Определение № 5332 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 534/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Д.- Ч. срещу решение № 420 от 14.07.2023 г. по в.гр.д.№ 960 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 133 от 02.09.2022 г. по гр.д.№ 280 от 2021 г. на Районен съд- Сливница за отхвърляне на предявения от И. Е. Д.- Ч. срещу А. А. И. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени от Ч. болки и страдания вследствие на обидни думи, изречени от И. на 25.02.2021 г. на заседание на Общинския съвет на Драгоман, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС /решение № 2 от 02.01.2024 г. по гр.д.№ 446 от 2023 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 227 от 18.12.2023 г. по гр.д.№ 4291 от 2022 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 50142 от 16.11.2022 г. по гр.д.№ 1833 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ по следния правен въпрос: Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други ? В отговор от 07.02.2024 г. ответникът А. А. И. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано. В случай, че бъде допуснато, моли решението на СОС да бъде оставено в сила. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по облигационен иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, но за пълнота на изложението и предвид доводите във въззивната жалба и в отговора към нея е изложил и свои собствени мотиви. Приел е, че не е доказано противоправно поведение на ответника на посоченото заседание на Общинския съвет на Драгоман, проведено на 25.02.2021 г. Действително, на тази дата ответникът /кмет на община Драгоман/ е изрекъл следните думи, насочени към ищцата /общински съветник в същата община/: „Във вашата дейност персонално, не на Общинския съвет, а Вашата персонално- на съветника Ч., отговорно заявявам, че дейността ви е заключена в една голяма, много закръглена, много обемиста и много постна нула. Но философите са казали: „Така нулата е много голяма цифра, ако намерим коя цифра да поставим пред нея“, а Вие имате цифри и хора, които стоят зад вас, тоест нула с точка или запетайка, каквото и да сложиш отзад, продължава да бъде нула ! Това е моят отговор на Вашите непрестанни въпроси.“. Съдът е приел, че тези думи не представляват обида, а оценъчни съждения на ответника, чиято истинност не подлежи на доказване. Те представлявали упражняване на гарантираното в чл.10 от КЗПЧОС и в чл.39 от Конституцията на РБ право на ответника да изразява мнение, да критикува и да дава морални оценки на работата на ищцата. Освен това, в случая не се касаело за превратно упражняване на правото на свободно изразяване на мнение /свободата на мнение не е използвана, за да се вреди на доброто име на ищцата/. Очевидно думите на ответника не били насочени към личността на ищцата, а към нейната дейност като общински съветник, която дейност е с обществена и политическа насоченост. Ищцата и ответникът били политически опоненти и често имали разногласия, поради което не било нетипично /напротив, по-скоро било обичайна практика/ изразяването на негативни оценъчни съждения от всяка от страните към опонента. Съдът е посочил, че политиците при изпълнение на служебните си задължения подлежат на критика в по-широки граници от обикновените граждани, защото такива са изискванията на плурализма, толерантността и широтата на възгледите за съществуването на демократичното общество, в което свободата на изразяване е неотменимо условие. За неоснователен е приет доводът на ищцата, че било видно от използваните от ответника местоимения „Вие“ и „Вас“, към които била отнесена „нулата“, че думите му са насочени именно към личността на ищцата и целят да я унижат и засегнат. Съдът е посочил, че използваните местоимения по никакъв начин не доказват това твърдение на ищцата. При разговор или спор между двама души правилата на общуването и необходимостта от персонализация, с цел насрещно възприемане и разбиране, предполагали използването на някакво обръщение към опонента- било името му, било местоимение. Това било още по-наложително, когато при провеждане на разговора или спора присъстват и други хора, тоест аудиторията е по-голяма. Целта на използваните местоимения в случая била да стане ясно за кого се отнасят думите на ответника, но същевременно от самите му думи било очевидно, че са насочени към ищцата единствено като политическа фигура. Действително, думите на ответника съдържали негативна оценка за работата на ищцата като общински съветник, но изразяването на каквато и да било негативна оценка от някого по отношение качествата на определено лице не следва да се разглежда като обида и като осъществяване на противоправно поведение. Разбира се, това не означавало толериране на отношения, в които се прекрачват границите на добрия тон. Следвало обаче в такива случаи да се следи нарушен ли е балансът между свободата на изразяване и накърняването на репутацията на другиге съгласно конституционните права на гражданите, защитавани от Конституцията и КЗПЧОС. Съдът е посочил, че с оглед изложеното от него в случая този баланс не е нарушен, поради което и не е налице деликт. Относно твърдението на ищцата, че заседанието на Общинския съвет е заснето и видеозаписът е публикуван в интернет страницата на Община Драгоман, съдът е посочил, че след като това било обичайна практика, очевидно било, че ответникът е знаел, че записът ще стане обществено достояние. Това обаче било без значение за разрешаването на конкретния спор, тъй като разпространяването на мнение свободно и чрез печатно издание или в интернет, когато не представлява превратно упражняване на правото по чл.39 от Конституцията, не е деликт. Не на последно място, въззивният съд е приел, че не е бил доказан и друг елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане: претърпени от ищцата вреди. Ищцата е твърдяла, че в резултат на отправените от ответника към нея обиди е била силно разтроена и афектирана, в продължение на седмици била тревожна и гневна, с нарушено физическо здраве и емоционалност, изпитвала постоянно главоболие и нарушение на съня. За доказване на тези вреди ищцата е представила рецeпта с дата от 08.03.2021 г., изслушани били свидетели и била приета съдебно-психологическа експертиза. Тези доказателства обаче, преценени поотделно и в съвкупност не обосновавали извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди от деянието на ответника. Относно рецептата от 08.03.2021 г., с която на ищцата са изписани аналгин, мента, глог и валериана /обезболяващо лекарство и хранителни добавки за успокояване на нервната система, които се предлагали в аптечната мрежа свободно и без рецепта/, съдът е приел, че снабдяването на ищцата с тази рецепта повече от 10 дни след инцидента по-скоро говорело за тенденциозно посещение при лекар с цел подготовка на бъдещата съдебна претенция, отколкото за реално понесено страдание, още повече че такива лекарства се изписвали за широка гама психо-соматични оплаквания, които могат да бъдат дори с неустановен произход. Показанията на свидетелите също не можели до обосноват такъв извод: показанията на свидетелката М. не били конкретни и се основавали само на думите на ищцата и на манифестирането от нея пред свидетелката поведение, а показанията на свидетеля Т. съдържали по-скоро негова субективна оценка на реакциите на ищцата и не установявали конкретни факти относно търпяно от ищцата страдание и особено относно неговия интензитет. Заключението на съдебно-психологическата експертиза също не можело да обоснове друг извод, тъй като в него се съдържали декларативни препратки и теоретични постулати, изхождащи само от разказа на ищцата за преживяното. Чрез този метод на изследване /разговор, беседа с изследваното лице/ било невъзможно пълно и обективно опознаване на човешката психика, тъй като предоставената в разговора информация можела да бъде манипулирана от самото лице и представена в желания от него вид. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд по поставения правен въпрос: Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други ? По този въпрос няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС, включително посочената от касаторката. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, в решението си въззивният съд е направил пълна и обективна преценка на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви кои от тях кредитира, кои отхвърля и защо. Българският тълковен речник, в който се съдържа тълкуване на израза „кръгла нула“ и на който ищцата се е позовала във въззивната жалба, не е доказателство по делото, поради което съдът не е дължал обсъждането му. На обсъждане е подлежал доводът на ищцата, че употребеният от ответника израз „кръгла нула“ представлява обида, но този довод на ищцата е обсъден и по него е взето становище от въззивния съд в решението му- съдът е посочил, че предвид контекста, в който е употребен изразът, очевидно било, че той не представлява обида, тъй като не е бил насочен срещу личността на ищцата, а бил използван за описание/оценка на нейната дейност като общински съветник. Дали този извод на съда е правилен, няма отношение към поставения правен въпрос за задължението на въззивния съд за обсъждане на доказателствата. Освен това, следва да се посочи, че във връзка с този извод на съда /че употребеният израз „кръгла нула“ не представлява обида/ касаторката не е поставила правен въпрос, който би могъл да обоснове допускането на касационно обжалване на решението, както и че правилността на изводите на съда не подлежи на самостоятелна проверка в производството по чл.288 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно: За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Конституцията, на ЗЗД и на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение