Определение № 507 от 24.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2201/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 пр. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 2751 от 24.04.2015 по гр.д. № 486/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу Разпореждане №2302/15.01.2015 г. по гр.д. № 10 898/2014 г. на РС - Пловдив, с което е върната подадената въззивна жалба, с оплакване за незаконосъобразност. По съображения, че въззивната жалба е била подадена в законоустановения срок, като съдът не е взел предвид и не е обсъдил доказателствата за подаването й чрез куриерска служба и не е изложил съображения по доводите за допуснати от първоинстанционния съд нарушения с недаване на указания за представяне на доказателства за датата на изпращане на въззивната жалба, жалбоподателят иска определението да се отмени и делото да се върне за администриране на въззивната жалба. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи решения процесуалноправен въпрос: когато жалбата е изпратена по пощата или чрез куриерска служба - лицензиран пощенски оператор на основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги, счита ли се че е подадена в срок, по който иска да се допусне касационно обжалване и представя копия от решения на ВКС: Р.№ 440/31.05.2010 г. по гр.д. №1594/2009 г. на ІІІ г.о., Р.№148/19.04.2011 г. по гр.д.№ 1130/2010 г. на ІІІ г.о. и Р.№56/17.07.2013 г. по т.д.№ 1201/2011 г. на І т.о. Ответницата по частната касационна жалба И. А. М. - от [населено място] оспорва същата като неоснователна, като поддържа, че [фирма] - [населено място] не е представил пред първоинстанционния съд доказателства, че е изпратил въззивната си жалба чрез куриерска служба преди 12.01.2015 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба, намира, че определението подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК и че частната касационна жалба е допустима, подадена в срок и редовна. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] - [населено място] срещу разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната подадената въззивна жалба, като просрочена. Изложени са съображения, че съобщението за постановеното решение е връчено на жалбоподателя - ищец по делото - на 12.12.2014 г., двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 29.12.2014 г., до която дата жалба не е постъпила, а постъпилата на 12.01.2015 г. жалба е просрочена. По така решения процесуален въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, основанието за което частният жалбоподател не сочи и което с оглед представената съдебна практика, е по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Подадена след изтичане на срока по чл. 259 ал. 1 ГПК въззивна жалба, е просрочена и подлежи на връщане. Въззивният съд не е решавал въпроса, поставен в частната касационна жалба: когато въззивната жалба е изпратена по пощата или чрез куриерска служба, счита ли се че е подадена в срок, а е потвърдил разпореждането за връщане на жалбата, като просрочена, поради липса на доказателства срокът за обжалване да е спазен с подадена на твърдяната от жалбоподателя дата жалба чрез куриерска служба. Съображенията на частния жалбоподател за неправилност на определението, основани на доводите, изложени в молбата за възстановяване на срока за обжалване: че по вина на куриерската служба и поради недаване от първоинстанционния съд на указания за установяване, че жалбоподателят е предал въззивната жалба на куриерската служба преди 12.01.2015 г., не са основания за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос. След влизане в сила на определението за връщане на въззивната жалба, като просрочена, първоинстанционният съд дължи произнасяне и по молбата за възстановяване на пропуснат срок за въззивно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение