Определение № 1520 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1752/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/- [населено място], срещу решение № 163 от 09.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 32/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260605 от 29.09.2022 г. по т. д. № 2816/2019 г. на Софийски градски съд, с което АПИ е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, сумата 37 020 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0023-1261-15-450186/1 във връзка с ПТП, настъпило на 28.01.2015 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 2 139.80 лв.; Отхвърлен е предявеният от АПИ срещу „ПСТ Груп“ ЕАД обратен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата 33 160.06 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г. за поддържане на АМ „Тракия“ и на прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на АМ „Тракия“ от км. 207+181 до км. 359+475, включително пътни връзки с обща дължина 11.562 км., като е осъдена АПИ да заплати на „ПСТ Груп“ ЕАД разноски в размер на 500 лв.; Отхвърлен е предявеният от АПИ срещу „Еко ресурс - Р“ ООД обратен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 3 702 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г. за поддържане на АМ „Тракия“ и на прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на АМ „Тракия“ от км. 207+181 до км. 359+475, включително пътни връзки с обща дължина 11.562 км., като е осъдена АПИ да заплати на „Еко ресурс - Р“ ООД разноски в размер на 438 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу първоначалния ответник осъдителен иск с присъждане на разноски или уважаване изцяло на предявените срещу „ПСТ Груп“ ЕАД и „Еко ресурс - Р“ ООД обратни искове. Бланкетно се сочи нищожност и недопустимост на обжалваното решение. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в решението си по следните въпроси, обусловили изхода по делото: „ 1. Следва ли съдът да приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността на АПИ в конкретния случай, само на основание общото законово задължение, съгласно чл. 30 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата, вменяващи задължения да поддържа пътищата, при наличието на доказателства по делото именно за извършени от АПИ фактически и правни действия именно с цел осигуряване безопасното ползване на пътя в процесния участък и липса на конкретни такива, обуславящи неизпълнение на законоустановено задължение; 2. Следва ли, след като е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на АПИ само и единствено на общото законово задължение на основание чл. 30 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата, съдът да приеме, че по силата на общите клаузи от сключения договор е възложено изцяло поддържането на участъка и да уважи предявените обратни искове“. Допускането на касационно обжалване се поддържа с аргументи, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 7/29.12.1958 г. на Пленума на ВС и с посочена практика на районни и окръжни съдилища по дела със сходен предмет, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрисконсулт Н. Г., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Отговори на касационната жалба са подадени и от подпомагащите страни (ответници по обратните искове) „Еко ресурс - Р“ ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Н. Д., и „ПСТ Груп“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез юрк. С. Б., които оспорват искането на касатора за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. С отговора на „Еко ресурс - Р“ООД е заявено искане за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, Апелативен съд - София е извършил преценка на фактите и доказателствата по делото и при съобразяване на ограниченията по чл.269 ГПК е достигнал до изводи, съвпадащи с крайните изводи на пръвоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника по първоначалния иск АПИ за имуществените вреди, за които ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е изплатил обезщетение по сключена застраховка „Каско на МПС“ в размер на сумата 37 020 лв., както и че предявените от АПИ обратни искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.3 ЗЗД срещу привлечените като подпомагащи страни „ПСТ Груп“ ЕАД и „Еко ресурс - Р“ ЕООД са неоснователни. От фактическа страна въззивният съд е преценил като безспорни обстоятелствата, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен със собственика на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. [рег.номер на МПС], ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е изплатил на трето лице (лизингополучател) застрахователно обезщетение в размер на сумата 37 000 лв. и сумата 20 лв. - ликвидационни разноски, за имуществени вреди, причинени на застрахования автомобил в резултат на ПТП, реализирано по време на действие на договора на 28.01.2015 г. По повод на произшествието е съставен протокол за ПТП № 1514094/28.01.2015 г. от служител на ОД на МВР - Стара З., в който е отразено, че произшествието е настъпило около 21.25 ч. в района на км.213 на АМ „Тракия“, като по време на управление на лекия автомобил от водача В. С. на пътя излезли три диви прасета, пресичащи от север на юг, и вследствие на съприкосновението с тях са причинени повреди по автомобила. Настъпването на произшествието по начина, описан в протокола, е потвърдено от водача В. С., разпитан като свидетел в хода на първоинстанционното производство. Според неоспореното заключение на назначената от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, отбелязаните в протокола повреди по застрахования автомобил съответстват на описания механизъм на произшествието, което е било непредотвратимо за водача, който е управлявал автомобила с допустима за конкретния пътен участък скорост на движение 100/120 км./ч. и по време на управлението дивите животни са навлезли внезапно на пътното платно; Пазарната стойност на причинените повреди по автомобила към момента на настъпване на произшествието е 37 504.49 лв. След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съд е приел за установено, че произшествието, по повод на което ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е изплатил застрахователно обезщетение, е настъпило по описания в протокола от 28.01.2015 г. механизъм на участък от републиканската пътна мрежа, която е изключителна държавна собственост съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.19, ал.1 т.1 ЗП, с която управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа е възложено на АПИ, и се е позовал на разпоредбата на чл.30 ЗП, според която дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от АПИ чрез нейните служители. Въз основа на посочените разпоредби съдът се е произнесъл, че агенцията - ответник следва да отговаря за вредите, които са произтекли от действия или бездействия на лицата, натоварени с дейността по поддържане на конкретния пътен участък и допуснали нахлуването на диви животни на пътното платно, предназначено само за движение на МПС с висока скорост. Отговорността за обезщетяване на вредите е мотивирана с общото законово задължение на ответника по чл.30 вр. чл.19 ЗП да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа, включително като ги защитава от нахлуването на диви животни и в рамките на своята компетентност да преценява - чрез съответните служители, по какъв начин да се осъществи тази защита с цел обезпечаване безопасното движение на МПС с висока скорост. Въззивният съд, чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е обосновал отговорността на ответника и с приложимите в неговата дейност „Технически правила за приложение и техническа документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали“, издание на „Главно управление на пътищата“, 1995 г. В правилата са препоръчани минимални стандарти, за да се осигури защита на пътищата от нахлуване на животни по тях, като е въведено задължение за ГУП, чийто правоприемник е АПИ, да извършва конкретна преценка относно необходимостта от поставяне на предпазни съоръжения. С оглед на доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че не е съществувала невъзможност да се предприемат необходимите действия от страна на служителите на АПИ за осигуряване защитата от диви животни в района на пътния участък, където е настъпило произшествието, а също и че ответникът не е доказал изпълнението на всички възложени му от закона задължения, свързани с гарантиране безопасността на пътния участък по начин, че да се изключи навлизането на пътното платно на автомагистралата на диви животни. Предвид извода, че произшествието, при което са причинени вредите на застрахования автомобил, е настъпило вследствие неизпълнение на законовото задължение на АПИ да обезопаси съответния пътен участък от навлизане на диви животни, въззивният съд е заключил, че ответникът следва да носи отговорност съгласно чл.49 ЗЗД за причинените вреди, а оттук - и да възстанови на ищеца платеното застрахователно обезщетение. Въззивният съд е преценил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба на АПИ за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени обратните искове срещу привлечените като подпомагащи страни „ПСТ Груп“ ЕАД и „Еко ресурс - Р“ ООД. Пред въззивната инстанция не е имало спор, че между АПИ - от една страна, и от друга „Еко ресурс Р“ ООД и „ПСТ Груп" ЕАД - в качеството им на участници в ДЗЗД „Магистрали 2014“, е сключен договор № РД-38-9/28.11.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за поддържане, базирано на показатели за изпълнение на автомагистрали и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралите, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗП, обособена позиция 2 - автомагистрала „Тракия“ от км. 208+181 до км. 359 - 475, включително и пътни връзки с обща дължина 11,562 км.“. След като е анализирал клаузите от договора, в които са уговорени задълженията на двете дружества за поддръжка на участъка от АМ „Тракия“ в района на произшествието, и след като е взел предвид механизма на реализиране на произшествието, въззивният съд е формирал извод, че не се установява неизпълнение на конкретно договорно задължение на ответниците по обратните искове, намиращо се в причинна връзка с произшествието. В съответствие с този извод въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на обратните искове. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. След изменението на ГПК от ДВ бр.86/2017 г., извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, касационно обжалване се допуска и тогава, когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо - чл.280, ал.2, предл.1 и предл.2 ГПК, както и при очевидна неправилност на решението - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В касационната жалба касаторът е посочил бланкетно, че обжалваното въззивно решение е нищожно и недопустимо, без да изложи конкретни оплаквания по чл.281, т.1 и т.2 ГПК. В изпълнение на задълженията да следи служебно за валидността и за допустимостта на обжалваното пред него въззивно решение съставът на ВКС извърши необходимата проверка и не констатира наличието на пороци, създаващи вероятност постановеното от Апелативен съд - София решение да е нищожно или недопустимо. Поради това няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, предл.1 и предл.2 ГПК за проверка на валидността и на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. По отношение на въззивното решение не са налице и основания за допускане на касационно обжалване от кръга на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са насочени към проверка на правилността на решаващите изводи на въззивния съд, че отговорността на ответника АПИ за обезщетяване на вредите, за които застрахователното дружество - ищец е изплатило застрахователно обезщетение, произтича от неизпълнението на общото законово задължение по чл.19 и чл.30 ЗП за поддръжка и осигуряване безопасност на пътищата от републиканската пътна мрежа, респ. че не е установено неизпълнение от страна на ответниците по обратните искове на конкретни задължения, поети със сключения между тях и АПИ договор, по повод поддръжката и обезопасяването на пътния участък в района на настъпване на увреждащото ПТП. Въззивният съд е формирал посочените изводи след преценка на фактите и доказателствата по делото и след анализ на приложимата правна уредба, на която е подчинена дейността на АПИ по поддръжка и управление на пътищата от републиканската пътна мрежа. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд, може да бъде предмет на касационна проверка само по реда на чл.290 ГПК при условие, че въззивното решение се допусне до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, но не подлежи на преценка в рамките на производството по чл.288 ГПК. Поради значението на поставените от касатора въпроси за правилността на въззивното решение не е налице предвидената в чл.280, ал.1 ГПК обща предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване. Несъответствието на въпросите с изискването на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, както и на бланкетно заявеното основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването от страна на касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с твърдения за противоречие на обжалваното решение с практиката на други съдилища „по сходни дела“ е неуместно с оглед актуалната редакция на чл.280, ал.1, т.2 ГПК след изменението от ДВ бр.86/2017 г. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 32/2023 г. на Апелативен съд - София. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на подпомагащата страна „Еко ресурс - Р“ ООД разноски в размер на 1 800 лв. - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г. Разноски на другите двама ответници по касация не следва да се присъждат, тъй като не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,