Определение № 70 от 03.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба с вх. № 260140/14.08.2020 г. на „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД, [населено място], представлявано от прокуриста на дружеството П. П. срещу въззивно Решение № 160/08.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 319/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1326/04.12.2019г. постановено по гр. дело № 4922/2018 година по описа на Добричкия районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са уважени предявените от С. Сарафски против „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД искoве с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 от КТ като е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЛС-05-1788 от 26.11.2018 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди незаконното уволнение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не формулира правен въпрос. Изложението само преповтаря оплакванията, изложени в касационната жалба, за неправилност и необоснованост на въззивното решение, без да се формулира правен въпрос и без да се изложи обосновка за поддържаното допълнително основание. Не са изложени твърдения за противоречие на правни разрешения и с кои конкретно съдебни актове, нито са посочени такива. Ответната страна по касация С. Сарафски, в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Г. П. от АК - Д., взема становище за липса на основания за допускане на обжалването и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявените от Б. П. против „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността на „инспектор услуги“ в отдел „Приходи“ в oтветното дружество „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД. Установено е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № ЛС-05-1788 от 26.11.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. За да постанови наложеното дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение е посочено, че в периода 01.10.2018г. - 22.10.2018г. работникът не е спазил нарежданията на прекия ръководител и се е отклонявал от изпълнение на служебните си задължения като за посочения период е посещавал адреси в [населено място], които не са му разпределени за деня от началника на отдел „приходи“. В процесната заповед са посочени конкретно посетените от ищеца адреси по дати от периода, отразено е и, че нарушението е констатирано от началник на отдел „Приходи“ по докладна записка с вх. № ВиК-5125/24.10.2018г., за която е посочено, че е неразделна част от заповедта за уволнение. Като източник на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание докладната заповед съдържа идентични данни относно посетените от ищеца в конкретните дни от периода 01.10.2018 г. - 22.10.2018г. адреси, с уточнението, че данните са взети от G.-контрол на служебен автомобил „Дачия Докер“ с регистрационен номер Т.. В този смисъл обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение е идентична на данните от документа/докладната записка/към която препраща. По отношение на релевираните в исковата молба твърдения, че към момента на връчване на уволнителната заповед ищецът е ползвал разрешен от компетентния здравен орган отпуск при временна неработоспособност, и за приложимост на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, съдът е приел, че са неустановени по делото. Посочил е, че в тежест на ищеца е да докаже, че преди връчване на заповедта работодателят е бил уведомен за започналото от ищеца ползване на разрешения му отпуск, при каквато хипотеза за работодателя би възникнало задължението да изиска и получи предварително разрешение на инспекцията по труда. Приел е, че в случая такова доказване не е проведено от ищеца. Съдът е приел също, че ответникът, в чиято тежест е да докаже извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се установи какви задачи, от кого и как са били възложени на ищеца за всеки от посочените в заповедта дни от периода 01.10.2018г.-22.10.2018г., за да се достигне до извод, че наказаният служител е имал трудово поведение, което не е адекватно на изискуемото, респективно, че се е отклонил от възложените му за съответния ден от прекия ръководител задължения като вместо разпоредените му за посещение адреси, в разрез с трудова дисциплина, е посетил други. Счел е, че не са установени визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. При така установеното, въззивният съд е приел от правна страна, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ незаконосъобразно, че предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване уволнението за незаконно и за неговата отмяна е основателен и следва да се уважи, което от своя страна води и до уважаване и на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението. При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния и въззивния съд, изразяващи се в това, че същите не са указали на ответната страна, че не сочи достатъчно доказателства, което е „препятствало нормалното развитие на процеса“, не обуславят извод за наличие на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК. Тези доводи са касационно основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и като такова са относими към правилността на постановените решения, а не към достъпа до касационно обжалване. Въпреки това следва да се посочи, че въззивното решение е мотивирано, като съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, становищата и доводите на страните, извършил е преценка на всички надлежно релевирани възражения и е изложил своите правни изводи по тях, за да приеме, че в конкретния случай събраните доказателства сочат, че всички елементи от фактическия състав на иска са установени. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, както и оплакванията му за допуснати процесуални нарушения, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда само ако обжалването бъде допуснато. В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените и удостоверени в производството такива в размер 800 лв. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,