Определение № 3679 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1990/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1604 от 01.03.2023г. на С. С. С. и С. Х. С., подадена чрез адв.П. К., срещу решение №5 от 05.01.2023г., постановено по въззивно търг.дело № 601/2022г. на Варненския апелативен съд, І състав, в частта, с която е потвърдено решение № 36/06.07.2022г. по търг.дело №52/2021г. на ОС-Търговище за отхвърляне на исковете на касаторите с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, предявени против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над присъдените по 150 000 лева на всеки от тях до претендираните по 180 000 лева от всеки, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им К. Б. С., загинал при ПТП на 29.04.2020г. Касаторите излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение в отхвърлителната му част, като поддържат противоречие с материалния закон-чл.52 ЗЗД и нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искат отмяната му в обжалваните части и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в претендираните размери. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с основното оплакване за нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС- ППВС № 4/23.12.1968г., както и на решение № 151/12.11.2013г. по търг.д. № 486/2012г. на ІІ ТО, решение № 104/25.07.2014г. по търг.д.№2998/2013г. на І ТО, решение № 28/29.04.2014г. по търг.д.№ 1948/2013г. на ІІ ТО, решение №1/26.03.2013г. по търг.д.№299/2011г. на ІІ ТО, решение № 83/06.07.2009г. по търг.д.№ 795/2008г. на ІІ ТО и др. и формулират въпроси, които, обобщени от състава на ВКС, съгласно правомощията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до следните питания: 1. За задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск против застрахователно дружество по задължителна застраховка ГО, да съобрази относимите общи и специфични критерии и да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии; 2. Следва ли при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът да отчете и лимитите на застрахователните покрития и икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие; 3. Представлява ли критерий, имащ отношение към правилното определяне размера на справедливото обезщетение размера на работната заплата за РБ, предвид покритието на застраховката ГО извън пределите на страната; 4. Прилагането на критерия средна/минимална работна заплата за страната, при определяне размера на справедливото обезщетение по застраховка ГО не представлява ли дискриминация по доход или териториален признак, с оглед еднаквото покритие на тази застраховка на територията на всички държави-членки. В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв.М Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Ищците са предявили против ЗД „Бул Инс“ АД преки искове с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 180 000 лева за всеки от тях, частично претендирани от общо по 200 000 лева, причинени от смъртта на сина им К. Б. С., загинал при ПТП на 29.04.2020г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени за разликата над по 150 000 лева за всеки от ищците до претендираните по 180 000 лева от всеки от тях, въззивният съд е приел за безспорно установено, включително и със СПН, наличието на всички елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увредено лице срещу застраховател по чл. 432 КЗ: валидна застраховка „ГО на автомобилистите”, сключена с ответника за увреждащия л.а. „Форд Фокус“; настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на договора- пътен инцидент на 29.04.2020г., около 2 часа на път ПП I-4, км 210+257 в района на кръстовището на [населено място], виновно причинен от водача О. Б. С., в резултат на което е настъпила смъртта на К. С.; материалноправната легитимация на ищците-родители на починалото лице, които са от кръга лица, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетото от ППВС № 4/1961г.; претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение. Въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на 29.04.2020г., в резултат на което е настъпила смъртта на К. С., са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК от влязлата в сила на 15.04.2021г. присъда № 2/30.03.2021г. по нохд № 45/2021г. на ОС – Търговище, с която водачът О. Б. С. е признат за виновен в това, че на 29.04.2020г., при управление на л. а. „Форд Фокус” с рег. [рег.номер на МПС], без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, и по непредпазливост причинил смъртта на К. С.. По спорния въпрос, пренесен във въззивното производство, свързан с размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съставът на апелативния съд, след преценка на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства и заключението на приетата съдебно-психологическа експертиза, е приел за установено, че загиналият шестнадесетгодишен по-малък син на ищците бил добро, възпитано и безпроблемно дете; започнал училище на шест години, бил добър ученик; имал амбиция след завършване на средното си образование да продължи да учи; последните три години преди инцидента детето и родителите му живеели разделени, тъй като ищците работели в Германия, а момчето останало в [населено място], общ. Омуртаг при баба си по бащина линия, но въпреки това между детето и родителите му се запазили обичайните отношения на привързаност и обич-семейството се събирало около Нова година и през лятото при връщането на родителите в България или синът им гостувал през ваканциите в Германия. Установено е също, че месец преди инцидента ищците се прибрали в България с намерение да останат за постоянно, но след сполетялата ги трагедия променили решението си и през лятото на 2021г. отново напуснали страната. Родителите били съкрушени и шокирани от внезапната смърт на по-малкото си дете, често плачели, не им се работело, общували с неохота с околните; година и половина след трагедията все още не могат да се съвземат от случилото се. Заключението на съдебно-психологичната експертиза потвърждава установеното от свидетелските показания негативно отражение на инцидента върху психическото и емоционалното състояние на ищците-двамата родители са реагирали на травмиращото събитие (смъртта на по-малкия им син, виновно причинена от по-големия) по типа на Остра стресова реакция, изразяващи се в система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции; загубата на сина им освен чисто физически симптоми (плач, тъга), най-силни през първите месеци след събитието, са довели и до емоционален отговор; емоционалното преодоляване на травмата (внезапна смърт) е в застойност и остава устойчиво в етапа на „отричането”, което означава, че травматичното събитие все още не е преодоляно. Вещото лице е посочило, че родителите са организирали наличните си ресурси за справяне, но преработването става трудно, защото в инцидента е участвал и първородният им син; те се опитват пред него да се „държат”, но всичко това е признак за психотравмена симптоматика и дистрес с наличие на повтарящи се спомени за събитието, сънища, свързани с травмата; при двамата се наблюдава избягване на места свързани с травмата, раздразнение, гняв, разстройства на съня, силно изразени вегетативни разстройства (треперене, изпотяване, прималяване); нарушения в личностовата и социалната сфера на функциониране, като развитите депресивни симптоми, като раздразнителност, вътрешна напрегнатост, потиснатост, тъга, мъка, бащата контролира с прием на Ксетанор, а майката предпочита да възприема актуалното си състояние без медикаменти. За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на всеки един от родителите на загиналото момче, на първо място въззивният съд е съобразил, че през 2020г. според данните на НСИ общият годишен доход за едно лице е 7 002 лева; за периода 2020г. и първата половина на 2021г. инфлацията в страната е в размер на 0,8 %.; от 07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът на отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер 10 420 000 лева, независимо от броя на пострадалите лица(чл. 492 КЗ). На следващо място, съдът е посочил, че към датата на деликта-29.04.2020г. загиналото дете и родителите му са били с постоянен адрес в малко населено място – [населено място], [община], като три години преди инцидента родителите са работили в Германия-ищецът като транжор на месо, а за ищцата липсват данни за вида извършвана трудова дейност. Според въззивния съд посочените обстоятелства са показателни за социалния статус на семейството, който е относим към първия от спорните въпроси, тъй като справедливостта не допуска застрахователното плащане да се превръща от средство, заместващо загуба, в средство за извличане на неоправдано обогатяване и промяна в социалното положение и стандарта на живот на получателя на обезщетението - ППВС № 4/1968г. Съдът е отчел установените по делото факти и обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетенията, в това число начинът, по който загубата се е отразила върху живота на ищците в личен, психологически, социален и емоционален план и е приел за значителни по интензитет негативните емоции и преживявания, които увредените лица са претърпели и продължават да търпят като последица от смъртта на сина си. Съставът на въззивния съд е съобразил възрастта на ищците-съответно 37 г. и 35 г. към датата на ПТП, възрастта на починалия - 16 г., преждевременността и внезапността на настъпилата смърт, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от родителите, постоянният характер на вредите поради загубата на син, с когото ищците са имали обичайна емоционална връзка, която не е нарушена въпреки разделното живеене през последните три години и отглеждането на момчето от неговата баба; социално – икономическото развитие в страната към датата на деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ и е приел, че обезщетениета за неимуществени вреди, дължимо на ищците е в размер по 150 000 лева за всеки от тях. Въз връзка с оплакванията на ищците за неправилно определен размер на обезщетенията за неимуществени вреди поради несъобразяването им с каузална съдебна практика, въззивният съд е посочил, че определеният от ОС-Търговище по справедливост паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди в размер по 150 000 лева, няма основание да се коригира въз основа допълнителния коректив за формирана от практиката обща оценка за пропорционалност, тъй като присъдените от различни съдебни състави обезщетения за подобен вид неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по конкретното дело. Въззивният съд е споделил изводите на състава на ОС-Търговище за неоснователност на своевременно направеното от ЗД „Бул Инс“ АД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналото момче, изразяващо се в нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП. Съдът е съобразил становището на авто-експерта, изготвил САТЕ, според което макар пострадалото дете да е пътувало без поставен предпазен колан, с който лекият автомобил е бил оборудван, включително и на задната лява седалка, където то се е возело, механизмът на инцидента и вида и характера на уврежданията, причинили смъртта на момчето обуславят извод, че вероятността обезопасителният колан да предпази пътника е малка. Предвид всичко изложено въззивният съд е уважил осъдителните претенции за суми по 150 000 лева за всеки от ищците, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им, загинал при ПТП на 29.04.2020г. и е отхвърлил исковете за разликата над 150 000 лева до претендираните по 180 000 лева. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на състава на Варненския апелативен съд касационен контрол на решението в обжалваните отхвърлителни части не може да се допусне. Поставените от касаторите въпроси макар и под различни формулировки обобщено се отнасят до прилагането на критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Първите два въпроса удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, но не е налице допълнителната по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива постановките от ППВС № 4/23.12.1968г., с които са определени критериите за понятието „справедливост“. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са: моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителните отношения между тях, преживяванията на ищеца по повод настъпилата смърт на негов близък. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В случая, съставът на въззивния съд е определил размера на обезщетенията, които да възмездят ищците за болките и страданията, причинени от смъртта на по-малкото им дете, загинало при ПТП, като е подложил на детайлно обсъждане конкретно значимите за спора специфични факти и обстоятелства от значение за приложението на принципа на справедливостта, като преценката му за размера на паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства. При определяне размера на обезщетението е съобразена възрастта на загиналото дете и на претендиращите обезщетение негови родители; естеството на изградената между тях емоционална и духовна връзка; конкретното проявление на неимуществените вреди на претендиращите обезщетение и претърпените от тях емоционални и психологически усложнения и доказателствата, които ги установяват; годината на настъпване на пътната злополука и стандарта на живот в страната. Спецификата на продължаващото непреодоляно негативно отражение от травмиращата загуба, с която ищците не са се примирили, е подробно анализирана и е счетена за съществено и значимо обстоятелство при формирането на вътрешното убеждение за размера на паричния еквивалент на обезщетението за моралните вреди и за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В пълно съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика съдът е съобразил обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално - икономическото развитие в страната, наред със стандарта на живот в страната към датата на увреждането и лимитите на застрахователните покрития към същия момент. Въззивният съд не е излагал съображения, че лимитите на отговорност на застрахователя следва да бъдат изключени, а е съобразил постоянната практика на ВКС (напр. решение № 34/27.03.2020г. по търг. дело № 1160/2019г. на II ТО), според която те нямат самостоятелно значение, а са индиция за икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното увреждане. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД със задължителната съдебна практика. Ето защо по формулираните първи два въпроса достъп до касация не може да бъде осъществен. Третият и четвъртият въпрос (относно значението на размера на работната заплата за страната към датата на ПТП), отново са свързани с оплакванията за занижен размер на обезщетенията. Тези въпроси, не покриват общия селективния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат самостоятелно значение за формиране на решаващата воля на съда, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол и по отношение на тях. Отделно от това въпросите, така както са формулирани, са хипотетични и не са от непосредствено значение за изхода на делото. Следва да се допълни, че размерът на средната работна заплата в страната към датата на ПТП е отразена в мотивите на решението единствено в контекста на преценката на съда за икономическите условия в страната, които в цялост са обсъдени като самостоятелен критерий за определяне справедливия размер на обезщетението. Както се посочи вече, при определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД решаващият съд е длъжен да съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, е детерминиран от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Индиция за последната са нормативно въведените лимити на застрахователно покритие, минималната работна заплата и установената съдебна практика за сходни случаи. Следователно, за да удовлетвори въведения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални вреди, трябва да е съизмеримо с техния действителен размер, т. е. да е своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. Предвид изложените съображения атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед изхода на делото пред ВКС разноски по чл. 38 от ЗАдв не се следват на процесуалния представител на касаторите - ищци. В отговора на касационната жалба процесуалният представител на ЗД „Бул Инс“ АД не е направил искане за присъждане на разноски, поради което и на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО