Определение № 3518 от 30.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1353/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. К., [населено място], срещу решение № 321/21.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 186/2024 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5685/08.11.2023 г. по гр.д.№ 11612/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на касатора против ЗД "Бул Инс" АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на С. Й. Л. (настъпила на 01.05.2022 г.) в резултат от ПТП на 17.04.2022 г., за разликата над сумата 120000 лв. до пълния претендиран размер от 200000 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.04.2022 г. е настъпило ПТП, причинено от водач, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована при ответника, и в резултат на него е пострадала дъщерята на ищцата – настоящ касатор, която е починала на 01.05.2022 г. от получените тежки травми. По спорните по делото въпроси за размера на обезщетението на неимуществени вреди и съпричиняването на пострадалата, решаващият състав е счел, че следва да се определи сумата от 150000 лв., която да се намали с 20 %. Изложени са съображения, че е взета предвид съдебната практика по подобен вид дела и в съответствие с датата на инцидента през 2022 г., както и че пострадалата не е съжителствала постоянно с майка си, а работела в чужбина и само когато е била в България е живеела с нея. Посочено е, че увредената имала има и друго дете, преживяла е тежък емоционален и психически срив, допълнително усложнен от загубата на други близки хора – партньорът на ищцата (от тежко заболяване) и жената, за която се грижела. Трагичните събития дали тежък отпечатък върху ежедневието, психиката, емоционалния баланс, живота и всяка социална сфера на ищцата, която е потърсила и психиатрично лечение. Прието е, че загиналата е била без колан и този факт е способствал за фаталните увреди, както и че не са събрани доказателства, които да установят, че ако тя е била в правомерно положение с поставен колан, отново е щяла да получи същите травми. Въззивният съд се е позовал на изслушаното заключение на вещо лице, че липсата на колан е довело до утежняване на травмите и до тяхната многобройност, тъй като ако пострадалата е пътувала с колан, тялото е щяло да бъде скрепено към седалката и естеството на механичните увреди е щяло да бъде значително по-малко. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два правни въпроса, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Останалите заявени основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК не са аргументирани. Първият въпрос: „Може ли да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, както и на базата на какво следва да се определи неговият размер, при положение че по делото не са доказани и събрани категорични доказателства за действия или бездействия от страна на касатора, които да са способствали и/или допринесли за настъпване на вредоносния резултат“, следва да се обобщи като въпрос за приложението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. По този въпрос съществува практика на ВКС, включително цитираната от касатора, както и обективираната в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о., по смисъла на която принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в както точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. Настоящият състав на ВКС констатира, че въззивният съд се е основал на заключението на вещото лице, без да коментира изявленията му в открито съдебно заседание, съобразени с оглед значението на местоположението на пътника в автомобила към момента на ПТП, поради което намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По втория въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?; В тази връзка при определяне на справедлив размер има ли задължението въззивната инстанция при постановяване на решението си да обсъди и анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и на базата на тях да мотивира решението си?“, съществува практика на ВКС. Според тази практика понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не обосновава допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. На основание чл.83, ал.2 ГПК касаторът е освободена от държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд