Определение № 210 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2016 г.

Производство по чл. 282 ГПК. С молба вх. Nо 10135/19.10.2016 година от арх.А. Р. Т. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. П. Р. – САК е поискал спиране изпълнение на въззивно Решение от 29.06.2016 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1511/ 2016 година на Софийския градски съд-ВО, 2а състав, В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Г. В. Ч. сумата общо от 97 247.00 лева / деветдесет и седем хиляди двеста четиридесет и седем лева/, обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените недвижими имоти, предмет на съдебната делба по същото дело. С молбата се поддържа, че срещу посоченото въззивно решение, както в частта по извършване на делбата по реда на чл. 350 ГПК чрез съставяне проект за окончателен разделителен протокол и теглене на жребие, така и в частта по сметките- уважените искове по чл. 31 ал.2 ЗС са подадени две касационни жалби, от двете страни, които са в процес на администриране от съда. С настоящата молба, като представя доказателства за образувано изп. дело No 20167860400742 на ЧСИ М. М. - С. на основание осъдителното –невлязло в сила въззивно решение, и съобразно данните за наложена от ЧСИ обезпечителна възбрана на 1/2 идеална част от дворно място в [населено място] цялото с площ от 654 кв.м., парцел IV-1803a от кв. 21 по плана на [населено място] при описаните съседи и на 1/2 идеална част от построената в него двуетажна жилищна сграда- близнак, на която южната част е със застроена площ от 120 кв.м., се прави искане да се приеме от касационният съд че е налице реално възбранен имот на длъжника, който е на стойност значително надвишаваща паричното задължение и се допусне спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение чрез спиране на образуваното изпълнителното производство по което изпълнението е насочено по отношение на притежаваната от длъжника- съсобственик идеална част от делбения имот. Молбата по чл. 282 ГПК може и следва да бъде уважена само при спазване на условията установени от законодателя 282 ал.2 т.1 ГПК - а именно страната - касатор, в хипотезите на постановено срещу нея осъдително въззивно решение / подлежащо от гл.т на разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК на касационен контрол/ да внесе по специалната сметка на ВКС пълния размер на присъденото от въззивната инстанция паричното задължение – т.е. след внасяне на сумата от 97 247 лева. Искането да бъде прието за надлежно обезпечение по см. на чл. 282 ал.1 ГПК наложената обезпечителна възбрана от ЧСИ М. в хода на предприетото от страна на кредитора по иска по чл. 31 ал.2 ЗС индивидуално принудително изпълнение, насочено по отношение на недвижим имот- собственост на длъжника, не може да бъде уважено, доколкото се касае до две различни, независими процедури и наложената възбрана в хода на изпълнението има своя самостоятелна обезпечителна функция- а именно да съхрани имота в имуществената сфера на длъжника и да послужи за ефективното реализиране на паричното вземане. По естеството си така формулираното искане не касае спиране изпълнението на въззивното решение, след като вече е предприето индивидуалното принудително изпълнение, а касае искане за спиране на самото изпълнение без да се предостави надлежно обезпечение съгласно условията на чл. 282 ал.2 т.1 ГПК. По изложените съображения молбата на А. Р. следва да бъде уважена под условя – а именно определението за спиране изпълнението на осъдителното невлязло в сила решение ще бъде връчено на молителя при условие, че изпълни задължението си и представи на съда документ за внесено надлежно обезпечение. В противен случай допуснатото по чл. 282 ГПК спиране на изпълнението ще бъде отменено. Ето защо, съдът