Определение № 862 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 377/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Т. чрез адв. Р. К. срещу решение №496 от 02.11.2010г. по гр.дело № 602/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №88 от 22.03.2010г на Районен съд [населено място] за отхвърляне на иск по чл. 26 ал.2 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на сключена последваща сделка за дарение в частта ,с което идеална част от недвижим имот е била разпоредена с предходно дарение на същата праводателка. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане ,допълвано двукратно ,се поставя въпрос за правилността на извода ,че основание за нищожност по смисъла на чл. 26 ал.2 от ЗЗД не е налице в случай ,че собственик се разпореди с едно и също вещно право (или идеална част от него ),два пъти. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК като се счита ,че отхвърлянето на иска за нищожност в този случай е равнозначно на неточно прилагане на закона Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата не формулира и не поставя материално правен въпрос извън тезата, че прехвърлянето на права от несобственик ,чрез дарение, води до нищожност на сделката. Въззивният съд е обсъдил поддържаната и понастоящем правна теза на защитата и е дал отговор, съответен на константната практика и закона.Когато сделката, била тя и дарение, е сключена без участието на действителния собственик, тя не произвежда действие по отношение на същия, което обаче не води до извод ,че договорът за дарение е нищожен, или е налице хипотеза по чл. 226 ал.2 и3 от ЗЗД. Без значение за изхода на делото е дали в случая се претендира нищожност на целия договор, или на част от него. Въззивният съд решаващо е приел ,че разпоредбите на чл. 26 ал.2 от ЗЗД ,регламентиращи исканата нищожност, не се обосновават от обстоятелствата, изложени в исковата молба. Този отговор е съответен на константната съдебна практика, а в изложението липсва и обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК неправилно е разбиран от защитата като тъждествен с касационното оплакване за незаконосъобразност .Не се прави разлика между основанията по чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК и касационните основания при обжалване по чл.281 т.3 от ГПК. Аргументация с единствен мотив, че въззивният съд не бил приложил точно закона, не може да бъде възприета в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.