Определение № 939 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 585/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. Д. срещу решение №.464/28.11.22 по г.д.№.936/20 на ОС Велико Търново – с което е потвърдено реш.№.260270/13.11.20 по г.д.№.439/20 на РС Велико Търново в частта, с която /след прекратяване на брака между страните по вина на бащата/ упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца С. Х. Д. и Х. Х. Д. са предоставени на майката, при която е и местоживеенето им /в [населено място]/, определен е режим на лични контакти с бащата /всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 16ч. в неделя; всяка четна година за Коледните празници, а всяка нечетна – за Новогодишните; за по две седмици през м.юли и м.август, когато майката не е в платен отпуск; за личния рожден ден на бащата /при възможност с преспиване/, с право да присъства при организиране на рождени дни на двете деца/ и дължимата месечна издръжка - по 220лв. за С. и по 180лв за Х., считано съответно от влизане на решението в сила и от 4.02.20 до навършване на пълнолетие или друга прекратяваща или изменяща издръжката причина. Ответната страна Л. М. Д. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че през време на брака на страните /сключен на 7.06.08, прекратен с влязлото в сила въззивно решение от 28.11.22/ са родени двете им деца – С. /2.11.08/ и Х. /5.11.15/; семейството е живеело в двуетажна къща в [населено място], собственост на съпруга и баща му, заедно с бабата и дядото по бащина линия; двамата родители работят /бащата в хлебозавод “Я.“, майката - в шивашко ателие/; отношенията в семейството били нормални до 2018г., когато съпругата прекратила отпуска си по майчинство и се върнала на работа - която налагала, с оглед възложените поръчки, и извънреден труд /след осемчасовото работно време и в почивни дни/; постепенно отношенията се влошили, ищецът започнал да ревнува и подозира съпругата си в извънбрачна връзка; след употреба на алкохол ставал раздразнителен, обиждал я, позволявал си физическо съприкосновение, заплахи за саморазправа; вдигал скандали; има данни и че е извършвал физическо посегателство спрямо нея; през м.02.2020г. тя напуснала семейното жилище заедно с малкото дете и заживели в С. на квартира /в близост до родителите й и сестра й, с чиято дъщеря (братовчедка на Х.) малкото дете Х. посещава детска градина в С./. Съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели, споделеното от по-голямата малолетна дъщеря С. при изслушването й /която заявява, че иска да живее при баща си и счита, че майка й не иска да я види, защото има по-важна работа от нея; че майка й и сестра й й липсват и пак иска да са заедно, но не вижда как може да се случи това; че майка й искала да я вземе, за да стане гледачка на сестра си-макар това да не се е случвало до сега; че да започне да живее при нея означава да започне нов живот; че иска да живее там, където си живее, да започне да вижда майка си и сестра си, например веднъж в седмицата; че важното е да я вижда и ще й е мъчно, ако я вижда по-рядко/ и двете заключения на съдебно-психологически експертизи, които е кредитирал. Според първата /единична, изслушана пред първата инстанция/ в поведението на детето С. се демонстрира враждебност, отхвърляне, дистанциране и отрицателно отношение към майката; поведението на бащата и бабата - да я нападат и очернят като родител, омаловажавайки ролята й - е практика, която води до изграждане на отрицателно виждане към личността и поведението й; същевременно детето е положително настроено към и предпочита бащата, възприема напускането на дома от майката като изоставяне, като причината, допринесла за това отношение, е, че те двете не са имали възможност от момента на раздялата досега да разговарят насаме. Тройната експертиза сочи, че са налице данни за директна и индиректна манипулация, насаждани мисли и емоции спрямо майката от другия родител и неговите близки; пред детето са коментирани партньорските отношения и майката е обрисувана като предател, напуснал дома си; С. остава в средата, която й е позната и където е отраснала, защото иначе рискува да бъде отхвърлена като майка си, а и заради отчуждаващата практика на баба си /“аз без момиче ли ще остана“/. Приема оставането в дома на баща си за справедливо и равностойно; фактът, че поема справедливостта на своите плещи, говори за поставяне в ролята на „дете-възрастен“, което е дисфункционална и отчуждаваща практика; по думите на бащата детето е отказало да посети майка си и нейни близки, защото изпитва страх, че ще я нападнат и обвинят, което според вещите лица показва, че то изпитва вина; емоционалното натоварване с лоялност към бащата е своеобразна отчуждаваща практика от страна на родителя; когато е образувана коалиция „родител-дете“ и това в психологически план се изразява в лоялност към бащата и неговите близки и преживяване на майката като предател и разпътна жена, като детето се идентифицира с преживяното, със страданието на бащата по повод раздялата, това състояние не е естествено. Вещите лица сочат, че е отговорност на родителите да предпазят детето от подобно преживяване-от коалиции и конфликти на лоялност; липсата на комуникация между родителите и враждебните им отношения водят до това, че С. вижда едностранно това, което й се представя; от друга страна тя се идентифицира със сестра си Х., има силна емоционална връзка с нея и страда от това, че са разделени; усещането за раздяла със сестрата се свързва с напрежение, страх, тревога. Същевременно, доколкото заявява, че по някакъв начин е добре, че тя ще е при баща си, а Х. при майка си, това чувство за справедливост /което не е характерно за дете, защото то се намесва в отношенията между родителите/ също е отчуждаваща практика; освен това детето счита и че не е обичано и ценено от майката така, както от рода на баща си, и по тази причина избягва комуникация с близките; поради нарушената комуникация между С. и майката, не може да бъде изведена манипулация от страна на последната. При така изяснените обстоятелства въззивната инстанция е намерила от правна страна, че и двамата родители притежават родителски капацитет, отговорни са, обичат децата си и всеки иска те да живеят при него; и двамата са в състояние да осигурят дом и добра семейна среда. Самите деца са силно привързани едно към друго, голямото страда от раздялата с по-малкото и заявява, че иска да е с него, но не в С.; демонстрира желание да остане да живее при баща си, защото там са приятелите му и трудно ще свикне в С. при майка си. От друга страна, предвид заключението на психологичната експертиза, са налице данни за оказаната директна и индиректна манипулация на С. от страна на бащата и неговите близки, довела до отчуждение спрямо другия родител и постепенно включване на детето в конфликта между родителите. Това е мотивирало съда да приеме, че фактическото положение не е в интерес на детето. Посочил е и, че като се вземат предвид разясненията в ППВС 1/74 - съгласно което при развод по правило децата следва да се отглеждат заедно и разделянето им се допуска само по изключение по важни причини, такива в случая не са налице. Твърденията на бащата, че той е по-пригоден да се грижи за двете деца и майката не притежава нужния родителски капацитет, са приети за голословни и плод на конфликта между тях. Отразено е, че бащата контролира комуникацията между майка и дъщеря под предлог, че детето не иска да общува с майка си, липсата на комуникация е довело до вплитането му в конфликта до степен, че то да взема страна и изпитва страх от изоставяне, всичко това води до формираното отрицателно отношение към майката, което не характеризира бащата като по-добрия родител. Не на последно място е взета под внимание и възрастта, характерна с израстването в пубертета и настъпващите промени във физиологичното и психологичното развитие на девойката. Отчетена е и позицията на майката, която заявява, че бащата трябва да контактува с децата, да присъства в техния живот и участва в отглеждането им-независимо от това, че не живеят заедно. Всичко това е мотивирало съда да приеме, че родителските права спрямо двете ненавършили пълнолетие деца следва да бъдат предоставени на майката и те да живеят с нея на адреса на нейното местоживеене, а на бащата да бъде определен режим на контакти и дължима издръжка съобразно първоинстанционното решение. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Трябва ли решаващият съд да дава приоритет при определяне упражняването на родителските права на дадените обяснения от детето С. Х. Д. или на съдебните експертизи?“; 2.“Трябва ли решаващият състав да се съобразява с мнението на социалните работници, изразено в социалните доклади, при определяне на упражняването на родителските права и местоживеенето на децата?“; 3.“При определяне упражняването на родителските права върху децата решаващият състав трябва ли да съобрази възможностите на населените места, в които живеят майката и бащата, за бъдещото развитие на децата?“; 4.“Може ли да бъде изведен категоричен извод, че върху детето С. Х. Д. е осъществена манипулация относно желанието да живее при баща си и той да упражнява родителските права на база немотивирани експертизи ?“; 5.“Очевидно неправилно ли е решението на второинстанционния съд при постановяване на решение за упражняване на родителските права от страна на майката, без да се вземе под внимание желанието на детето при кой от двамата родители иска да живее?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите два въпроса на практика са свързани с обстоятелствата, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на родителските права, респективно значението на желанието на детето при кого от родителите да живее; задават се в контекста на заявеното от него при изслушването, че иска да остане при бащата, и посоченото в социалните доклади, че при него то е добре обгрижено, задоволени са потребностите му и той е значимата фигура. С Постановление на Пленума на Върховния съд №.1/12.11.1974 са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, те са релевантни и при действието на действащия СК от 2009г. /който закрепва и нормативно някои от посочените в Постановлението критерии в чл.59 ал.4 СК/ и са възпроизведени в редица решения по реда на чл.290 ГПК. От значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето. При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага; желанието на родителите и това на децата, както и мнението на близките, не са задължителни за съда; те, обаче, се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата; по принцип всички деца се отглеждат от родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права, като разделянето им е допустимо само при наличие на важни причини за това. Подчертава се, че от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съда да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти и извеждайки правния си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Съпоставил е възможностите на двамата родители по изведените в нея критерии. Отчел е както че и двамата родители имат желание и възможност да отглеждат децата и разполагат с родителски капацитет за това, така и че не е установено бащата да е по-пригодния родител. Изложил е ясни мотиви защо намира, че приоритет следва да бъде даден на майката като по-подходящ родител, на който да се възложи упражняването на родителските права. Аргументите са свързани с най-добрия интерес на децата, преценен с оглед всички данни по делото, в това число заключенията на съдебно-психологическите експертизи - които компетентно, подробно и мотивирано са дали експертно становище, че бащата е допуснал вплитане на детето С. в конфликта до степен, че то да взема страна и изпитва страх от изоставяне, контролира комуникацията между майка и дъщеря под предлог, че детето не иска да общува с майка си, има поведение на отчуждаващ родител, което води до формиране на отрицателно отношение към майката. Съдът изрично е посочил, че именно всичко това не характеризира бащата като по-добрия родител. От друга страна е взета предвид възрастта на децата, вкл. доколкото тази на С. е характерна с израстването в пубертета и настъпващите промени във физиологичното и психологичното развитие на девойката, силната привързаност между децата, факта, че следва да живеят заедно, за да поддържат връзката си и не страдат от разделянето им. Желанието на по-голямото дете да остане да живее при бащата, където е израснало и където има роднински и приятелски кръг, изразено при изслушването му, както и посоченото в социалните доклади, че за него значимата фигура е бащата, сами по себе си, както вече беше посочено, не задължават съда да предостави родителските права на бащата /твърденията в касационната жалба, че междувременно С. е започнала да учи в строителен техникум в [населено място], не са подкрепени с доказателства, а от друга страна евентуално постъпване в учебно заведение в друго населено място така или иначе вече би довело до откъсване в една или друга степен от познатата среда в [населено място]/. Те са отчетени, но съобразно цитираната по-горе практика - в съвкупност с останалите относими обстоятелства и доказателства, при извършване на комплексна преценка на установените факти и с оглед най-добрия интерес на децата, за който съдът е задължен да следи и служебно. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Трети, четвърти и пети въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те не са общи и абстрактни, каквито визира разпоредбата, а конкретни, фактически, свързани с обстоятелствата по делото /отговорът им следва да се даде с акта по същество – решението, след преценка на събраните по делото доказателства, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК/, респективно цитираната правна норма предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а не на въпрос към касационната инстанция подлежи ли на отмяна въззивно решение, което страда от определени пороци. Предвид изложеното горепосочените въпроси не представляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,