Определение № 50820 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от В. В. В., чрез адвокат Б. В., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Видин №82/15.11.2021г. по в.г.д.№281/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и постановяването му в противоречие с практиката на ВКС. Насрещната страна Ц. Ю., редовно призована, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Видин, е постановил друго, с което е приел за установено, че В. В. В. дължи на Цукъ Ю., гражданин на Република Румъния сумата от 4 100,00евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, по предявения от Ц. Ю. срещу В. В. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявените искове по реда на чл.124 вр. чл.415 от ГПК са допустими. Приел е за установено, че страните са постигнали предварителна договорка за сключване на договор за покупко-продажба на дърва за огрев, въз основа на която ищецът, в качеството му на купувач, е предоставил на ответника сума в размер на 1000 евро. Впоследствие, на 16.06.2014г. между страните бил сключен Договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите, за 350 куб.м. дървен материал – широколистна гора, за сумата от 3 100,00евро, която продажна цена била получена изцяло от продавача. С договора било постигнато съгласие, че подаването и получаването на документите свързани с продажбата, включително и позволителното за сеч от Държавно лесничейство, ще се извърши от купувача. Срокът за изпълнение бил уговорен най-късно до 01.09.2014г. В противен случай било предвидено, че договорът се счита развален /т.6/. Съдът приел за установено, че с две Нотариални покани от 03.10.2014г. ответникът е бил поканен да изпълни поетите с договора задължения. Във връзка със същите били съставени два констативни протокола № 79/09.10.2014г. и № 80/09.10.2014г. на нотариус А. А., рег. №488, в които били отразени изявленията на В. В. В., че не може да върне платените по договора суми в размер на 1 000 евро и 3 100 евро, поради вече осъществено закупуване на уговореното количество дървесина. Същият изразил готовност да предаде стоката в срок до три месеца, считано от 09.10.2014г. В протоколите било отразено и изявлението на купувача Ц. Ю., с което на длъжника бил даден допълнителен срок за изпълнение от 10 дни, считано от 09.10.2014г. Въззивният съд приел за установено и обстоятелството, че с влязла в сила Присъда от 05.07.2017г. по НОХД 1394/2015г. на Районен съд Видин, ответникът В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за периода от 13.06.2014г. до 16.06.2014г. при условията на продължавано престъпление в [населено място], Република Румъния и в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Ц. Ю. – румънски гражданин, заблуждение, че ще му достави и продаде 350 куб.м. дървен материал – плътен, представляващ широколистна гора, на цена от 8,86 евро на кубичен метър на обща стойност 4 100 евро /8018,90лв./, които Ц. Ю. предоставил на В. за закупуване на дървесината. Посочил е, че ответникът бил привлечен като обвиняем с постановление от 08.10.2015 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото е установен факта на сключен между страните договор за продажба, по който ищецът е заплатил цялата продажна цена, но ответникът В. В. не е изпълнил поетото задължение да достави стоката, предмет на същия. Посочил е, че от това неизпълнение ищецът е претърпял вреди в размер на исковата сума, представляваща платената цена. Приел е за неоснователно направеното възражение от ответника/длъжник за неполучаване на сумата от 3 100 евро, тъй като изявление за получаването ѝ било обективирано в подписания договор. Този извод е обоснован и с обстоятелството, че изявление за закупуване на дървесината от ответника, се съдържа в съставените констативни протоколи, заедно с изразената му готовност за осъществяване на доставката в тримесечен срок. По изложените съображения съдът е приел предявените искове за основателни. По отношение на направеното възражение за погасяване на процесните вземания по давност, въззивният съд е приел, че приложимия към същите давностен срок е пет години /чл. 110 от ЗЗД/. Посочил е, съгласно чл.114 от ЗЗД той започва да тече от откриването на дееца, а именно в момента на първото му привличане за обвиняем /чл.219 ал.1 НПК/ – 08.10.2015 г. /л.51/ от сл.д №15/2018г. Въз основа на това и доколкото исковете са предявени на 05.12.2019 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на Видинския районен съд/ съдът е направил извод, че погасителната давност за процесните вземания не е изтекла, поради което възражението е неоснователно. Касаторът претендира допускане на обжалването във връзка с това от кой момент започва да тече давностния срок за обезщетение за вреди от деликт съставляващ престъпление, разрешен в противоречие с ТР №5/2005г. на ОСГТК на ВКС. Искането е основано на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика, поради което въпросът осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Налице е соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос: От кой момент започва да тече давностния срок за обезщетение за вреди от деликт съставляващ престъпление. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 162,50лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение