Определение № 1818 от 07.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №1145/13.11.2024г. по гр. дело № 20241000501051 по описа за 2024г. на Апелативен съд – София, постановено при участието на трето лице ЗАД „ОЗК –застраховане“ - помагач на ответника, е потвърдено решение №5641 от 06.11.2023г., постановено по гр.д.№14654/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от Г. Г. В. против УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие извършена некачествена оперативна интервенция по смяна на лява коленна става, ведно със законната лихва от 06.02.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6 193 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 04.05.2018г. върху сумата от 523 лева и от 23.07.2018г. - върху сумата от 5 670 лева, до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно от 35 000 лева /за неимуществените/ и от 7 277.29 лева /за имуществените вреди/.

Постъпила е касационна жалба от Г. В., чрез адв. С. срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен искът ѝ за присъждане на неимуществени вреди за горницата над 20 000лв. до претендираните 35 000лв., и за имуществени вреди-за горницата над присъдените 6193лв. до претендираните 7277.29 лева. Според касаторката в тази част решението е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с константната съдебна практика. Моли се жалбата да бъде допусната дo касационно обжалване, след което решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по всички изразени доводи и направени възражения на страните?“, по който въпрос се твърди непроизнасяне и необсъждане във въззивното решение на всички своевременно заявени доводи и възражения на въззивника, което е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. №1740/2014г., решение №136/27.10.2023г. по гр. дело №3893/2022г., решение №123/28.05.2014г. по гр. дело №7750/2013г. на ВКС.

2. За задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, по който въпрос според касатора въззивният съд не е действал в съответствие с разясненията, съдържащи се в т.19 на ТР №1 от 04.01.2001г., препотвърдени в т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по т. дело №1/2013г., и решение №123/28.05.2014г. по гр. дело №7750/2013г. и решение №60163/09.02.2022г. по гр. дело №1368/2021г.

Чрез постъпилия отговор, ответникът по касационната жалба „Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, [населено място] оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като не е формулиран нито един въпрос, отговарящ на селективните критерии по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случай, че жалбата бъде допусната дo касационно обжалване, се моли въззивното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен отговор също оспорва касационната жалба, като моли касационно обжалване да не бъде допускано, тъй като въззивното решение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Постъпила и насрещна касационна жалба от „Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, чрез адв. В. срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която предявените срещу него искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са частично уважени. Според касатора липсва противоправност на действията на медицинския екип на болницата при двете операции, както и причинно –следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца. Твърди и неправилност на решението в частта, с която са присъдени имуществени вреди, тъй като претенцията е неоснователна поради липсата на доказателства, установяващи заплащането от ищцата на претендираните разходи.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като са формулирани следните въпроси:

1.“Болничното заведение, при което е извършено оперативно лечение на пациент, носи ли отговорност за качеството на оказаната на пациента специализирана лекарска помощ, след като след извършването на оперативната интервенция пациентът не е посетил изискуемите по закон периодични следоперативни прегледи, и не е приел предписаните му следоперативни лекарствени средства за възстановяването му?“

2. „Следва ли болничното заведение да понесе отговорността по чл.49 ЗЗД, след като поради недобросъвестното поведение на пациента, изразяващо се в непосещение на изискуемите по закон периодични следоперативни прегледи и неприемането на предписаните му следоперативни лекарствени средства за възстановяването му, до такава степен се е компрометирал резултатът от извършеното оперативно лечение, че не е възможно пълното главно доказване на законосъобразността или незаконосъобразността на действията на операционния екип?“

Според касатора, в случая е налице единната хипотеза на допускане на касационно обжалване, доколкото отговорът на тези въпроси би осветлил въпроса относно приложимостта на отговорността на болнично заведение в посочената хипотеза /съществено неизпълнение на следоперативния болничен режим на пациента, довел до заличаване на полезните последици от операция/ въпрос, на който няма изградена практика, но едновременно с това би бил от значение за допълване на липса в законодателна уредба за конкретната отговорност на лечебното заведение.

Касаторът твърди и „очевидна неправилност“ на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2 ГПК. Именно такъв счита, че е настоящият случай, доколкото съдът възприема, че болничното заведение носи отговорност за качеството на оказаната на ищцата специализирана помощ въпреки нейното самостоятелно противоправно поведение, изразяващо се в непосещение на изискуемите по закон периодични следоперативни прегледи и в неприемане на необходимите следоперативни медикаменти. Такова според касатора е решението и в частта му, с която е уважен иска досежно имуществените вреди, тъй като счита, че по делото липсват надлежни доказателства, установяващи разходите за заплащане на лечебния или възстановителния процес.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по насрещната касационна жалба Г. В. оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като не е формирал нито един въпрос, отговарящ на селективните критерии по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд не се е произнасял по поставените от касатора въпроси. В случай, че жалбата бъде допусната дo касационно обжалване, се моли въззивното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен отговор излага становище за допустимост и основателност на насрещната касационната жалба, като моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че жалбите са подадени в срока, предвиден в чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявени от Г. Г. В.. Ищцата излага, че през 2017год. потърсила медицинска помощ в УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, където след проведени изследвания, я насочили към оперативно ендопротезиране на лява коленна става. На 03.02.2017г. заплатила за избор на екип, а на 06.02.2017г. била извършена планираната операция, по време на която ѝ поставили изкуствена коленна става. Изписали я на 13.02.2017г., като на проведените два контролни прегледа не се установили усложнения. Вместо да отшумят обаче, болките се засилили, което налагало ползване на патерици за придвижване, а при докосване на левия крак до земята изпитвала остра болка. При подготовка на документи за ТЕЛК на 10.03.2017г. бил извършен преглед, при който се установило, че изкуствената протеза е поставена накриво. На 18.04.2017г., след потърсена спешна медицинска помощ в МБАЛ „Национална кардиологична болница“, била насочена към консултация с ортопед, като при направена на 03.06.2017г. компютърна томография в МДЛ „Спектър“ ООД констатацията била потвърдена. На 26.06.2017г. ищцата отново постъпила в УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД за продължаване на оперативното лечение, като на следващия ден я оперирали повторно за ревизия на операцията на лява коленна става и смяна на полиетиленовия инлей. Изписали я на 04.07.2017г., но и след втората операция състоянието й продължило да се влошава, като болките станали нетърпими, обезболяващите препарати не помагали, а походката й била нестабилна. Преживяла и силен стрес, тъй като не можела да се грижи за себе си. Намалели социалните й контакти и се чувствала самотна и изолирана. В началото на 2018г. потърсила консултация със специалист в „Полимед“ ООД, а на 08.03.2018г. се извършила пункция на ставата и се изолирала бактерия Chryseobacterium propinquum. Рентгеново изследване установило и разхлабване на компонентите на ендопротезата. На 27.04.2018г. ищцата била приета за етапна ревизия на смяна на коленната става с отстраняване на разхлабените импланти и временно енодпротезиране с антибиотична протеза. Операцията се извършила на 30.04.2018г., а вторият етап бил плануван за 16.07.2018г. Изписали я на 23.07.2018г. в добро общо състояние и без усложнения, с микробиологични изследвания без патологични находки. Тези две допълнителни интервенции удължили срока на възстановяване, съпроводен с особено силни и продължителни болки и страдания. Едва след отстраняване на инфекцията в областта на операцията и поставяне на новия имплант при ищцата, започнал реалният процес на възстановяване. Рехабилитационните процеси продължили около шест месеца, като през този период изпитвала силен физически дискомфорт. За лечението си направила разходи на обща стойност 7 277.29 лева, които моли ответникът да бъде осъден да й заплати, ведно със законните лихви от датата на извършване на разходи до окончателното изплащане. Търпените болки и страдания от неправилното лечение при ответното лечебно заведение оценява на 35 000 лева, които моли да й бъдат присъдени ведно със законните лихви от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ответникът УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, оспорва исковете, като твърди, че оперативното лечение било проведено правилно, което се установявало от издадените епикризи. Лекуващите лекари са спазили медицинските стандарти при двете оперативни интервенции през февруари 2017г. и през юни 2017г. Счита, че липсва причинна връзка между медицинското лечение и разместването на ендопротезата. Твърдяната от ищцата инфекция била констатирана едва през март 2018г., т.е. девет месеца след втората операция. При проведено микробиологично изследване през юни 2017г. се изолирали стерилни посевки. Разместването на ендопротезата и развитието на инфекцията се дължали единствено на поведението на ищцата, която не е спазвала рехабилитационния режим, не е потърсила лекарска помощ за проследяване на възстановителния процес, нито друга лекарска помощ за диагностика и терапия на коляното и на установената инфекция, довело до разграждане на костната тъкан. Оспорва, че претендираните разходи са били извършени от ищцата, че лекарствените продукти са й изписани и са използвани именно от нея. Твърди, че според наличните данни сумата от 520 лева е заплатена от друго лице. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ответник ЗАД „ОЗК-Застраховане“ изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като поддържа възраженията на ответната страна

Въззивният съд е посочил, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и не следва да бъде повтаряна.

От кредитираното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, както и от останалите доказателства, е прието за установено, че в ответното лечебно заведение чрез оперативна интервенция, на ищцата е поставена ендопротеза в отклонение на тибиалната компонента от 15 градуса, извън допустимите 5 градуса, спрямо хоризонталната равнина. Лек кос ход отгоре, медиално - надолу и латерално са установени при КТ на 03.05.2017г. в МДЛ „Спектър“, което е довело до болки от неправилно натоварване на долния ляв крайник. Извършената на 27.06.2017г. реоперация не е довела до облекчаване на състоянието. Поставеният по- дебел пластмасов инлей не е коригирал отклонението, въпреки очакванията на лекуващия екип. Според в.л. д-р С. причината за този неуспех е възпалението, предизвикано от бактериалната инфекция.

Съпоставяйки описаните от д-р Р. симптоми на инфектиран с Chryseobacterium пациент, изразяващи в болка, оток, зачервяване, с обективното състояние на ищцата в периода февруари 2017г. - март 2018г. въззивният съд е установил, че при постъпването си на 03.02.2017г. за първото оперативно лечение, ищцата е имала постоянни и силни болки, но и самостоятелна походка. Отоци на ляво бедро, лява коленна става, лява подбедрица и лява глезенна става са били налични към 07.03.2017г., при първия рехабилитационен курс. Същото е състоянието и при следващата рехоспитализация. Видно от епикризата от 04.07.2017г. по ИЗ №1269/2017г., при второто оперативно лечение флексията е силно ограничена – от 90 градуса при приема на 03.02.2017г. на 30 градуса на 26.06.2017г. През април 2018г. когато е предприето ревизионно еднопротезиране на лява коленна става с отстраняване на ендопротезата и имплантиране на временна терапевтична „mobile spacer“ ендопротеза, в обективното състояние на ищцата не са отчетени отоци на крайниците, а кожата в зоната на коляното е била с нормален цвят и тургор, без зачервяване и фистулни секреции. Предвид което въззивният съд е приел, че при условията на пълно и главно доказване ищцовата страна не е установила пряка причинна връзка между изолираната Chryseobacterium propinquum през март 2018г. и заразяването на ищцата при някоя от оперативните интервенции през 2017г. в ответната болница. Такава пряка причинно-следствена връзка не се установява нито от обективното състояние на ищцата, нито пък е логична от гледна точка на времевия период между оперативното лечение при ответното лечебно заведение и изолирането й през 2018г. Отделно от това, е изложено, че за 2017г. ищцата не е представила разходни документи за закупени от нея лекарствени препарати за антибиотична профилактика, изписана й на 13.02.2017г., и на 04.07.2017г., според съдържанието на епикризите по ИЗ № 237 и 1269. Приемът на изписаните антибиотици е бил важен дотолкова, доколкото би унищожил бактерия, попаднала при евентуална вътреболнична инфекция, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице микробиолог. При операцията в ответната болница, извършена на 30.04.2018г. са взети микробиологични проби, но не се установява дали от тях е изолирана бактерията Chryseobacterium propinquum, което също внася допълнителни съмнения за причинната връзка между съществуването й от предходни лечения в УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ и състоянието на ищцата, наложило новото ендопротезиране. Въззивният съд е изложил, че ответното болнично заведение, като възложител на работата на своите служители носи отговорност за качеството на оказаната на ищцата специализирана помощ. Приел е за категорично установено, че тибиалната компонента на ендопротезата не е била поставена успоредно на хоризонталната равнина и това е довело до болки, неправилно натоварване на долния ляв крайник в областта на коляното и забавяне на възстановителния процес. Отделно от това, неподходящ и недостатъчен се е оказал и избраният от екипа от лекари метод на замяна на пластмасовия инлей с по-дебел. За това обаче, според съда не е допринесла инфекцията с бактерия, изолирана при микробиологично изследване в МЦ „Полимед през 2018г., а неправилно извършената оперативна интервенция. Поради което е приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответното дружество и е пристъпил към разглеждане на възражението за размера на определеното обезщетение

От показанията на свидетеля М. Н., дъщеря на ищцата, преценени при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд е приел за установено, че поради остра нужда от смяна на двете коленни стави, майка й провела първа операция при ответника в началото на февруари 2017г., но две седмици след нея, при рехабилитациите плачела от болки. Според рехабилитаторите това не било нормално, но операторът - д-р П. не бил на това мнение и го считал за нормално, защото пациентката била с наднормено тегло. От рехабилитацията я изписали с болки, влачела крака си, а лекарствата били само болкоуспокояващи - аналгин. При домашното лечение болките продължили, като всяка седмица майка й ходела при д-р П. за съвет, а той предписал втора рехабилитация в болницата, но ефектът бил нулев. За накриво поставената протеза свидетелката разбрала един месец по-късно, при подготовка на документите за ТЕЛК. Ортопедът, който видял рентгенографията, се учудил на допуснатата грешка. Казал, че протезата е поставена накриво. Майка й отишла при д-р П., който заявил, че причината за изкривяването е теглото на пациентката и дори да го има, това не би трябвало да й причинява болки. Тъй като силните болки на майка й продължили, д-р П. направил реоперация, а на следващия ден им казали, че са оставили същата става, защото е много здраво поставена и няма нужда от нова. Рехабилитация не се провела, защото нямала право на такава. Не й предписали антибиотично лечение след реоперацията, а само аналгин. Десет дни след това болките били непоносими, майка й не можела да се движи, нито да се обслужва сама, а за всичко й помагала свидетелката. Силните болки пораждали у ищцата суицидни мисли и свидетелката се принудила да крие болкоуспокояващите. Тъй като д-р П. не обърнал внимание на оплакванията на майка й и след операцията през юни 2017г., свидетелката потърсила помощ от другия лекар от операционния екип, който, след преглед на ищцата казал, че протезата трябва незабавно да се смени. При консултация в МБАЛ „Полимед“ поради съмнения за бактериална инфекция, лекарите решили да направят изследвания, които потвърдили наличието на такава. Провела се тежка и продължителна операция, а операторът казал, че протезата не е поставена здраво, а е излязла лесно, тъй като е изгнила. Два месеца след тази трета поредна операция, майка й лежала неподвижна. Приемала антибиотици за справяне с бактериалната инфекция. При четвъртата операция й поставили друга, по-скъпа протеза със специални пластини. След това се възстановила. Оперирали и втория й крак и към момента нямала проблеми с протезите.

От заключението на СМЕ е видно, че при извършения на 19.09.2023г. личен преглед, вещото лице д-р С. е констатирало, че ищцата е с наднормено тегло, но се движи нормално, без помощно средство. Лявата коленна става се изпълвала напълно и се свивала до 90 градуса. Обемът на движение бил достатъчен за функциониране на ставата без затруднения. Рентгенографията показала правилно поставена коленна протеза, със стабилно фиксирани компоненти.

Съобразявайки горните обстоятелства, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на ищцата и икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта, както и съдебната практика за подобни случаи, въззивният съд е заключил, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 20 000 лева.

Досежно имуществените вреди, съдът е приел, че според писмените доказателства, приложени по делото, ищцата е направила разходи, вследствие на деликта и намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с него операция в размер на 523 лева -по вносна бележка от 04.05.2018г. и за сумата от 5 670 лева, представляващи доплатена стойност на вложените медицински изделия в „Полимед“, за които суми исковата претенция е основателна и доказана. Останалите лекарствени препарати, за които ищцата е представила разходни документи са били необходими за правилното й лечение, т.е. тяхното закупуване и прилагане е било необходимо да се извърши още през 2017г., след операциите, извършени при ответника. Съдът приема, че тези разходи не се намират в причинна връзка с противоправно поведение на лекари при ответното лечебно заведение, за да се възложат в негова тежест като разход, под формата на отговорност за имуществена вреда.

За да прецени наличието на основания за касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по втория, поставен от Г. В. въпрос относно задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора в контекста на изложените в касационната ѝ жалба оплаквания, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства, в това число и заключението на приетата по делото КСМЕ.

Поставените в насрещната жалба на Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД въпроси не могат да обосноват допускането до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях въззивният съд не се е произнасял, нито е развил решаващи мотиви по основателността на иска. И двата въпроса са свързани с твърдението на касатора, че ищцата е имала недобросъвестно поведение, тъй като не е ходила на периодични прегледи и не е приемала предписаните ѝ за след оперативно лечение медикаменти, но такива данни по делото не са събрани, поради което не са обсъждани от съда при постановяване на решението му. Не се установява и соченото в изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по тези въпроси. В тази връзка следва да се отбележи, че за да е налице същото, следва да се посочи текст на законовата разпоредба, както и да се изложат аргументирани съображения поради които касаторът счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По настоящото дело въззивната инстанция, анализирайки доказателствата, е съобразила правораздавателната си дейност с многобройната и еднопосочна съдебна практика, според която дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна степен и причинени ли са от това вреди, съдът следва да направи след анализ на установените по делото факти, преценявайки предприетото или непредприетото от страна на лекаря и необходимо дължимото поведение съобразно медицинските стандарти в конкретната ситуация. /Решение № 163/03.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 123/2020 г., III г. о., Решение № 60289/04.07.2022 г. на ВКС по гр.д. № 131/2021 г., III г. о., Решение № 126/08.09.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1911/2020 г., III г. о. /.

Не се установява и очевидна неправилност на решението, тъй като това е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил доказателствата, събрани по делото по отделно и в тяхната цялост, вкл. във връзка с кредитираната част на заключението на КСМЕ, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК само по касационната жалба на Г. В. на въззивното решение в частта му досежно претендираните неимуществените вреди за преценка дали разрешението на въззивния съд по поставения втори въпрос не е в противоречие с разясненията в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г.,и посоченото от касатора решение №60163/09.02.2022г. по гр. д. №1368/2021г. по описа на ВКС.

При допускане на касационното обжалване, касаторката дължи внасяне на държавна такса в размер на 153.19 евро.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,