Определение № 82 от 20.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 762/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Д. М. А. срещу решение от 09.11.2017 г., постановено по въззивно гр. дело №68/2017 г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 1884/01.03.2016 г. по гр. дело № 60041/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск за прогласяване за нищожен, поради невъзможен предмет, на сключения между тях договор за поръчителство за обезпечаване на задълженията на Г. А. Ш. по договор за кредит от 16.07.04г.,за които се твърди да са в размер на 10 929,71 лв. главница и 4836,28 лв. лихва за забава. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав на ВКС,ТК,първо отделение намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение, предмет на обжалване с касационната жалба, е постановено по търговски спор по смисъла на чл. 365 т. 1 от ГПК, имащ за предмет действителността на договор за поръчителство,сключен в обезпечаване на вземане на търговец /банка/, възникнало по договор за банков кредит,представляващ абсолютна търговска сделка и, сключен във връзка с упражняваната от последния дейност по занятие. Цената на всеки от исковете,определена по чл.69 ал.1 т.4 ГПК, е под 20 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 2 т. 1 пр. 2 от ГПК, въззивните решения, постановени по искове с цена под 20 000 лв., каквото е и обжалваното пред настоящия състав, не подлежат на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,първо отделение