Определение № 50002 от 23.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3510/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано e по касационна жалба от П. Г. М., чрез пълномощник адвокат Е. П. от АК – С., против решение № 132/02.06.2022 г. по въззивно гр. дело № 165/2022 г. на ОС – Сливен, постановено по предявения иск по чл.23 СК. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, и необоснованост- основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба и ищец в производството – М. В. Д., чрез пълномощник адвокат П. К. от АК-С. З., с писмен отговор оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима и редовна. Въззивният съд, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 139/01.03.2022 г. по гр.д.№ 4400/2021 г. на РС- Сливен, е признал за установено по отношение на ответника П. Г. М., че ищцата М. В. Д. е едноличен собственик по силата на пълна трансформация на лични средства, на придобития по време на брака на страните, чрез сделка за покупко-продажба, недвижим имот: апартамент идентификатор № *****, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.1, ап.2, със застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена. За да обоснове този изход от спора, въззивният съд е изложил своите разбирания по приложението на относимия към спора СК от 2009 г. Посочил е, че според правната теория при действието на СК от 2009 г. лично имущество на всеки от съпрузите са вземанията /които не са вещни права/, сред които и вземанията за трудово възнаграждение или за труд, полаган въз основа на договор за услуга. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС по приложението на СК от 1985 г. /отм./, съгласно която придобитото по време на брака възмездно имущество чрез покупко-продажба има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени за придобиването му, и предвид уреждането по този отменен СК на паричните влогове на съпрузите като съпружеска имуществена общност /СИО/, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. При съпоставяне с действащия СК от 2009 г. е прието, че по него паричните влогове са изключени от режима на СИО - не са посочени в чл.21, ал.1 СК, и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, при което ако придобито ново имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., то презумпцията на чл.21, ал.3 от СК от 2009 г. е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. Ако съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на тези средства, той може да се защити с иск по чл.30 СК. Към тези принципни разбирания, въззивният съд е подвел приетите от него за установени по делото факти. Установено е въз основа на анализ показанията на свидетелите Д., Д. и И., че ищцата е реализирала доход от упражняването на свободна професия в Б. и Х., която съставлява вземане по облигационното правоотношение, породено от договора за услуга и се включва в понятието лично имущество. От показанията на свидетелите е установено, че купувачите са получили продажната цена на два транша от ищцата, както и влагането на средствата, съставляващи лично имущество, в закупуването на процесния апартамент, поради което ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване, че процесния апартамент, макар и придобит по време на брака, е бил придобит изцяло с нейно лично имущество, като е оборила презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал.3 СК. Съдът е приел, че въззивникът – ответник не е доказал по безспорен начин, че е вложил свои средства при закупуването на жилището, и така е формиран краен решаващ извод, първоинстанционното решение, с което е уважен предявения положителен установителен иск по чл. 23, ал.1 СК, е правилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС -основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси: 1/ За придобиване на недвижим имот изцяло с парични средства от личен влог на съпруга титуляр, какво е правното значение на факта на участие на бившия съпруг с личен труд за постъпленията по банковата сметка на сьпруга-титуляр и образуването на семейния бюджет, необходим за изхранването на домакинството плащане на наеми и др./ и това обстоятелство може ли да обоснове извод за придобиване на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност? 2/ Какво е значението на свидетелските показания на родителите на една от страните по права линия, участници в нотариална сделка за придобиване на. недвижим имот по време на брака на страните? Трябва ли да се ценят отделно и да кореспондират с останалия доказателствен материал ? 3/ Какво нарушение представлява липсата на мотиви обосноваващи петитума на решението от страна на съответния съд ? 4/ Нарушение на материалния закон ли е приетото от съда противоречие между отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот и свидетелски показания за начина на плащането му ? С определение № 50002/22.01.2025 г. производството по настоящото дело е възобновено, след като е постановено Тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, заради което тълкувателно дело производството е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.7, вр. чл.292 ГПК. Въпрос № 1 е свързан с решаващия извод на въззивния съд, че по действащия СК от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеската имуществена общност и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, затова когато придобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. Въпросът се уточнява от състава на ВКС съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., така: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по съответния влог, за да се приеме, че е налице трансформация по чл. 23 СК?“. Така уточненият въпрос е обуславящ за извода на въззивния съд по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по него е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между приетото от въззивния съд и ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д. № 2/2022 г. на ВКС, ОСГК. Останалите поставени в изложението въпроси представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и ще бъдат разгледани с решението по чл.290 ГПК. Касаторът дължи заплащането на държавна такса за касационното обжалване според цената на иска, в размер на 102 лв., съответна на половината от събраната по исковата молба. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска Колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК