Определение № 9499 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2024 г.

Производството e по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Административния съд – Стара Загора с Определение № 1638 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело № 399 по описа на съда за 2024 г. Делото, по което е повдигнат спорът за подсъдност, е образувано пред Административния съд – Бургас под № 573 по описа на този съд за 2024 г., по жалба на М. Г. Х. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], против отказ на Началника на Затвора в [населено място], обективиран в писмо, рег. № ДЗ-2546/12.03.2024 г., да бъде уважено искане на лишения от свобода, именувано молба-декларация, рег. № 11-1486/06.03.2024 г., да получи на основание чл. 82, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) една допълнителна хранителна пратка през месец април 2024 г., свързана с мюсюлманския празник „Рамазан байрям“. Административният съд – Бургас е приел, че производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с § 4б от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2024 г. Преди тази дата е установил въз основа на молба-уведомление, вх. № 4963/07.05.2024 г. на упълномощения представител на Х. (л. 47 от адм. дело № 573/2024 на Административния съд – Бургас) и писмо, вх. № 5044/08.05.2024 г. на Началника на Затвора в [населено място] (л. 49, пак там), че на 02.05.2024 г. лишеният от свобода е бил преместен от Затвора в [населено място] в Затвора в [населено място]. Постановил е Определение № 3567/10.05.2024 г. по адм. дело № 573/2024 г., с което, на основание чл. 135, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, отменил определението си за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, прекратил производството по жалбата на Х. против отказ на Началника на Затвора в [населено място], рег. № ДЗ-2546/12.03.2024 г. и изпратил делото по подсъдност на Административния съд – Стара Загора. За да постанови този резултат, съдът е преценил, че доколкото се обжалва индивидуален административен акт, местната подсъдност следва да се определи по реда на чл. 133, ал. 1 АПК. Счел е, че промяната в постоянния адрес на жалбоподателя налага делото да се изпрати по компетентност на Административния съд – Стара Загора. Мотивирал се е, че затворническата администрация заявява лишения от свобода за участие в открити съдебни заседания от мястото, където същият актуално изтърпява наказанието, като привежда лицето в сградата на съответния съд. Приел е, че с оглед принципа за процесуална икономия, оспорването на актовете на затворническата администрация следва да се извършва по актуалното място на изтърпяване на наказанието. Изложил е допълнителни аргументи във връзка със съдебния адрес на упълномощения от Х. процесуален представител в [населено място], като посочил, че с изпращането на делото по настоящия адрес на жалбоподателя, интересите на последния ще бъдат защитени в пълна степен, той ще има възможност да вземе непосредствено участие в процеса и да използва правна помощ и съдействие от своя адвокат. Отделно от това се е обосновал, че разглеждането на делото от Административния съд – Стара Загора се налага с оглед интересите на правосъдието, осигуряването на процесуална бързина, реализирането от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) на икономия на разходи при извършваните конвоирания и съхраняването на здравето и живота на лицата, извършващи конвоирания. С определението за повдигане на спора за подсъдност, Административният съд – Стара Загора е приел, че не е местно компетентният административен съд да разгледа подадената от Х. жалба. Счел е, че Административният съд – Бургас е нарушил разпоредбата на чл. 134, ал. 1 АПК. Определил е като правно ирелевантни за конкретния случай развитите от този съд допълнителни съображения. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че местно компетентният съд за разглеждане на жалбата на Х. против отказ на Началника на Затвора в [населено място], обективиран в негово писмо, рег. № ДЗ-2546/12.03.2024 г., е Административният съд – Стара Загора. В случая се касае за оспорване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. последно АПК, попадащ в обхвата на § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС – индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията, за които не е предвидено изрично обжалване в специалния закон ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба, при оспорването на такива административни актове се прилагат разпоредбите на Глава десета от АПК „Оспорване на административни актове пред първата инстанция“, като производството се развива пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Така уредената местна подсъдност в специалния закон ЗИНЗС изключва прилагането на общата разпоредба на чл. 133 АПК, поради което и предвид обстоятелството, че жалбоподателят понастоящем се намира в Затвора в [населено място], компетентният съд да разгледа делото е Административният съд – Стара Загора. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: