Определение № 57 от 09.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 537/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. И. И. представител на „Б”О. – В., срещу определение № 579 от 19.02.2009 год. по ч.гр.д. № 332/2009 год. на Варненски окръжен съд,потвърждаващо определение № 1* от 24.11.2008 год. по гр.д. № 3744/2004 год. на ВРС – 21 състав,с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на „Б”О. на основание чл.100 ал.2 ГПК /отм./. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. С определение № 458/06.08.2009 г. по ч.гр.д. № 264/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., производството по делото е прекратено и върнато на Варненския окръжен съд за извършване на съдопроизводствени действия по чл.285 ал.1 ГПК по привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл.284 ал.3, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено молба, вх. № 29798/04.09.2009 г., частният касационен жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, а правните основания за това са решение по гр.д. № 1188/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 194/2004 г. по гр.д. № 438/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.,които не прилага. Излага, че във второто посочено решение е взето становище – “С договора за групов строеж са определени имотите на всеки участник, който следва да получи след окончателното завършване на строежа. Договорът за групов строеж сключен с нотариална заверка на подписите на страните по него, с изграждането на сградата поражда своя вещен ефект на договор за доброволна делба”. Твърди, че в настоящия казус са налице всички изисквания от указанията на ВКС и следователно фактическият състав, описан от частния касационен жалбоподател поражда вещните последици за страните, които са го подписали. Ответниците по частната касационна жалба Е. Т. Г. и Д. Т. Н., както и К. С. Ж., са депозирали писмени отговори по смисъла на чл.287 ал.1 ГПК, с които оспорват частната касационна жалба; Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по частната касационна жалба намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обаче не съдържа формулирани конкретни въпроси- материалноправен или процесуалноправен. От съдържанието му е видно, че не са формулирани предпоставките за допускане на касационно обжалване ,а се поддържат твърдения относими към правилността на съдебния акт, които би следвало да са част от съдържанието на самата частна жалба. Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпроса-материалноправен и процесуалноправен води до необсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно, отсъствието на такива въпроси преклудира по-нататъшните правомощия на касационната инстанция относно преценката на евентуалните основания за касационно обжалване (чл. 281 ГПК), които са абсолютно различни от основанията за допустимост (чл. 280 ал. 1 ГПК) Поради това касационното обжалване не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,