Определение № 785 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 696/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. М. като [фирма], [населено място] срещу определение № 77/13.05.2011г. по т. дело № 415/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 18.01.2011г. по гр. дело № 4042/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2009г. по гр. дело № 22763/2009г. на Софийски районен съд, 33 състав. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна и разглеждане на касационната жалба. Ответникът Професионална гимназия по облекло „К. М. Л.”, [населено място] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съдебният състав на ВКС, ТК е приел, че решението на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като е налице обективният критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. за ограничаване достъпа до касационно обжалване – касае се до търговско дело и цената на иска е под 10 000 лв. Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД по търговска сделка – договор за наем на обект с площ 7 кв. м., находящ се на улично-регулационна линия към [улица] УПИ І – за училище, кв. 212, местност Л. ІІ част, по плана на [населено място] за определен период, като предназначението на имота е за поставяне на павилион с предмет на търговска дейност – кинкалерия. Касае се за търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 25.02.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение