Определение № 261 от 09.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 42/2012 г.

ВКСIII гражданско отделение09.04.2012 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Оставя в сила определение №2209 от 29.11.2011г. по ч. гр.дело № 4055/2011г.на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Л. И. К. – Ф. ,срещу определение от 28.04.2011г по гр.д.№ 4354/2011г .на СРС І-1 състав в частта за възобновяване на делото и конституиране на страни. Не допуска касационно обжалване на определение №1185 от 28.06.2011г. по ч гр.дело № 1467/2011г.на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено определение от 28.04.2011г по гр.д.№ 4354/2011г .на СРС І-1 състав и делото е върнато на състава за произнасяне по молба от 29.03.2011г с искане по чл. 119 ал.2 от ГПК (отм) ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК и по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. К. –Ф. чрез адв. М. М., срещу определение №2209 от 29.11.2011г. по ч. гр.дело № 4055/2011г.на Софийски апелативен съд, с което в една част е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на настоящата касаторка срещу определение от 28.04.2011г по гр.д.№ 4354/2011г. на СРС І-1 състав за възобновяване на производството по делото на основание чл. 120 от ГПК (отм), а в друга част Софийски апелативен съд е разгледал частната жалба срещу определнието от 28.04.2011г по гр.д.№ 4354/2011г .на СРС в прекратителната му част, отн. последиците на чл. 183 ал.2 от ГПК (отм),но е приел обжалваното определение за недопустимо и е обезсилил същото ,като е върнал делото на първостепенния съд за произнасяне по молбата на ищцовата страна във връзка с искане по чл. 119 ал.2 от ГПК (отм), за отказ от иска. Ответницата по частната жалба В. К. оспорва частната жалба като недопустима ,обжалва се определение по движението на делото, а прекратяването е постановено по отношение на друг ответник. В частта, с която се обжалва определението на Софийски апелативен съд за оставяне на жалбата без разглеждане ,обжалване пред настоящата инстанция е допустимо на основание чл. 274 ал.2 от ГПК .По същество частната жалба е неоснователна в тази част. Определенията, с които производството по делото се възобновява след конституиране на приемници на ищцовата страна в процеса(чл. 120 от ГПК, отм), не подлежат и на обжалване с частна жалба от ответната страна ,те не са преграждащи за развитието на делото, нито за тях е предвидено изрично обжалване. Поради това Софийски апелативен съд правилно е отграничил недопустимия предмет на обжалване, като е оставил частната жалба без разглеждане в съответната част. В частта, с която въззивният съд е обезсилил обжалваното с частна жалба прекратително определение като недопустимо ,касационнният контрол е подчинен на изискванията на чл. чл. 274 ал.3 от ГПК. В тази част, към жалбата относимо е приложено изложение на основанията по допускане ,изведен е въпрос за необходимото другарство между съсобственици и в тази връзка, за участието на необходимия и задължителен другар. Въззивният съд е следвало да се произнесе дали настоящата жалбоподателка и нейния починал съпруг са в различно процесуално правоотношение, дали са взаимосвързани ответници. В изложението се анализира и прилага съдебна практика по въпроса за необходимото другарство ,изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като при новата процесуална уредба има непълнота в института на другарството, необходимо ли е съгласие на всички необходими другари при оттегляне, спогодба или отказ от иска. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. За да обезсили обжалваното определение и да върне делото с указания за произнасяне, въззивният съд е приел за дължимо първостепенния съд да се произнесе по постъпилата молба за отказ от иска в една част, а не да прекратява производството на друго процесуално основание, в същата част. При тези обстоятелства поставеният в изложението процесуалноправен въпрос няма връзка с решаващите съображения на съда и е основан на поддържани от ответната защита доводи и възражения, които не са обсъждани, тъй като нямат връзка с ограничения предмет на въззивното производство по частната жалба. Въпросът в изложението би обусловил касационно обжалване, ако съдът бе основал определението за прекратяване на делото на възраженията на ответницата, но обжалваното определение е с друг предмет, с него е дадено разрешение на друг процесуален въпрос ,по конкретното частно съдебно производство. Въпрос,който няма отношение към решаващите съображения на съда и предмета на конкретното съдебно производството, не може да обоснове допускане на касационно обжалване ,по което и да било от основанията, посочени в чл. 280 ал.1 ГПК. Касационно обжалване по частната жалба в тази част не следва да се допуска. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

8