Определение № 2136 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 623/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. С., ЕГН [ЕГН], чрез адв. И. – С. и адв. Б. срещу решение №288 от 11.12.2025 г., постановено по в.гр.д. №407/2025 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение №179 от 14.07.2025 г., постановено по гр.д. №628/2024 г. на Окръжен съд - Габрово, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432 КЗ на касатора срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 30 000 лева до размера от 80 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, получени при ПТП, настъпило на 06.11.2023 г. по вина на застрахован водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва до окончателното плащане, като на ответното дружество са присъдени разноските за въззивното производство в размер на сумата 5 640 лева. В частта, с която искът с правно основание чл.432 КЗ е уважен за сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. /предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното плащане, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, ведно със законната лихва. Излагат се аргументи, че въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил в цялост вида и характера на уврежданията, периода на лечение и възстановяване, усложненията и настъпилите трайни негативни последици за здравето и живота на ищеца, неговата възраст, не е отчел практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, вкл. не е съобразил и конкретните икономически условия, намиращи отражение в застрахователните лимити, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по множество правни въпроси, които обобщено се свеждат до значимия за изхода на спора въпрос- как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и множество решения по чл.290 ГПК. Твърди, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора, представен в законоустановения срок. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000 лева /разлика над 30 000 лева до претендираните 80 000 лева/, въззивният съд излага мотиви, че прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на присъдената сума от 30 000 лева. Апелативният състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на водача на автомобила, в който е пътувал ищецът, респ. за ответното застрахователно дружество се е породило задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените от него на третото лице неимуществени вреди. Като спорен е отграничен въпросът за размера на дължимото обезщетение, което следва да се определи по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Решаващият състав намира, че разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г., като следва да се преценяват конкретно обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др. Сочи, че съдебната практика е наложила като допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната, като икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, както и от повишаването на минималната работна заплата и средния общ годишен доход. Въззивният съд приема, че в конкретния случай следва да се отчетат „наличието на травматични увреждания на ищеца в различни части на тялото; естеството на травмите – увреждане в областта на главата с временно намаляване на слуха, фрактура на крайник; проведеното оперативно лечение за счупването на ръката с поставяне на гипсова имобилизация, и пластика на увреденото сухожилие; престой в лечебно заведение 3 дни; възстановителен период – 1.5-2 месеца за ръката, 2 месеца за възстановяване на слуха, 1 месец за контузията на кръста; търпените болки и страдания; необходимост от помощ от трети лица при социално-битовото функциониране; остатъчните последици от уврежданията – констатирана от вещото лице при прегледа на 09.05.2025 г. девиация /изкривяване/ на пети пръст на лява ръка в посока към пръстите, съобщените болки в лява длан и изтръпване; както и останали белези в областта на пета предкиткова кост на лява ръка; силния психологически стрес от начина, по който са получени уврежданията, от смъртта на водача на автомобила, като последиците от травматичния стрес са установени от вещото лице психолог – констатирани известни психологически изменения в резултат на произшествието, намиращи проява в повторното преживяване чрез спомените на мястото, негативни промени в мисленето и настроението, загуба на интерес към себе си и останалите, трудности при поддържане на близки взаимоотношения, чувство на безпомощност, раздразнителност и безпокойство“, както и обстоятелството, че към момента на произшествието ищецът е бил на 20 години. Съдът съобразява, че в хода на лечебния процес не се е налагал постелен режим, не е имало силно ограничаване в движенията на ищеца, възстановителният период е бил относително кратък, психическата травма не е от такова естество, че да повлияе на функционирането на ищеца. Сочи, че в исковата молба не се твърди, че в резултат на влошено здравословно състояние вследствие на инцидента ищецът не може пълноценно да изпълнява трудовите си функции, но в същото време приема, че доколкото няма данни каква конкретна трудова функция изпълнява той и липсват данни за медицински предписания, че по здравословни причини не може да изпълнява тази функция, не може да се приеме, че остатъчните последици от счупването на ръката препятстват в значителна степен полагането на труд. С оглед изложените обстоятелства, съдът счита, че размер на обезщетението от 30 000 лева може адекватно да компенсира ищеца за причинените болки, страдания, неудобства, като съобразява и стандарта на живот към 2023 г. /минимална работна заплата 780 лева и среден годишен доход на лице от домакинство 10 846 лева/. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и трайната съдебна практика по чл.290 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса – как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 511.29 евро. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд