Определение № 2902 от 22.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 583/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Ю. И. против решение № 178/05.11.2025 г. по в. гр. д. № 279/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която след частична отмяна на решение № 284/11.04.2025 г. по гр. д. № 998/2024 г. на Окръжен съд – Бургас са отхвърлени исковете на касаторката, против сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, за осъждане на същото да и заплати сума в размер над 6 391,15 евро /равностойни на 12 500 лв./, ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане, до присъдения размер от 25 564,59 евро /равностойни на 50 000 лв./, ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.02.2023 г. ПТП, причинено от МПС, с украински регистрационен [рег.номер на МПС], собственост на Ю. И. и управлявано от турския гражданин Ф. И.. Обжалваното решение е поправено с решение № 92/20.05.2026 г. по в. гр. д. № 279/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с оглед на постановеното по настоящото дело определение № 1309/10.05.2026 г. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Навеждат се оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост. Според касатора общият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е бил занижен, което не отговаря на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че не са отчетени всички критерии за определяне на това обезщетение. Излагат се и съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Според касатора Апелативен съд – Бургас неправилно е достигнал до извода, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30 %, поради липса на поставен предпазен колан от страна на Ю. И.. Навежда доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с които оспорва по същество последната, както и изпълнението на изискванията към общото и допълнителните основания за достъп до касация. Претендира присъждане на разноски по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 09.02.2023 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Ф. И.. Приел е, че Ф. И. е нарушил правилата за движение по пътищата, като несъобразявайки се с пътен знак Б-26 се е движел със скорост 95 км/ч при разрешена скорост 90 км/ч, загубил е контрол върху автомобила, навлязъл е в пътната лента за насрещно движение, предизвиквайки ПТП с движещ се правомерно автомобил, както и че при така настъпилото ПТП е пострадала Ю. И., която се е возила като пътник на задна седалка в управлявания от Ф. И. автомобил. Въззивният съд е отбелязал, че със споразумение № 65/22.05.2024 г., постановено по НОХД № 262/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, Ф. И. е признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 ППЗДвП. Приел е още за установено и обстоятелството, че, след образуване на делото, сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, е платило на касаторката по образуваната щета сумата в общ размер на 268 126,11 лв., от която 250 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и 18 126,11 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че спорът пред него се заключава до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като първоинстанционното решение е обжалвано само от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.03.2023 г. до окончателното и изплащане. Въззивният съд е изследвал приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като е счел, че в резултат от процесното ПТП Ю. И. е получила съчетана травма - глава, гърди, като уврежданията се изразяват в открита черепно-мозъчна травма с проникване - комуникация между черепното пространство и външната среда, като от разкъсно-контузната рана на кожата стърчат костни фрагменти и мозъчен детрит, което представлява постоянно разстройство за здравето, опасно за живота, а счупването на трето и четвърто ребро вляво без дислокация представлява разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочил е още, че по отношение на касатора, по спешност е било проведено оперативно лечение, както и че при приемането и в болничното заведение тя е била в състояние на кома. След стабилизирането на жизнените показатели Ю. И. е била транспортирана в клиника по неврохирургия. Съдът е отбелязал, позовавайки се на приетата съдебно-медицинската експертиза, че след оперативното лечение е било отчетено добро възстановяване, касаторката е дошла в съзнание, парезата на долните крайници е била в обратно развитие, както и че е проведена и още една оперативна интервенция, за възстановяване на дефекта на черепа. Наложило се извършването и на пластична операция за възстановяване на дефекта на черепа. Посочил е още, че от приетото по делото заключение се установява, че при травми от вида на тези на касаторката нормалният възстановителен период е приблизително 8-10 месеца. Отчел е и обстоятелството, че пострадалата има остатъчни оплаквания - главоболие, световъртеж, гадене, умора и намалена концентрация, които са последица от черепно-мозъчната травма и биха могли да продължат във времето, като е акцентирал и на това, че в приетата експертиза се посочва, че се наблюдават подобрения в общото състояние, но периода на възстановяване на някой оплаквания е удължен. Съдът е отбелязал още, че вещото лице е констатирало наличие на оперативен цикатрикс в лява челно-слепоочна област с приблизителни размери 15-18 см., хлътване в лява слепоочна област, където е извършена пластика на черепа, което е определил като обезобразяване, тъй като тези белези са във видимата част на лицевия череп. Отбелязал е, с оглед на експертното заключение, че в резултат на получените травми касаторката е била в условията на временна нетрудоспособност, а продължаващите оплаквания създават неудобства при изпълняване на ежедневните задължения, както и че пострадалата продължава да провежда медикаментозно лечение съобразно оплакванията. Въззивният съд е приел, позовавайки се на събраните по делото доказателства и в частност на свидетелите показания на майката на пострадалата, че продължителен период от време тя е била зависима от грижите на други хора, макар и нейни близки роднини, както й че продължава да не може да се справя адекватно с грижите за децата и дома си, като все още се нуждае от чужда помощ. Счел е, че пострадалата изпитва страх да излиза навън, дори и придружена от други хора. Въззивният съд е отчел, че периодът на възстановяване и временна нетрудоспособност, определен от вещото лице е 8-10 месеца, като е отбелязал и обстоятелството, че при касаторката има подобрение в общото състояние и само за някои от оплаквания са с удължен периода на възстановяване. Приел е, че липсват писмени доказателства, от които да се направи безспорен и несъмнен извод, че ищцата е нетрудоспособна изцяло или отчасти, след изтичането на посочения от вещото лице най-дълъг период на възстановяване, както и че в тази насока са ангажирани само гласни доказателства събрани при разпит на нейната майка, който в тази им част следва да бъдат ценени при съобразяване на чл. 172 ГПК. Отбелязал е, че липсва представено решение на компетентен орган за признаване на невъзможност за полагане на труд. С оглед на изложеното, като е отчел и конкретните икономически условия в страната, въззивният съд е приел, че справедливият размер на причинените на касаторката неимуществени вреди е 375 000 лв. По отношение на въведеното от ответника в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е приел за установено, че с оглед на конкретните обстоятелства във връзка с настъпването на произшествието по делото, пострадалата е нарушила изискването за поставяне на предпазен колан. Съдът е посочил, че тя е пътувала на задната седалка отляво - зад водача, като е акцентирал на това, че процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни колани, а според експертното заключение при процесното ПТП по гръдната област на ищцата биха се появили протривни следи от колана, ако такъв е бил поставен, каквито не са налице в процесния случай. Позовал се е на заключението на вещото лице и в частта, според която ако пострадалата е пътувала с технически годен и правилно поставен предпазен колан, тялото и не би влязло в съприкосновение с части от интериора на автомобила. Приел е още, че животозастрашаващите наранявания са получени вследствие на удар на лявата челно-теменна-темпорална област на главата в твърдата повърхност на тавана или предната лява седалка. С оглед на заключението на експерта ортопед-травматолог, съдът е счел, че тежката черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа и депресия на костен фрагмент, като и интрацеребралния хематом не биха се получили, ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан. Въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства, установяват, при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалата, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, както и че с оглед на функция на предпазните колани и конкретните травматични увреждания, настъпили при свободното движение на тялото на И. в купето, ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан не би получила най-тежката травма (черепно-мозъчната), а останалите не биха били толкова тежки. За да определи процента на съпричиняване, въззивният съд е посочил, че съвкупността от причини, довели до вредоностния резултат обосноват по-висок принос на водача на лекия автомобил и по-малък такъв на касаторката, тъй като водачът се е движел с несъобразена скорост и в нарушение на поставените от закона ограничения на същата, с което е поставил живота и здравето на пътуващите в опасност, реализирайки произшествие, от което са настъпили вреди. С оглед на изложеното е определил, че приносът на пострадалата следва да се определи на 30%, какъвто процент е бил определен и от първоинстанционния съд. Въз основа на така определения процент на съпричиняване въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано до размера от 262 500 лв. Съобразил е и обстоятелството, че след завеждане на делото сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е заплатило на Ю. И. сумата от 250 000 лв., поради което и на същата, след направения частичен отказ от иска за неимуществени вреди, следва да бъде присъдена сумата от 12 500 лв., ведно със законната лихва от датата на заявяване на извънсъдебните претенции за изплащане на застрахователно обезщетение - 21.03.2023 г. до окончателното плащане. С оглед присъдените с първоинстанционното решение обезщетения в размер на 50 000 лв., въззивният съд е отменил решението на Окръжен съд – Бургас, в тази му част, като е отхвърлил иска на касаторката, против сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, за осъждане на същото да и заплати сума в размер над 6 391,15 евро, равностойността на 12 500 лв., ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане до присъдения размер от 25 564,59 евро /равностойността на 50 000 лв./. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?; 2/ Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?; 3/ Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?; 4/ Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?; 5/ Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?; 6/ Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал, 2 ЗЗД?; 7/ Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела? Касаторът се позовава на допълнителни основания за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди противоречие на въззивното решение по първи и втори въпрос с Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС обективирана в решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/14 г. на ВКС, I т.о; по третия въпрос с Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС обективирана в решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., II т. о., решение № 130 /09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, II т. о.; по четвърти и пети въпрос с решение № 1/27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 196/12.07.2011 по гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 526/ 3.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 676/ 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г. на ВКС, III г. о.; решение № 390/8.01.2013 г. по гр. д. № 920/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 9/7.03.2011 г. по гр. д. № 406/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г., III г. о.; р. № 356/23.01.2014 г. по гр.д. № 3041/2013 г. на ВКС, III г.о; по шести и седми въпрос с т. 17 от ППВС № 17/1963 г., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г, на ВКС, II т. о., решение № 2006/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. 977/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, т.о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т.о., решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, II т.о. Първият, вторият и третият въпрос засяга критериите, които решаващият съд следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл. 52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят. Въпросите са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. Предвид постоянната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г. и ППВС № 4/1961 г., решение № 197/13.12.2018 г. по т. д. № 3034/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о. и много други понятието "справедливост" е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта е необходимо да се отчете: действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. Според касатора въззивният съд не е обосновал установените по делото факти, като не е съобразил високия интензитет на търпените страдания, възрастта на пострадалата, както и неблагоприятната прогноза за развитието на психичните травми, като също се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Твърди се че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че според заключението на вещото лице се налага подмяна на тазобедрената става на касаторката, както и обстоятелството, че ще се наложи последваща оперативна интервенция за премахване на метални части от черепа на пострадалата. Горните оспорвания се отнасят до критериите вид, интензивност на получените увреждания, както и прогнозата за възстановяване на пострадалата. Въззивният съд е извършил анализ на получените увреждания, като по отношение на тях е изложил мотиви съобразно доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително приетите експертни заключения. Следва да се отбележи, че нито в исковата молба, нито в експертните заключения се съдържат доводи или доказателства за това, че се налага подмяна на тазобедрената става на пострадалата и последваща оперативна интервенция за премахване на метални части от черепа. В разглеждания случай Апелативен съд - Бургас в съответствие с така посочената задължителна практика, включително и тази цитирана от касатора, е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, в това число и по отношение на получените травматични увреждания. Отчитането им не е формално, а съдът поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото здраве, емоционален, професионален и социален живот на касатора като преди и след произшествието. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно последиците, които е търпял касаторът и тяхната продължителност. Отчел е, позовавайки се на приетата съдебно-медицинската експертиза, че след оперативното лечение е било констатирано добро възстановяване, касаторката е дошла в съзнание, парезата на долните крайници е била в обратно развитие, както и че е проведена и още една оперативна интервенция, за възстановяване на дефекта на черепа. Позовал се на експертното заключение, като е посочил, че пострадалата има остатъчни оплаквания, които са последица от черепно-мозъчната травма и биха могли да продължат във времето. Съобразил е и обстоятелството, че съгласно заключението на вещото лице и свидетелските показания в резултат на получените травми касаторката е била в условията на временна нетрудоспособност, а продължаващите оплаквания създават неудобства при изпълняване на ежедневните задължения. Отчел е възрастта на пострадалата, и свидетелските показания, според които продължителен период от време тя е била зависима от грижите на други хора, както й че продължава да не може да се справя адекватно, без чужда помощ, с грижите за децата и дома си. Следва да се отбележи, че въззивният съд е достигнал до извода, че справедливият размер на причинените на касаторката неимуществени вреди е 375 000 лв., като впоследствие е редуцирал тази сума до 262 500 лв. на база приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид изложеното настоящият състав намира, че произнасянето на въззивния съд не е в отклонение от практиката на ВКС по сходни казуси, като обективираните в решение № 50138/11.04.2023 г. по т.д. № 1773/2021 г. на ВКС, I т.о. и решение № 5/11.04.2023 г. по т.д. № 2358/2022 г. на ВКС, I т.о. Не следва да се абсолютизира необходимостта от присъждане на еднакво по размер обезщетение в тези случаи. Справедливостта изисква да се отчитат конкретните обстоятелства при настъпване на отделните събития. Няма и очевидна несъразмерност между причинените неимуществени вреди и определеното от съда обезщетение. Такава би била налице при значително отклонение от съдебната практика по подобни казуси, каквото не се констатира. Следва да се отбележи още, че преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК. Четвъртият и петият въпрос не са решени от въззивния съд в отклонение от трайната съдебна практика. В ППВС № 4/68 г., ППВС № 2 от 1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. е прието, че за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта е необходимо да се отчете и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В разглеждания случай Апелативен съд - Бургас в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, в това число и на икономическата конюнктура в страната, като изрично е посочил, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се отчита и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Отчел е статистическите данни, като е посочил, че съгласно официално оповестените данни на НСИ, годишният общ доход за 2023 г. средно на лице е в размер на 10 846 лв., общият паричен разход е 10 0 44 лв., а минималната заплата е 780 лв. Следователно към релевантния момент за определяне на обезщетението - датата на настъпване на ПТП, съдът е взел предвид социално-икономическите условия в страната към началото на 2023 г., като на пострадалата е присъдена и законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане за присъденото обезщетение за причинените и неимуществени вреди. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика на ВКС /напр. решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др./ е застъпено разбиране, че статистическите данни и установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т. е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. В разглеждания случай, Апелативен съд – Бургас е определил размера на обезщетението за неимуществените вреди, като е съобразил социално-икономическата обстановка към релевантния момент - датата на ПТП. Шести и седми въпрос са от значение за правния спор и са свързани, като касаят приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Последователна е практиката на ВКС обективирана, както в ППВС № 17/63 г., ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: Решение № 144/27.12.2016 г. по т. д. № 1000/2015 г. на ВКС, II т. о, Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о, Решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, II т. о., така и в цитираната от касатора практика. Според възприетото в тях разрешение при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение и за да се определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата. Последните трябва да бъдат доказани по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която е въвела възражението за съпричиняване. В случая въззивният съд в съответствие с посочената практика на ВКС е разгледал поведението на участниците в процесното ПТП, дали то нарушава конкретна правна норма и как фактически е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Така за пострадалата е съобразил, че тя е пътувала на задната седалка отляво - зад водача, както и че според експертното заключение при процесното ПТП по гръдната област на ищцата биха се появили протривни следи от колана, ако такъв е бил поставен. Отчел е, че според експертните заключения, животозастрашаващите наранявания са получени вследствие на удар на лявата челно-теменна област на главата в твърдата повърхност на тавана или предната лява седалка. С оглед на заключението на експертът ортопед-травматолог, съдът е счел, че тежката черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа и депресия на костен фрагмент, като и интрацеребралния хематом не биха се получили, ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан. След съвкупна преценка и на останалите констатирани обстоятелства, съдът е достигнал до извода, че ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан не би получила най-тежката травма (черепно-мозъчната), а останалите не биха били толкова тежки. Съдът е отчел и поведението на водача на лекия автомобил, като е посочил, че същият се е движел с несъобразена скорост и в нарушение на поставените от закона ограничения на същата, с което е поставил живота и здравето на пътуващите в опасност, реализирайки произшествие, от което са настъпили вреди, като се е позовал и на обстоятелството, че със споразумение № 65/22.05.2024 г., постановено по НОХД № 262/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, Ф. И. е признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 ППЗДвП. В съответствие с цитираната практика на ВКС решаващият състав е съпоставил поведението на водача на превозното средство и пострадалия пътник. Мотивирал се е защо счита, че всяко едно от тях се явява в причинна връзка с вредоносния резултат, като е отчел различната тежест на поведението на водача и на пострадалия пътник при определяне на степента на съпричиняване. Следователно изводът на въззивния съд за определения процент на съпричиняване е бил мотивиран, като доводите на касатора касаят оплаквания за необоснованост на въззивното решение, което е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежи на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. Отделно от горното съществуването на практика на ВКС по поставените въпроси, която вече беше разгледана, изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според което касаторът следва да посочи правна норма, която е непълна, неясна или противоречива по съдържание, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.10 г. по тъл. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. В отговора на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски. Ответникът не е представил доказателства за сторени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,