Определение № 215 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Д. С. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. К.-Н. против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 283/24.06.2011 г., постановено по гр. д. № 467/2011 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 329/5.04.2011 г., постановено по гр. д. № 4402/2011 г., с което е отхвърлен предявения от М. Д. С. ЕГН [ЕГН] против Д. А. С. ЕГН [ЕГН] иск за присъждане на издръжка на пълнолетен учащ на основание чл. 144 СК. Подадена е от адвокат Новоместка, като процесуален представител на М. Д. С. частна жалба срещу определение на Пазарджишки окръжен съд № 620/8.08.2011 г. по гр. д. № 467/2011 г., с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено горното решение в частта за разноските, като М. Д. С. е осъден да заплати на Д. А. С. разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв. Поддържа, че определението е незаконосъобразно предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: безвъзмездното разпореждане /дарение/ с недвижим имот и едновременно с това закупуване на нов недвижим имот по време на съдебен процес за издръжка поставя ли дължащия издръжка в положението на невъзможност да я заплаща без особени затруднения. По този въпрос обжалваното решение противоречи на влязло в сила решение № 434/8.11.2010 г. на ОС-Враца по гр. д. № 621/2010 г. /не е относимо към поставения въпрос/, копие от което е приложено. За ответника по касация Д. А. С. жалбата и частната жалба са оспорени по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Ц. М.. Касационната жалба и частна жалба са подадени от надлежна страна срещу подлежащи на касационно обжалване съдебно решение и определение в срока по чл. 283 ГПК и чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел, че не е налице втората кумулативно дадена предпоставка за уважаване на иска по чл. 144 СК, а именно-родителят, от когото се търси издръжка да може да заплаща такава без особено затруднение. Съдът е приел за установено, че материалните възможности на ответника са достатъчно ниски, дори и без върху тях да рефлектират останалите обстоятелства, като заплащан наем и погасяване на задължение по ипотечен кредит. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Конкретният случай не е такъв. Правният извод на въззивния съд, че в случая не е налице втората кумулативно дадена предпоставка от фактическия състав на иска с правно основание чл. 144 СК, а именно-родителят да може да осигурява претендираната издръжка без особени затруднения не е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение на ОС-Враца № 434/8.11.2010 г. по гр. д. № 621/2010 г. Дали са налице особени затруднения или не по смисъла на чл. 144 СК съдът преценява във всеки конкретен случай с оглед материалните възможности на родителите и с оглед наличието на други обстоятелства, пряко рефлектиращи върху тези материални възможности, както е прието и с двете съдебни решения. За да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК произнасянето по правния въпрос от значение за изхода по делото следва да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия /т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано в аспект с посочените разяснения. Искането за присъждане разноски за касационната инстанция не отговаря на изискването на чл. 80 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение