Определение № 2828 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Р. /К./, чрез адвокат Р. Д., срещу въззивно решение № 73 от 07.02.2025 г. по гр. д. № 492/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частите, с които е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание на Т. К. К., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 15.02.2022 г., рег. № 426, акт № 40, том 1, съставен от нотариус Д. Н.; в частта, с която е признато за установено по отношение на ответницата, че ищците М. Т. Т. и Л. Т. Т. са собственици по равно: всеки от тях на 1/4 ид. ч. от цялото движимо и недвижимо имущество на общия им наследодател – тяхната баба Т. К. Китова и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 31/12.04.2022 г.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, включително в тяхната съвкупност?“;

2. „датирано ли е саморъчното завещание, ако датата в него е обозначена след подписа?“;

3. „какво е мястото на изписване на датата; датата в саморъчното завещание част ли е от завещателните разпореждания?“.

4. „след като чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН определя изрично мястото на подписа да е след завещателните разпореждания и датата не е част от тях, следва ли да се счита, че същото е действително при обозначаване на датата непосредствено след подписа?“.

По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, второ т. о. и решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, второ т. о.

Твърди се, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 176/14.06.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г. на ВКС, трето г. о. и решение № 4384/14.11.1980 г. по гр. д. № 2083/1980 г. на ВС, първо г. о.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от М. Т. Т. и Л. Т. Т., чрез адвокат Н. К., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същите.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания, основният спорен въпрос по делото, се явява този за действителността на саморъчното завещание от 28.08.2018 г., съставено от Т. К. К. в полза на А. Р. /К./ - дъщеря. Ищците са низходящи на починалия на 09.01.2022 г. син на завещателката.

Завещанието е подписано с ръкописно изписани три имена „Т. К. К.“. Въз основа съдебно-почеркова експертиза е установено, че ръкописният текст и ръкописно изписаните три имена са изпълнени от завещателката.

В първоинстанционното решение е прието, че не е спазено изискването за подпис, което е въведено като оплакване във въззивната жалба от ответницата – касатор в настоящото производство.

Въззивният съд е посочил, че изискването за подпис е спазено, тъй като е допустимо завещателят да изпише собственоръчно трите си имена. Следователно, изписването на трите имена е спазено изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН за подписване на завещанието.

В обобщение обаче, съдът е достигнал до същия краен извод за недействителност на завещанието, доколкото в случая не е спазено изискването за дата. В процесното завещание датата е поставена след изписаните три имена на завещателката.

По наличието на основанията за допускане на касационно обжалване:

Първият въпрос в изложението е обоснован с доводите на жалбоподателката, че не са били направени възражения за изписването на датата в завещанието по-късен момент.

Предявеният главен иск е за прогласяване нищожността на завещанието поради неспазена форма. В обстоятелствената част на исковата молба, наред с останалите изложени обстоятелства за неспазване формата на завещанието, изрично е посочено, че датата е поставена след подписа.

Следва да се посочи, че правилата за формата на действителност на сделките, включително и на завещанията са императивни. Преценката за тяхното спазване не може да зависи от волята на страните или направени в съдебен спор конкретни оспорвания.

Не се разкрива противоречие с цитираната съдебна практика, според която за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички своевременно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора. Въззивният съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, приел е същите за основателни, но е достигнал до същия правен извод за недействителност на завещанието.

Обобщени, следващите три въпроса са свързани с мястото на датата в завещанието.

В трайната съдебна практика, обективирана в решение № 1050/21.10.1991 г. по гр. д. № 853/1991 г. на ВС, І г. о., решение № 151/07.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 601/18.11.2005 г. по гр. д. № 302/2005 г. на ВКС, І г. о., решение № 308/16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 23/05.06.2019 г. по гр. д. № 888/2018 г. на ВКС, І г. о., е възприето, че саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането.

От значение за валидността на завещанието е обективното му съответствие с предписаната от закона /чл. 25, ал. 1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване. Правната характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат стриктно тълкуване и прилагане на тази норма, за да се обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на закона. В практиката на ВКС (Решение № 85/17.02.2012 г. по гр.д. № 352/2011 г. на ВКС, I г.о.) е дадено тълкуване, че изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка. Именно защото датата е елемент от въведената в закона форма на тази едностранна сделка, въпросът за достоверната дата на саморъчното завещание по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя, тъй като от значение е единствено дали посочената в завещанието дата е датата на съставянето (Решение № 207/21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г. на ВКС, I г. о.).

Обуславящите изводи в обжалваното въззивно решение са в съответствие с тази съдебна практика, включително и цитираната в касационната жалба.

В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателката твърди, че така формулираните правни въпроси са от значение също и за точното прилагане на закона и развитието на правото, като конкретните аргументи, обосноваващи допускането до касационно обжалване на това основание са „формализиране“, водещо до злоупотреба с право и „деформиране“ целта на закона. Не се налага изоставяне или осъвременяване на установената съдебна практика, поради което следва да се приеме, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателката трябва да заплати на ответниците по касация направените разноски, възлизащи на сумата 1 472,52 евро, равностойност на заплатените 2 880 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение