Определение № 188 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 165/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Алфакомерс Трейдинг“ ООД, [населено място] против решение №546 от 29.07.2022 г. по т.д. №464/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „Севт” АД, [населено място], чрез пълномощниците си – адв. Г. С. и К. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Р. Н. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпросът – „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички твърдения и възражения на страните по делото от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение та тях“.Страната е изложила оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, поради това, че съдът оставил „ без реакция“ възраженията на страната, че експертизите не са дали заключението си за финансово икономическото положение на страната към датата на постановяване на решението на САС. Изброени са съдебни актове на ВКС, за които страната поддържа, че съдържат разрешения на въпроса в противоречие с приетото от въззивния съд. Поставен е въпросът – „Допустимо ли е да се установява състояние на неплатежоспособност на длъжника само въз основа на експертиза изготвена единствено върху публикуваните н търговския регистър годишни финансови отчети за минали периоди, без да бъде извършена проверка на цялата счетоводна търговска документация на предприятието в хода на делото, при отсъствие на доказателства дружеството –длъжник да е възпрепятствало такава проверка“.Изброени са актове на ВКС, за които се поддържа наличие на противоречие при разрешаване на този въпрос с приетото от състава. Поставен е въпрос № 3 – „ При въззивното обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност преклудирано ли е правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, които е могла да посочи в първоинстанционното производство“. Направено е оплакване, че съдът неправилно е счел за преклудирано възражението за липса на материалноправна активна легитимация на подалия молбата по чл.625 ТЗ, поради това че същият не е бил в търговски отношение с касатора. Изброени са съдебни актове на ВКС Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е общ и относим към всяко съдебно производство. За да е релевантен, същият следва да е обоснован конкретно с доводи свързани с неправилно процедиране на съда довело до постановения правен резултат. В случая, касаторът e обвързал въпроса си с оплакването, че съдът не е разгледал „възражението му“, че коефициента за обща ликвидност е определен към дата предхождаща с близо половин година решението за обявяване в несъстоятелност на търговеца.Изложени са и оплаквания за неправилно възприемане на заключенията на експертизата. Или, в случая страната смесва оплакванията за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната си теза, с оглед твърдението, че съдът не е възприел доказателствата по начина, по който тя ги възприема, с непроизнасяне по „направени възражения“ с непроизнасяне по конкретно възражение. Още повече, че съдът се е произнесъл по всички въведени оплаквания в жалбата, след като е разгледал спора по същество и самостоятелно е направил преценка на установеното по него. В тази връзка въпросът не е обоснован като общо основание. Но дори и да се възприеме като релевантен, страната не обосновава и допълнителен критерий тъй като разрешенията в цитираните съдебни актове по този въпрос са идентични с приетото от състава. Касаторът сочейки допълнителния критерий не обосновава друг довод освен нарушаване задължението на въззивния съд да обсъди всички направени възражения и доводи на страните, нещо което е мотивирал и САС с обжалваното решение, а оплакванията по съществото на спора относно интерпретацията на обсъдените доказателства, не по начина, по който страната счита за правилен, е ирелевантно към тази фаза на производството и не може да формира различие по произнасяне по общия поставен въпрос относно процесуалните задължения на състава. Вторият поставен въпрос, също не е релевантен, тъй като съдържателно определя неустановена фактическа обстановка по спора. Фактически невярно е това, че съдът е съобразил единствено отчетите публикувани в ТР.Съставът действително е разгледал първата експертиза, която не е извършила проверка на актуалната счетоводна информация, съдържаща се у касатора, поради неосигурен достъп до счетоводството / факт неотчетен при формулиране на въпроса/. Касаторът, обаче, изцяло е игнорирал подробните останали мотиви на въззивният съд, третиращи второто заключение, по което вещото лице изрично е имало поставена задача да съобразява и търговските книги на търговеца / вж. експертиза от 09.03.2022г./ и воденето на неговото счетоводство.В заключението, съответно има и изрични пояснения, че експерта е работил по справки от счетоводството на търговеца. В тази връзка е изследвано състоянието му на пратежоспособност към края на 2021г., като стрнаната не поддържа промяна на така установеното за тези няколко месеца до постановяване на първоинстанционното решение на 13.04.2022г. и пред въззивният съд липсват такива въведени твърдения, така че касаторът не може да обоснове валиден довод за релевантност на въпроса с тези си твърдения. Не е обоснована и неговата относимост към решаващ извод на съда т.е. липсва обосноваване за промяна на постановения резулатат, ако бъде съобразено това оплакване. Третият поставен въпрос, касаторът е пояснил с направено оплакване че съдът е нарушил процесуалните правила, като не е обсъдил направеното за първи път с въззивната жалба твърдение, че не е бил обвързан с договор за покупко- продажба със „Севт“АД и не е получил стоката, отразена във фактурите. Макар и приел преклузия на това възражение, съдът подробно е разгледал събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че отразяването на приложените фактури в счетоводството, както и направените частични плащания по някои от тях водят до извод, както за наличие на търговски отношения, така и за получаване на стока. С оглед тези решаващи мотиви на състава въпросът не е релевантен. Още повече, същият е и съдържателно необоснован, тъй като страната не въвежда нови доказателства, а оспорва за първи път с въззивната жалба активната материалноправна легитимация на подалия молбата кредитор. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение