Определение № 491 от 28.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4978/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. ,чрез адв. Р. Б., срещу определение № 370 от 26.09.2016г по ч. гр.д №3233/2016г на Върховен касационен съд ІІІ г.о, с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010) и чл.274,ал.4 ГПК е върната касационната им частна жалба срещу въззивно определение № 326 от 7.04.2016г. по гр.д. № 193 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд. С това определение е било потвърдено определение от 9.02.2016г. по гр.д. № 541/2015г. на Районен съд- Пирдоп за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения иск срещу [община] да заплати на [фирма] направените по друго дело /гр.д.№ 370/2014г./ разноски в размер на сумата от 1 798.75лв. Съставът на ВКС ІІІ г.о е взел предвид цената на иска, при служебна проверка по допустимостта от касационно обжалване на въззивното определение. В частната жалба не се оспорва възприетата цена на иска и констатацията ,че същата е под размера на чл. 280, ал. 2 ГПК, но жалбоподателят поддържа оплакването, че повдигнатият при обжалването въпрос за допустимостта на предявения иск е от друг ранг, за достъпа до правосъдие, затова цената на иска следва да е без значение. Мотивите на ВКС по обжалваното определение жалбоподателят определя като софистичен отговор на въпроса за допустимостта на иска по делото. Частната жалба е допустима, но неоснователна. С обжалваното определение касационната жалба на частният жалбоподател е оставена баз разглеждане съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК (ДВ бр.100 от21.12.2010) и чл.274 ал.4 ГПК, които норми са законови, императивни и съответно приложими. Поради императивният (задължителен) характер на цитираните процесуални норми, прилагането им се изразява в служебното задържение на сезирания съд да следи за допустимостта на съдебното производство по обжалване на решенията и определенията, съобразно критерия в чл. 280 ал.2 ГПК, свързан с цената на иска, като в определните от закона случаи не допуска жалбите да бъдат разглеждани по същество, независимо от естеството на оплакванията в тях. Законовите норми са приложени съответно от състава на ВКС ІІІ г.о в настоящия случай, определението е законосъобразно. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,