Определение № 35 от 21.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 902/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1788 от 10.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 3092/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е приета за неоснователна частната му жалба срещу определението от 30.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 1723/2011 год. на Софийски градски съд. С това определение СГС е отказал да присъди на [фирма] разноски в размер на 5460.59 лв. за производството по чл.51 ал.1 ЗМТА, поради това, че искането не е било направено своевременно – преди разпореждането от 25.05.2011 год. с което е допуснато на основание чл.51 ал.1 ЗМТА издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма], съобразно осъдителната част на арбитражно решение, постановено от арбитър ad hoc. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол [фирма] свързва с произнасянето по въпроса дали искането за присъждане на разноски в производството по чл.51 ал.1 ЗМТА следва да бъде квалифицирано като такова по чл.250 ГПК или като производство по чл.248 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че поставеният въпрос действително е правен, но няма качеството на обуславящ изхода на спора. Тази въпрос би имал значение, ако отказът на съдилищата би се основавал на различната квалификация на претенцията за присъждане на 5460.59 лв. – дали е част от главното искане (сумите по арбитражното производство) или са разноски за съдебното производство. В случая, това е без значение, доколкото и в двете хипотези – и на чл.248 ГПК и на чл.250 ГПК, молбата се подава след постановяването на съдебния акт, но е препращаща към искане, предхождащо приключването на спора. Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.