Определение № 300 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1762/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Национална потребителна кооперация на слепите в България“ срещу въззивно решение на Софийски градски съд. Ищците М. А., И. К., П. Б. и А. С. оспорват жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и на основание чл. 58, ал. 1 ЗК е отменил оспорените решения на Общото събрание на пълномощниците на ответната кооперация. За да постанови решението си, съдът е приел, че при вземането на оспорените решения в Общото събрание са участвали 23 пълномощници на определените по реда на устава пълномощници, т. е. „делегати“, на районните събрания, които 23 гласа са представлявали близо 50 % от общия брой на гласовете. Пълномощниците били упълномощени с писмени пълномощни, намерени от съда за нередовни поради липсата на приподписване от свидетели съгласно приложимото в случая изискване на чл. 189, ал. 2 ГПК. С последното е обосновал извод, че представените пълномощни не доказват обстоятелството, че съдържащите се в тях изявления са направени от посочените като техни автори упълномощители, а оттук и правния извод, че пълномощниците не са имали надлежно учредена представителна власт. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Недопустимост на въззивното решение се обосновава с довода, че въззивният съд е отменил оспорените решения на незаявено основание - неустановено авторство на пълномощните, каквито твърдения по делото не са налице. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена практика на ВКС по въпроса доказателство ли са фотокопия на документи, незаверени от страна по делото. Не се установяват основания за допускане на касационното обжалване. Изтъкнатите във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК доводи не обосновават наличие на данни за вероятна недопустимост на въззивното решение. Както е посочено и по-горе, съдът е намерил оспорените решения за незаконосъобразни поради участието в Общото събрание на лица, действащи като пълномощници, но без надлежно учредена представителна власт, което именно е и въведеното с исковата молба основание. Освен това, независимо че въззивният съд е изложил в мотивите си, че не се установява в условията на пълно и главно доказване, че процесните пълномощни са подписани от лицата, посочени като техни автори, този извод се основава именно и само на приетото нарушение по чл. 189, ал. 2 ГПК, а не на обстоятелства, относими към авторството на положените подписи. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставеният въпрос е относим към извода на въззивния съд за приложимост на чл. 189, ал. 2 ГПК, изведен от обстоятелството, че упълномощителите са слепи по смисъла на тази разпоредба, което обстоятелство съдът е приел за установено въз основа на устава на кооперацията, където същото е предвидено като условие за членство, както и въз основа на незаверените фотокопия на решения на ТЕЛК, представени от ответника по реда на чл. 190 ГПК по искане на ищците. Въпросът удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице специалната предпоставка по т. 1 на същия текст. Посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС е формирана по приложението на чл. 101 ГПК (отм.), респ. чл. 183 ГПК, докато в настоящия случай решенията на ТЕЛК са представени от самия жалбоподател по реда на чл. 190 ГПК. Независимо от това, съгласно цитираното и от жалбоподателя решение по гр. д. № 4626/2019 г. на ВКС, IV г. о., и в случаите по чл. 183 ГПК изискването на оригинала на документа с евентуалното прилагане на последицата по чл. 183, ал. 1, изр. 2 не е необходимо, когато представеното копие е четливо, не са налице съмнения за симулативност на процеса и между страните няма спор, че съществува оригинален документ със съдържание, идентично с това на копието. Даденото от състава на ВКС разрешение е приложимо и в случаите по чл. 190 ГПК, поради което и при липсата в случая на оспорване от страна на ответника, че не съществуват оригинални документи със същото съдържание (пред първоинстанционния съд същият е заявил единствено, че не разполага с такива оригинали) не се установява противоречие на извършената от въззивния съд оценка на доказателствената стойност на фотокопията с практика на ВКС като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане на насрещната страна разноски за касационното производство не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени. С тези мотиви съдът