Определение № 844 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3958/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 524 / 31.07.2013 год. по ч.т.д. № 533 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение №324 / 22.05.2013 год. по т.д.№ 68 / 2013 год. на Добрички окръжен съд, за връщане исковата молба, подадена от настоящия жалбоподател против В. Т. Н. и С. Н. Н., на основание чл.129 ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 127 ал. 1, т. 2 ГПК / нередовност поради непосочени адреси на ответниците /. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, с довода, че при начално посочен и очевидно кореспондиращ с обитаван към предходен момент от ответниците адрес, в изпълнение разпоредбата на чл. 47 ал.1 ГПК, съдът не е овластен да остави без движение производството за посочване адрес на лицата, респ. при неизпълнение на това задължение – да върне исковата молба, на преждепосоченото основание. В евентуалност споделя и довода, че съдът дължи съдействие на страните и е следвало да прояви активност в установяване адресите ми – настоящ и постоянен, чрез служебно снабдяване с данните от съответната служба на МВР / за които страната е поискала издаване на съдебно удостоверение, но не е представила своевременно удостовереното /, вкл. по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до националната база данни „ Население „ на МВР. Постъпил е отговор от очевидно уведомената ответна страна - В. Т. Г. / с предходна фамилия Н. /, с който се оспорва частната жалба, поради необосновано основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: Ищецът е предявил против ответниците В. Н. и С. Н. пасивно субективно съединени искове, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване вземането си към същите, за което и в качеството си на кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417 т.2 ГПК - № 275 / 17.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 2360 / 2012 год. на Добрички районен съд. В представеното определение на заповедния съд по чл.415 ГПК, с което, предвид постъпило от длъжниците възражение по чл.414 ГПК, са дадени на кредитора указания за завеждане на исковете по чл.422 ГПК, са изрично вписани и посочените във възражението адреси на длъжниците, указани и като адреси на бъдещите искове. Именно тези адреси на ответниците са посочени в исковата молба и от същите са върнати съобщения, дали основание на съда за оставяне производството без движение, за установяване актуален адрес на страните, с оглед прилагане чл. 47 ГПК, както следва: 1 / за ответницата В. Т. Н. / стр. 65 по номерацията на първоинстанционното дело / - с получени от лице В. Т. Г. сведения, че такова лице – с фамилия Н. - не живее на същия адрес, явяващо се злоупотреба с право, предвид представената актуална справка относно постоянния адрес на същото лице, идентичен с този на който е била призована и при подменена фамилия на лицето – понастоящем Г., а не Н. и 2 / за ответника С. Н. Н. - с вписани от призовкаря, с непосочен източник на сведенията, данни, че призоваваното лице от 10 год. не живее на адреса, обитаван предходно от него като квартира. Последното обстоятелство се потвърждава от представена във въззивното производство справка за постоянен и настоящ, различен от посочения в исковата молба и на който е бил призован, адрес. Първоинстанционният съд, изхождайки от данните по изпратените съобщения ,е оставил исковата молба без движение / разпореждания от 01.04.2013 год. – относно адрес на В.Н. и от 10.04.2013 год. – относно адрес на С. Н., връчени на ищеца съответно – на 15.04.2013 год. и на 07.05.2013 год. / и указал едноседмичен срок за отстраняване нередовността й, в мотивите неконкретизирана с точно приложима разпоредба / общо посочена нормата на чл. 127 ГПК /, сочейки нередовност, поради ненамиране страната на адреса. Независимо от непрецизността на указанието - посочване на постоянен и настоящ адрес / справка за адресна регистрация /, с оглед прилагане разпоредбата на чл. 47 ГПК - ищецът адекватно е поискал издаване на съдебни удостоверения, което да му послужат за снабдяване с адресни справки относно двете лица / на 18.04.2013 год. – за В.Н. и на 08.05.2013 год. – за С.С. /, уважено от съда. С молба от 20.05.2013 год. ищецът е поискал удължаване на срока за представяне на справките, оставена без уважение от съда, поради непосочена „ уважителна причина „, по смисъла на чл. 63 ал.1 ГПК / а всъщност просрочена – считано от 23.04.2013 год. за В. Н. и 15.05.2013 год. – за С. Н., констатирано и в атакуваното определение за връщане на исковата молба /. С въззивната жалба ищецът е представил указаните адресни справки, от които е видно, че ответницата В. Т. Г., с предходна фамилия Н., има регистриран адрес, идентичен с този по исковата молба, а ответникът С. Н. е регистриран на различен от този по исковата молба адрес, но посоченият в исковата молба е посочен от него самия, с възражението по чл.414 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение за връщане исковата молба, като нередовна, въззивният съд е отрекъл задължението на съда служебно да издири адресите на ответниците, а съвпадението на адреса на ответницата В. Н. ,с актуална фамилия Г., в исковата молба и по адресната справка, намерил за ирелевантно, доколкото идентичността не е била установима в първоинстанционното производство, предвид неизпълнение задължението на ищеца да представи в указания срок адресна справка, вкл. въз основа издаденото му съдебно удостоверение. Приел е за приложима в конкретната хипотеза процедурата по чл. 129 ал.2 вр. с чл. 127 – 128 ГПК и чл. 129 ал.3 вр. с ал.2 ГПК – за връщане на жалбата. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Процесуално редовна ли е искова молба, в която са посочени адреси на ответниците, но същите не са били намерени на тези адреси и в тази хипотеза прилага ли съдът разпоредбата на чл. 129 ал.2 вр. с чл. 127 ал.1 т. 2 ГПК ,с оставяне исковата молба без движение, като нередовна, или прилага чл. 47 ГПК – с даване указания за установяване постоянен и настоящ адрес на ответниците ? и 2 / Съществува ли в преждепосочената хипотеза задължение за съда да съдейства, като служебно издира адреса на страната ?. Първият въпрос е обоснован в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, с опр. № 606 / 06.04.2010 год. по ч.гр.д. № 577 / 2010 год. на САС и опр. от 17.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 5003 / 2012 год. на СГС ,влезли в сила, като необжалваеми. Вторият въпрос е обоснован в същата хипотеза - с второто от преждепосочените определения. За всеки от въпросите се поддържа и хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Всеки от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК - въведен е от ищеца в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващия извод на въззивния съд, предпоставил потвърждаване на първоинстанционното определение. Цитираните определения ,обаче, не обосновават допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК по всеки от поставените въпроси. Напротив, именно в опр. № 606 / 06.04.2010 год. по ч.гр.д. № 577 / 2010 год. на САС, съдът е приел, че даването на указания за настоящ и постоянен адрес, в хипотезите на чл. 47 ал.3 и чл. 47 ал.4 ГПК, разграничавайки задълженията му във всяка от тях, задължително се съпътства и с определяне срок за представяне на адресната справка, във всяка от двете хипотези, в който смисъл и определението е в унисон с настоящото въззивно. Първоинстанционното определение е било отменено поради неточни указания на самия съд – за посочване на друг адрес на ответника, но не предвид извода, че първоинстанционният съд не е имал основание да остави исковата молба без движение, респ. да санкционира страната с връщането й, поради неизпълнение указанията му в предоставения изричен срок, какъвто е смисъла на поставения въпрос. Следователно липсва противоречие, в релевантните за отговора му правни изводи на настоящия въззивен и съда, постановил опр. № 606 / 2010 год. на СОС. Второто определение - от 17.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 5003 / 2012 год. на СГС - също не разкрива обективен идентитет с процесния спор, в отговор на поставения първи въпрос.Напротив, в същото отново не се коментира конфликт, а кумулативна приложимост на разпоредбите на чл. 47 ал. 3 и ал.4 ГПК и чл. 129 ал.3 ГПК – даване указания за адресна справка на ответника, с определяне на срок за представянето й- и не се отрича процесуалното задължение на съда за връщане на жалбата, в случай на неизпълнение указанията в предоставения срок. Отмяната на първоинстанционното определение и тук е предпоставена от незаконосъобразното даване на указания от самия съд. По втория поставен въпрос липсва обективния идентитет във фактите по конкретното и по настоящото дело, съобразяването на които е свързано с отговора му, а именно: жалбоподателят поставя въпроса в смисъл на съществуващо законовоуредено задължение на съда / чл. 7 ГПК / да издири служебно адреса на ответник, ненамерен на посочения в исковата молба адрес, докато в производството по което е постановено цитираното опр. от 17.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 5003 / 2012 год. на СГС, страната е поискала от съда служебно и с оглед служебния си достъп до съответната база данни „ Население „, да издири адресната регистрация на ответника, каквото съдействие принципно въззивният съд не е отрекъл, като непротиворечащо на други принципи на съдопроизводството. Прието е, че съдът не е имал основание да даде указания по чл. 47 ал. 3, респ. ал.4 ГПК, тъй като не са били налице данни ответникът да не живее или да е напуснал адреса / т.е. предпоставките за приложение на разпоредбите /. Първият от поставените въпроси, обаче, следва да се допусне в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид въведено с ГПК в сила от 01.03.2008 год. различие в задълженията на съда, при ненамиране ответника на посочен в исковата молба адрес / сравни чл. 50 ал.1 ГПК / и досежно обвързването на „ указанията „, дължими в хипотезите на чл. 47 ал.3 и ал.4 ГПК с преклузивен за висящността на производството срок, прилагано противоречиво в практиката на съдилищата. В отговор на този въпрос, настоящият състав намира, че колизия между нормите на чл. 47 ал.3 и ал.4 ГПК и чл. 129 ал.2 вр. с чл. 127 – 128 и чл. 129 ал.3 ГПК, не е налице. Ненамирането на ответника на посочения в исковата молба адрес е индиция за неточност, която подлежи на проверка, съгласно самия закон. В съответствие с принципа на чл.13 ГПК, за разумен срок на съдопроизводството, и предпоставеното от чл. 47 ал.3 и ал.4 ГПК съдействие на ищеца, законосъобразно и правилно е обвързване изпълнението на указанията с подходящ срок за изпълнение, респ. санкционирането неизпълнението им в същия този срок, с връщане на исковата молба. Невъзможността да се потвърди точността и верността на адреса изключва последния като безспорно приложим в производството реквизит на исковата молба, с оглед което и опорочава същата, като нередовна, на основание чл. 127 ал.1 т.2 ГПК, предпоставящо връщането й, на основание чл.128 ал. 3 вр. с ал.2 ГПК. Следователно, правилно първоинстанционния съд е оставил производството без движение и определението му би било правилно, на основание чл. 129 ал.3 ГПК, въпреки непрецизността на указанията относно нередовността и дължимите от страната действия, доколкото с оглед предприетите от ищеца действия по снабдяване със съдебни удостоверения за адресни справки, същите са били възприети адекватно на чл. 47 ал.3 ГПК / относно ответницата В. Н. / и на чл. 47 ал.4 ГПК/ относно ответника С.Н. /. В конкретната хипотеза, обаче, настоящият състав намира, че с оглед посочените от самите длъжници адреси, с възражението по чл.414 ГПК, които и в съответствие с указанията на заповедния съд ищецът е посочил в исковата молба и от които са върнати съобщенията, дали основание на съда за оставяне исковата молба без движение, спрямо същите следва да намери приложение разпоредбата на чл.41 ал.1 ГПК – ненамиране на посочен по делото от самата страна адрес, в който случай се дължи удостоверяване отсъствие в продължение на месец, с най-малко 3 посещения, съгласно актуалната съдебна практика по приложението на разпоредбата, респ. прилагане презумпцията на чл. 41 ал.2 вр. с ал.1 ГПК, в случай на неоткриване. Производството по чл.422 ГПК е фаза на заповедното производство, задължителна процесуална предпоставка за осъществяването на която е именно възражението на длъжниците по чл.414 ГПК и щом в същото самите те са посочили адреси за призоваване, неоснователно толериране на злоупотреба с права би било несъобразяването на това обстоятелство в процедурата по призоваването им за исковото производство, за което, подавайки възражението, длъжниците имат представа или най-малкото следва да допускат, че предстои. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение