Определение № 151 от 15.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от С. Д. С. от [населено място] против въззивно определение № 12 от 18.01.2022г. по в.ч.гр.д. № 1/2022г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено определение № 1359 от 21.10.2021г. по гр.д. № 1344/2021г. на Районен съд Търговище, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба като недопустима. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страната и данните по делото, съобразно закона, намира подадената частна касационна жалба за недопустима: Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая – предмет на спора е иск по чл.1, ал.1, т.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/. Съгласно чл.357 КТ това е трудов спор, но той не е сред изключенията, изчерпателно изброени в чл.280, ал.3, т.3 ГПК, въззивните дела по които подлежат на касационно обжалване. След като решението по този спор е изключено от касационен контрол, съгласно цитираната норма на чл.274, ал.4 ГПК е недопустим и касационния контрол на определението за прекратяване на производството по иска. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение