Определение № 2691 от 19.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 488/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Ц. П. (конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в производството пред първата инстанция ищец П. Й. П., ЕГН [ЕГН]), чрез процесуален пълномощник, против решение № 1066 от 24.10.2024 г. по в. т. д. № 384/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10-ти състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 6054 от 27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 14212/2021 г. по описа на Софийския градски съд, е отхвърлен предявеният срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П. Й. П. вследствие на ПТП, настъпило на 06.05.2021 г., за разликата над 4 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2021 г. В касационната жалба се излага, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Оплакванията са за неизвършване на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, немотивирано игнориране на писмени и гласни доказателства, в резултат на което съдът е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Възразява се и за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, респективно за несправедливо занижен размер на дължимото обезщетение. По подробни съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, с присъждане на законната лихва, считано от 25.11.2021 г., както и на сторените разноски за всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване по следните въпроси: 1/. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои въприема и кои не?; 2/. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?. В подкрепа на доводите за това, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, се сочат Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 4/68 г. Ответникът по касация ЗК ЛЕВ ИНС АД в срока по чл. 287 ГПК не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат, сезиран с жалба на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че на 06.05.2021 г. в [населено място], на О. мост, е настъпило ПТП между л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от първоначалния ищец, и л. а. „Рено Клио“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от К. Й. Й. – застрахованото лице, по вина на последния, който е навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР, които съставили Акт за установяване на административно нарушение на водача на лекия автомобил „Рено“ и Констативен протокол за ПТП. С влязло в сила наказателно постановление на водача на лекия автомобил „Рено“ е наложено административно наказание - глоба, за извършени нарушения на правилата за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Така описаният механизъм на настъпване на ПТП е потвърден от заключението на вещото лице по САТЕ. Ищецът е подал писмената претенция за обезщетяване на вредите, претърпени от произшествието, на 12.05.2021 г., като на 25.11.2021 г. ответникът е превел по посочената по щетата банкова сметка на процесуалния му пълномощник сумата от 1 000 лева. По отношение на причинените увреждания въззивният съд е взел предвид заключенията на две независими една от друга комплексни медицински експертизи, като е намерил, че следва да кредитира писменото заключение на вещите лица д-р П. и д-р В., тъй като същото почива на реални резултати от извършени изследвания с медицинска апаратура и е в съответствие с показанията на св. А. Д. Д., живяла на семейни начала с първоначалния ищец. Кредитираното от съда заключение установява, че в пряка причинна връзка с ПТП е само получената от пострадалия черепно-мозъчна травма - сътресение на главния мозък и контузия на главата, без данни от медицинската документация за травматични наранявания в областта на главата. Сътресението на мозъка е най-леката травма и по своите медико-биологични критерии представлява разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Проведено е медикаментозно лечение в домашни условия и възстановителният период е бил в границите 3 – 6 седмици. Вещите лица изключват ищецът в пряка причинна връзка с ПТП да е получил травматична епилепсия, защото след ПТП два пъти са правени компютърни томографии на главния мозък и не са установени огнищни лезии в мозъчния паренхим, травматични кръвоизливи в епи- или субдуралното пространства, както и под меките мозъчни обвивки и черепни фрактури. Диагнозата „Епилепсия“ е поставена в болница Токуда седем месеца след ПТП и се основава единствено на анамнестичните данни от ищеца при нормален неврологичен статус, без травматични промени на мозъчните структури от компютърна томография и при нормална за възрастта му електроенцефалография. По отношение на Захарния диабет тип 2 съдът е приел, че това заболяване предхожда с три години датата на ПТП, като според показанията на св. Д. е установено през 2018 г. и е започнало лечение. Свидетелката, при посочените от нея близки отношения с първоначалния ищец, продължили от 2016 г. до неговата смърт на 20.11.2022 г., дава показания, че не го е видяла да повръща и да губи съзнание. Твърденията в исковата молба за посттравматична епилепсия и за Захарен диабет, причинени при процесното ПТП, свидетелката счита за неистини. Така обсъденото заключение на комплексната медицинска експертиза и показанията на св. Д. са мотивирали въззивния съд да не кредитира заключението на втората комплексна експертиза в частта, изготвена от вещото лице д-р Н., доколкото същото не почива на медицински изследвания (компютърни томографии) и е в противоречие с установената нормална за възрастта на ищеца електроенцефалография. Въззивният съд не е дал вяра и на показанията на св. Д. Ангелова Б. по съображения, че тя, както и възходящият - конституиран като ищец по реда на чл. 227 ГПК, не са имали съществени контакти с първоначалния ищец в периода от 2016 г. до неговата смърт през 2022 г. От правна страна след излагане на съответни съображения въззивният съд е намерил, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деликта, следва да се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът е приел, че размерът на обезщетението, на което има право ищецът, възлиза на сумата от 5 000 лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с конкретните данни по делото за възрастта на ищеца и неговото общественото положение; получените увреди – една лека телесна повреда; продължителността на общия лечебен и възстановителен период – между три и шест седмици; периода от време, в който болките са били интензивни и благоприятната прогноза за лечение, съобразно установеното от вещите лица; обществено–икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към датата на ПТП – 06.05.2021 г.; като от посочената сума е приспаднато доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 1 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения: Съставът на въззивния съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, които е кредитирал, както и е изложил мотиви защо следва да формира изводите си на базата на заключението по първата КСМЕ (което е подкрепено от първичната медицинска документация, както и е обективно, мотивирано и компетентно изготвено). Необсъдените свидетелски показания (поради некредитирането им) с оглед тяхното съдържание не биха могли да оборят изводите на експертите, а причините да се кредитират показанията на св. А. Д. са непосредствените впечатления, които тя е имала до смъртта на П. П., живеейки на съпружески начала с него. С оглед изложеното касационният съд намира, че по първия правен въпрос, поставен в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не се установява твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 09.12.2013 г. На следващо място въззивният съд е определил размера на обезщетението при съобразяване на примерните критерии за справедливост, посочени в ППВС № 4/1968 г. и доразвити с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, като е взел предвид броя и степента на установените по безспорен и категоричен начин травматични увреждания, намиращи се в причинна връзка с деликта, вида на проведеното лечение и неговата продължителност, като за интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия липсват събрани гласни доказателства. По тези съображения по конкретно поставения втори правен въпрос също не е налице отклонение от задължителната съдебна практика, на която се основава искането за достъп на касационен контрол. С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като въпросите са предпоставени от несъгласието на касатора с правилността на приетото от въззивния съд по съществото на спора, която обаче стои извън предметния обхват на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение