Определение № 3822 от 01.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ - В. срещу определение №195 от 14.03.2024г по ч гр.д № 117/2024г на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №260001/ 16.01.2024г по гр.д № 700/2019г на Окръжен съд - Добрич, постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК за допълване на прекратително определение от 24.11.2023г за гр.д № 700/2019г на Окръжен съд – Добрич, образувано по иск на Комисията на основание чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане на имущество в остойностен размер на 139 343, 42лв от Г. М. Г. и 71 936,12лв от съпругата му К. П. Г.. Делото е прекратено в първа инстанция поради отказ на КПКОНПИ от иска след проведени няколко открити съдебни заседания със събиране на доказателства, включително прието е заключение на вещо лице. С потвърденото от апелативния състав определение са присъдени разноски - за ответницата К. П. Г. в размер на 5600 за адвокатска защита ,поета от адв В. С. при така заплатено възнаграждение и 1550лв съдебни разноски. На същия адвокат, поел защитата на ответника Г. М. Г. безплатно, е определено и присъдено възнаграждение от 10223,73 лева .Ввъззивният съд е потвърдил определението ,като е намерил за неоснователни оплакванията на Комисията, че не дължи разноски поради правилото в чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ Изтъкнато е и това ,че платеното от ответницата по иска възнаграждение за адвокат е под минимула по НМРАВ №1/2004г, а възнаграждението за адв. С.,което се дължи съгласно чл. 28, ал.2 ЗА е правилно определено и присъдено.

Касаторът се оплаква от незаконосъобразност. Счита ,че изобщо не дължи разноски на ответниците съгласно чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ. При касационното обжалване изтъква ,че за определяне възнаграждение за адв. В. С. евентуално е трябвало да се съобразяват минималните нива по НМРАВ №1/2004г към момента на поемане на защитата /сключване на договора, т.е към 05.11.2019г/ ,и че не е следвало изобщо да се съобразява наредбата относно минималните нива към момента/последнитге изменения на НРМАВ/, заради установена практика на СЕС в реш. по дело С-438/2022г.

В изложение се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и противоречие с цитирана практика на ВКС / опр по гр.д №184/2024г, опр № 3666/23г на 4-го г.о/ тъй като въззивният съд е счел, че не е необходимо да обсъжда предпоставката бил ли е ответникът Г. ,чиято защита адвокатът е поел безплатно, „материално затруднено лице”, което е въпрос за наличие на предпоставките по чл. 38, ал.2 ЗА.

Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпросите:

• коя от страните в процеса носи доказателствена тежест да установи материална затрудненост на ответника, което е основание за искането на процесуалния му представител да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 във вр чл.38, ал.1 т.3 ЗА.

• длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички доказателства и посочи релевантните факти за спорното право, които счита за установени и кои намира за недоказани.

• към кой момент следва да се определи безплатното адвокатско възнаграждение – към момента на сключване на договора по чл.38 ЗА или към друг момент и трябва ли съда да изложи мотиви към кой момент го определя.

-допустимо ли е Наредба №1/09.07.2004г към която чл. 78, ал.5 ГПК препраща, да ограничи съда в установяване причинно-следствената връзка на уговореното адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото/ защитимия интерес.

По последния въпрос се сочат основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК поради противоречие на въззивното определение с „най- новата практика” на ВКС.

Постъпил е отговор от Г. М. Г. и К. П. Г., ответници по депозираната касационна частна жалба, двамата представлявани от адв В. С. от [населено място]. Подчертава се ,че касаторът се позовава на неотносима и неприложима съдебна практика по първия въпрос, тъй като в случая адвокатът е поел защита на единия от ответниците безплатно на основание чл.38, ал.1 т.3 предл. второ ЗА, тъй като ответникът Г. М. Г. му е близък /съученик от първи клас/ Това е посочено изрично и при самото поемане на защитата. Представляващият адвокат е направил искане да му се присъдят разноски и в настоящето производство по чл. 38, ал.2 ЗА.

Настоящият състав на Върховен касационен съд Трето г.о намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ГК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Въпросът за предпоставките по чл.38, ал.2 ЗА се поставя общо, без връзка с конкретното основание в чл.38, ал.1 т.1-3 ЗА приложено в отношенията между ответника по иска и неговия адвокат и без да се отличават една от друга хипотезите на закона ,при които адвокат поема безплатно защита и оказва безплатно адвокаткска помощ и съдействие. Основанията в чл.38, ал.1 т.1-3 ЗА са различни, като безплатната правна защита на лица в материално затруднение /чл.38, ал.1 т.2 ЗА/ е само едно от законовите основания.Проверката му в някои определения от каузалната практика на ВКС като условие/ наличие на материално затруднение/,не се отнася за останалите уредении случаи. Във всички уредени в чл.38, ал.1 ЗА случаи обаче адвокатът има право на възнаграждение (чл. 38, ал.2 ЗА), което съдът му определя и когато насрещната страна се окаже задължена за разноски съобразно изхода на делото, го присъжда в нейна тежест,съразмерно и съгласно чл. 78 ГПК. По този въпрос тълкуването на чл.38 ЗА и чл. 78 ГПК е ясно и практиката на ВКС е установена. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по първия и втория формулирани в тази вързка въпрои /втория раздел от изложението /, също не е налице.

Останалите поставени въпроси, по които се изтъква специално основание /чл. 280, ал.1 т.3 ГПК /, не отговарят на общото изискване в чл.280, ал.1 ГПК да са рещаващо произнесени при постановяване на определението ,съответно да са имали обуслявящо за изводите на съда значение .Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда и е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.За определеното възнаграждение за адв. С. по чл.38,ал.2 ЗА и потвърждаването му не е имало значение какви са минималните размери на адвокатско възнаграждение по съпоставимите различни редакции на НМРАВ за времето от поемане на защитата, до прекратяване на делото. За пълнота следва да се посочи ,че правомощието на съда да определи възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и предвид извършената от адвоката работа, несъмнено налага да се отчетат процесуалните факти ,настъпили след поемането на защитата и опредметяващи нейното осъществяване. а поставеният въпрос към кой момент следва да се възприемат минимални размери по НМРАВ при определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА, няма обуславящо значение .Наложително е да се посочи ,че НМРАВ №1/2004г приета от Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ) Прилагат се разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка както при сезиране за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,така и при определяне на възнаграждение от съда съгласно чл. 38, ал.2 ЗА за оказана безплатна помощ и представителство по дело от адвокат. Възражения и доводи в насоките ,развивани от жалбоподателя едва в касационната частна жалба пред настоящата инстанция, не са изтъквани пред въззивната инстанция,нито са изтъквани съображения от съда,предпоставящи поставянето на формулираните въпроси. Поставените в последния раздел на изложението въпроси не само не са са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция ,те не са и относими към формираната решаващата воля за дължимост на възнаграждението в така присъдения и възложен в тежест на касатора размер .Не се касае за обстоятелства в предмета на дължимата ревизионна проверка на определенията /ТР №6/15.01.2019г по тълкд.№6/2917 ОСГТК /

Настоящето производство по касационно обжалване се развива на основание чл. 248, ал.3 ГПК, то не е самастоятелно и негов предмет са разноските. Върховен касационен съд не определя и не присъжда възнаграждение на адвокатите, представляващи страните в това производство.

Следва да бъде събрана държавната такса, която не е внесена от КПКОНПИ.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III -то г.о,