. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 5086 от 02.06.2022г. на СГС, І- 3 състав, постановено по в.ч.гр.д. № 1563/2022 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,