Определение № 2724 от 25.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2424/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. П. срещу решение №228/29.07.2024 г. по в.т.д. №229/2024 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №21/27.02.2024г. по т.д.№37/2023г. по описа на Окръжен съд Добрич, са отхвърлени предявените от него срещу „Плутон агро“ООД искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на проведеното на 01.03.2023г. общото събрание на съдружниците му - за освобождаването на П. П. като управител на дружеството и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него с назначаване на представител на дружеството за воденето на делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е приложил по аналогия нормите на чл.229 т.1 и т.2 ТЗ и чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ, която в случая е недопустима; неправилно е приел,че спазването на поредността за свикване на общо събрание на съдружниците, предвидена в чл.138 ал.2 ТЗ, е било безпредметно; неправилно е пренебрегнал нормата на чл.137 ал.3 изр.3 ТЗ, като е приел, че решенията за освобождаването му като управител и за предявяване на иск за вреди от управлението му могат да бъдат взети само с гласовете на другия съдружник в дружеството, притежаващ 50% от капитала му. Поддържа,че съдът е допуснал процесуално нарушение на задълженията си, като не е обсъдил изложените от него в устните състезания пред първоинстанционния съд, в отговора му на въззивната жалба и в хода на устните състезания във въззивното производство доводи по приложението /респ. за неприложимост по аналогия/ на посочените разпоредби. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава с хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по разрешените от него въпроси: 1.Когато дружество с ограничена отговорност, съгласно дружествения си договор, се управлява от двама управители „винаги заедно“, възможно ли е общото събрание на съдружниците да се свика от само един от тях,при положение, че решенията по въпросите от дневния ред се отнасят до освобождаване на другия управител от длъжност и ангажиране на отговорността му към дружеството по чл.145 ТЗ, поради което свикването на общото събрание от двамата управители е невъзможно? /противоречие с решение №237/05.04.2012г. по т.д.№62/10г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №135/08.12.2009г. по т.д.№88/2009г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №48/29.07.2013г. по т.д.№830/12г. на І т.о. на ВКС/; 2.Когато дружество с ограничена отговорност, съгласно дружествения си договор се управлява от двама управители „винаги заедно“ и общото събрание на съдружниците се свиква от съдружник, съгласно чл.138 ал.2 ТЗ, който същевременно е и управител, необходимо ли е да се спази предвиденият в тази разпоредба ред при положение, че решенията по въпросите от дневния ред се отнасят до освобождаване на другия управител, който е и съдружник, от длъжност и до ангажиране на отговорността му към дружеството по чл.145 ТЗ? /противоречие с решение №467/29.09.1992г. по гр.д.№522/92г. на V г.о. на ВС и решение №11/26.04.2012г. по т.д.№615/10г. на ІІ т.о. на ВКС/; 3.Гласува ли съдружник в дружество с ограничена отговорност по въпроси от дневния ред на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, насочени към освобождаването му от длъжност като управител и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него в качеството му на управител? Прилагат ли се по аналогия на закона чл.229 т.1 и т.2 и чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ при гласуване от страна на съдружник в дружество с ограничена отговорност на решения на общото събрание на съдружниците, с които съдружникът се освобождава от длъжност като управител и се предявява иск по чл.145 ТЗ срещу него в качеството му на управител? /противоречие с решение №157/03.01.2017г. по т.д.№2219/15г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №237/05.04.2012г. по т.д.№62/10г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №135/08.12.2009г. по т.д.№88/09г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №48/29.07.2013г. по т.д.№830/12г. на І т.о. на ВКС, решение №744/14.12.2006г. по т.д.№365/06г. на І т.о. на ВКС, решение №554/12.06.2007г. по т.д.№221/07г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №581/12.09.2006г. по т.д.№74/06г. на ВКС и решение №159/15.04.2005г. по т.д.№525/04г. на І т.о. на ВКС/; 4. Възможно ли е общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да приеме решения за освобождаване на управител от длъжност и за предявяване на иск срещу него по чл.145 ТЗ, без да е налице мнозинство повече от една втора от капитала? /противоречие с решение №923/24.11.2004г. по гр.д.№33/04г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №1556/10.01.2001г. по гр.д.№972/2000г. на V г.о. на ВКС и решение №383/06.10.1998г. по гр.д.№194/98г. на 5-чл. състав на ВКС/. По всички тези въпроси касаторът поддържа евентуална приложимост на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която обосновава с довод за необходимост от промяна, осъвременяване или създаване на съдебна практика по прилагането на закона. Във връзка с оплакването за допуснато процесуално нарушение от страна на въззивната инстанция касаторът формулира процесуалния въпрос Дължи ли въззивният съд, съобразно чл.12 и чл.235 от ГПК, при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, от значение за решението по делото? Счита,че въпросът е бил разрешен от въззивният съд в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, и в решенията по чл.290 ГПК, постановени по т.д.№1106/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№866/12г. на І т.о. на ВКС, т.д.№377/11г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№1019/09г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№1100/12г. на ІV г.о. на ВКС, т.д.№1090/11г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№799/11г. на ІІ т.о. на ВКС и гр.д.№3700/13г. на І г.о. на ВКС. В изложението си касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди,че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като: от една страна съдът е приел,че императивно уреденият ред за свикване на общо събрание ,предвиден в чл.138 ал.2 ТЗ, не е бил спазен, но от друга е направил извод,че събранието е било редовно свикано, поради невъзможността за свикване по единодушно решение на вписаните управители, без в закона да е предвидено такова изключение; не е съобразил императивния характер на нормата на чл.137 ал.3 ТЗ за минималните мнозинства, като е приел,че решенията на общото събрание, приети само с гласовете на другия съдружник, са законосъобразни. Ответникът по касационната жалба „Плутон агро“ ООД, в представен в законоустановения срок отговор на касационната жалба, е оспорил наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а по същество е изложил съображения за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания за неправилност. Поддържа искане за оставяне без уважение искането за допускане на решението на ВАпС до касационно обжалване, евентуално – за оставянето му в сила като правилно и законосъобразно. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел,че предмет на въззивното производство е предявен от ищеца – съдружник в ответното дружество, допустим иск с правно основание чл.74 ТЗ, като не е спорно между страните провеждането на ОС от 01.03.2023 г., за което е съставен подписан от нотариус протокол и на което са взети оспорените решения. По доводите за ненадлежно свикване на ОС съдът е констатирал като безспорно, че ответното дружество е с вписан капитал от 5100 лв., притежаван от двамата съдружници П. П. и Г. Г. с равно дялово участие, които са вписани и като управители, действащи заедно; че с отправена до ищеца покана, подписана с електронен подпис от името на Г. и изпратена по електронна поща, е свикано извънредно общо събрание на съдружниците на „Плутон Агро“ ООД с дневен ред от две точки - освобождаване на управителя П. поради извършване на системни нарушения, свързани с увреждане интересите на дружеството; вземане на решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу него и назначаване на представител за водене на делата. Прието е, с оглед чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ, че изискуемата по чл. 139 ал.1 ТЗ писмена форма на поканата следва да се счете за спазена, тъй като е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, а връчването й чрез електронна поща съответства и на изричната клауза на чл.17 ал.1 от дружествения договор; че автор на електронното изявление е физическото лице Г. Г. и че поканата е получена от адресата в изискуемия седемдневен срок преди общото събрание. Съдът е развил съображения,че в случая,според уговорките в дружествения договор и вписванията в ТР, управлението на дружеството е колективно съвместно, при което принципът на единодушие при вземането на управленски решения действа както във външните, така и във вътрешните отношения в дружеството и касае всички аспекти от управителното правоотношение. Посочил е,че, с оглед паритетното дялово участие и обстоятелството, че самите съдружници са и единствени съуправители на дружеството, изразената от тях воля е била да бъде установено не само съвместно представителство във външните отношения, но и съвместно вътрешно управление,поради което всяко действие в или извън дружеството следва да се извършва със съгласието и на двамата управители. От това е направил извод,че и свикването на ОС по чл. 138 ал.1 ТЗ, като основно организационно правомощие, принципно следва да се осъществява чрез волеизявление и на двамата представляващи. Доколкото обаче в конкретния случай свикването на ОС е във връзка с дневен ред, чийто характер изключва интереса на единия от управителите /ищеца/ от провеждането на ОС, според съда, следва да се отчете така възникналия конфликт на интереси, при който единодушното свикване на събрание е невъзможно. Като се е позовал на решение №383/6.10.1998 г. по гр.д.№194/98 г. на ВКС,съдът е приел, че когато въпросите от дневния ред са насочени към отговорността или освобождаването на едно лице като управител, интересите на последното са в явно противоречие с интересите на дружеството,поради което по аналогия с чл. 229 т.1 и т.2 ТЗ и чл. 137 ал.3 изр.2 ТЗ съдружникът не участва при приемането на решения с посоченото предметно съдържание и не може да гласува собствения си избор и освобождаване като управител и свързаните с тях въпроси по отчетността и освобождаването му от отговорност с цел изключване възможността за злоупотреба с права. Въз основа на тези разсъждения съдът е достигнал до извода,че в случая съдружникът П. не е имал право на съвещателен или решаващ глас в ОС, която забрана се разпростира и върху упражняването на организационните и управителните му права, респ. – не е могъл и не е следвало да изразява като управител воля за свикване на ОС. Съдът е изложил допълнителни съображения за наличие на хипотезата на чл.138 ал.2 ТЗ, като е приел,че авторът на изявлението за свикване на общото събрание Г. има качеството на съдружник,притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, а спазването на визираната в чл.138 ал.2 ТЗ поредност е безпредметна, тъй като е изначално ясна и предвидима невъзможността за свикване на ОС по единодушното решение на вписаните управители. В заключение съдът е приел, че е налице редовно свикване на ОС. По доводите, свързани с провеждане на ОС съдът е констатирал,че по единодушно решение на съдружниците общото събрание е избрало за председател на събранието присъстващият нотариус, съставил констативния протокол, каквато възможност дружественият договор допуска. По изложените по законосъобразността на свикването съображения е приел,че съдружникът П. няма право на глас за приемането на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред, като при наличието на конфликт на интереси мнозинството за конкретното ОС следва да се определи при изключване дела на санкционирания съдружник. С оглед изложеното, съдът е намерил, че липсват твърдените от ищеца нарушения, свързани и с провеждането на ОС, а исковете за отмяна на тези решения като незаконосъобразни се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните, обобщени и конкретизирани от настоящия състав, съобразно формулировките на въпроси 1-3 от изложението, материално-правни въпроси: При съвместно управление, осъществявано от двама управители и съдружници в ООД, допустимо ли е свикването на ОСС за освобождаване на единия от тях като управител и за търсене на имуществената му отговорност с покана, подписана само от другия? В случай,че не е допустимо - необходимо ли е спазването на предвидения в чл.138 ал.2 ТЗ ред за свикване? Прилагат ли се по аналогия чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ и чл.229 т.1 и т.2 ТЗ при гласуване на решения на ОСС за освобождаване на съдружник от длъжността му като управител и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него? И трите въпроса са били въведени в предмета на спора от страните и са намерили разрешение във въззивното решение по обуславящ крайния изход на делото начин, поради което осъществяват общото изискване за достъп по чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото липсва създадена съдебна практика по тях /цитираната от касатора такава не съдържа конкретни разрешения на тези въпроси/ касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение