Определение № 2406 от 08.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 513/23.01.2023 година, подадена по пощата на 20.01.2023 година, от КПКОНПИ гр. София, срещу решение № 203/16.12.2022 година на Апелативен съд Варна, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 434/2022 година. С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 260 010/22.06.2022 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 250/2018 година, в частта му, с която са уважени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущества гр. София (КПКОНПИ гр. София срещу Д. А. Л. искове с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 и чл. 151 от ЗПКОНПИ и е постановил ново, с което исковете са отхвърлени. В подадената от КПКОНПИ гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от КПКОНПИ гр. София срещу Д. А. Л. искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответницата по подадената касационна жалба Д. А. Л. е подала отговор с вх. № 2051/16.03.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 203/16.12.2022 година на Апелативен съд Варна, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 434/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. КПКОНПИ гр.София е била уведомена за обжалваното решение на 22.12.2022 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 513/23.01.2023 година, като е подадена по пощата на 20.01.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежно страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови решението си съставът на Апелативен съд Варна е приел, че с оглед на наведените от КПКОНПИ гр. София твърдения по фактите, отправените до съда искания, както и от установените по делото факти приложимият закон за преценка на допустимостта и основателността на предявения от КПКОНПИ гр. София иск, бил ЗПКОНПИ по аргумент от нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР на същия, в редакцията на тази норма след изменението й с ДВ, бр. 1/03.01.2019 година, тъй като проверката и производството пред съда били започнали по реда на ЗОПДНПИ (в сила от 19.11.2012 година и отменен, считано от 23.01.2018 година), но следвало да се довършат по реда на ЗПКОНПИ. Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ бил онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишавал 150 000.00 лева за целия проверяван период, дори, когато проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество били започнали по реда на ЗОПДНПИ. Съдебното производство се явявало допустимо и с оглед представените писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от Прокуратурата на Република България за привличането на С. Л. Л. като обвиняем в извършването на престъпление, посочено в списъка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) (понастоящем-чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ), за постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова имущество от ответниците. По приложението на ЗПКОНПИ била налице понастоящем противоречива съдебна практика на ВКС по въпросите относно това: дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?, и подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Въззивният съдебен състав намирал, че следвало да сподели съдебната практика че незаконно придобито можело да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което било налично в края на този период, респективно че значителното несъответствие било налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърляла стойността, определена в закона. По втория въпрос въззивният съд възприемал трайно застъпваното вече разрешение от ВКС, че не можело да се отнеме равностойността на имущество, което било преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не било в негово притежание в края на изследвания период; преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т. ч. на пари по банкови сметки, имало правно значение само доколкото някои от тях били останали в съответния патримониум в края на изследвания период. От възприетото от ВКС разбиране на понятието „нетен доход“, определено в ЗОПДНПИ (отм.), с идентична дефиниция и в § 1, т. 8 от ДРЗПКОНПИ, следвало да се приеме, че не можело да има „нетен доход“ с отрицателен размер, който следвало да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, щяло да е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлявало обогатяване, което да е налично. Предвид това, съставът на Апелативен съд Варна, за да се произнесе по основателността на предявените искове по делото, следвало най-напред да установи вида и стойността на придобитото от ответниците имущество в рамките на проверявания период, което все още било налично в техния патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество-стойността на наличното трансформирано имущество; съответно паричната равностойност на отчужденото имущество, когато разпореждането било противопоставимо на държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Преминалите през банковите сметки парични средства, които не били налични в края на проверявания период не били част от имуществото. Поради това част от имуществото не можело да представлява и отрицателен размер на „нетен доход“. При това положение, ако при посоченото изследване се установяло, че придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период е на обща стойност под 150 000.00 лева, то не било нужно да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците, както и техните обичайни и извънредни разходи, за да се установял нетния им доход, тъй като несъответствието като величина нямало да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Ответниците не били оспорили твърденията на КПКОНПИ гр. София за вида на придобитото от тях през проверявания период имущество, представляващо недвижими имоти и МПС. Тези факти били установени чрез представените от КПКОНПИ гр. София писмени доказателства. Въззивният съд приемал, че придобитото от ответниците през проверявания период имущество (недвижими имоти и движими вещи) следвало да се оценява съобразно нормата на чл. 148, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ГПК-по пазарната му стойност към момента на придобиването на вещите (за вещите, които били останали в патримониума на ответниците) или отчуждаване (за вещите, които са били отчуждени по противопоставим за държавата начин). С оглед на това следвало да се приеме, че придобитото през проверявания период от ответниците имущество (налично или равностойност на отчуждените по противопоставим за държавата начин вещи) възлизала на обща стойност от 92 329.68 лева-сбор от пазарните стойности по заключението на вещите лица по двете оценителни експертизи на наличните в патримониума на ответниците недвижими вещи (на обща стойност от 45 100.00 лева) и един автомобил (на стойност от 10 702.00 лева), както и пазарните стойности на отчуждените МПС към датите на тяхното отчуждаване (на обща стойност от 36 470.00 лева), както и наличните суми по банковите сметки на ответника към 18.11.2016 година (в общ размер на 57.68 лева). Съобразно приетото в съдебната практика на ВКС, в имуществото на ответниците не следвало да се включват паричните суми, преминали през банковите сметки, които не били налични в края на изследвания период (както е поддържала и КПКОНПИ гр. София пред първата инстанция по делото). Това сочело, че стойността на придобитото имущество била по-малка от 150 000.00 лева и при това положение не било необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания период, за да се установяло дали било налице „значително несъответствие“, защото, както било посочено–евентуална отрицателна величина на нетния доход не било имущество и не следвало да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество. Само на това основание предявените против Д. А. Л. искове се явявали неоснователни и първоинстанционното решение в обжалваните от същата части следвало да се отмени и предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество до обема на придобитото от нея след прекратяването на съпружеската имуществена общност, следвало да се отхвърлят. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ гр. София е поискала въззивното решение на Апелативен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен източник, ако същите не са налични в патримониума на проверяваното лице и подлежат ли на отнемане в полза на държавата и за това какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновно поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение. По отношение на първия въпрос, чрез позоваване на решение № 29/12.04.2021 година, постановено по гр. д. № 1021/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. се обосновава приложното поле на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на исканото касационно обжалване. Към настоящия момент обаче е налице постановено ТР № 4/18.05.2023 година по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, в чиято т. 1 е не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.3 от ДРЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Така даденото тълкуване е задължително за съдилищата и възприетото от Апелативен съд Варна становище по този въпрос съответства на него. Поради това не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по първия от въпросите. Що се отнася до втория въпрос, то той не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, поради което и не обуславя допускането на исканото от КПКОНПИ гр. София касационно обжалване. Същият би бил обуславящ ако липсата на горепосочените парични средства бе от значение за отнемането им в полза на Държавата. В т. 2 от цитираното ТР обаче е посочено, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, поради което причината за липсата им е без правно значение. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 203/16.12.2022 година на Апелативен съд Варна, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 434/2022 година по подадената срещу него от КПКОНПИ гр. София, касационна жалба с вх. № 513/23.01.2023 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на спора КПКОНПИ гр. София ще трябва да заплатят на Д. А. Л. сумата от 5000.00 лева, представляваща разноски адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. На основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ КПКОНПИ гр. София ще трябва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС сумата от 30.00 лева държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение