Определение № 60319 от 03.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2127/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. К., А. Н. Б. и Г. Н. К. - всички чрез адв. Й. Д. от САК, срещу решение № 1460 от 03.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 6149/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 6677 от 27.09.2019 г. по гр. д. № 8434/2018 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Л. К., А. Б. и Г. К. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 28.11.2017 г. смърт на Ц. К. - брат на ищците. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете в пълен размер. Касаторите изразяват несъгласие с извода на въззивния съд, че по делото не са доказани сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания, търпени от тях по повод смъртта на брат им. Излагат доводи, че съвкупната преценка на доказателствата води до друг извод, а именно - че между тях и починалия е съществувала силна емоционална връзка и че вследствие на неговата смърт те са търпели през продължителен период от време морални болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетение. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. В отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Н. К., изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че макар формално са легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на техния брат Ц. К., починал при ПТП на 22.11.2017 г., ищците по исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ Л. К., А. Б. и Г. К. не са доказали предпоставките за присъждане на обезщетение, предвидени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - особено близка, трайна и дълбока, емоционална връзка с починалия и действително търпени през продължителен период от време болки и страдания от неговата смърт. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Н. Н. - син на ищеца Л. К., който е обяснил, че починалият Ц. К. бил много близък с братята и със сестра си и въпреки, че братята и сестрите живеели в различни населени места и имали свои семейства, всички те си помагали един на друг и се виждали често; След раздялата със съпругата си Ц. живеел при своя леля; Братята и сестрата преживели тежко смъртта на Ц., заедно споделяли мъката си от загубата му и често ходели на гроба му. След преценка на свидетелските показания във връзка с разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС въззивният съд е направил извод, че по делото не е доказано между ищците и починалия при ПТП техен брат да са съществували отношения на емоционална близост и силна привързаност и ищците да са претърпели сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, за да се направи изключение от правилото, че в случай на смърт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в Постановление № 4/68 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. Изхождайки от възприетите в тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС разрешения, въззивният съд е приел, че свидетелските показания сочат на нормални /като между братя и сестри, живеещи поотделно и самостоятелно/ отношения, но не и на такива, които да се отличават с особена близост и със създадена силна емоционална близост, предполагаща обезщетяване по реда на чл.432, ал.1 КЗ. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси, за които твърдят, че са обусловили изхода по делото и че попадат в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: „В какво (какви следва да бъдат междуличностните отношения) се изразява проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето/лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на починалия; Наличието на собствено семейство (съпруг/а и низходящи) както и живеенето в отделно домакинство от това на починал брат/сестра, изключва ли наличието на силна емоционална привързаност между братя и сестри и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на починал“. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК със съдържание, изяснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Първият въпрос е зададен общо, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на исковете по чл.432, ал.1 КЗ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е дефинирал съдържането на междуличностните отношения, предпоставящи присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица извън кръга на най-близките, очертан в Постановление 4/1968 г. и Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС. За да отхвърли исковете, съдът е взел предвид събраните в хода на делото гласни доказателствени средства и след преценката им от гледна точка на постановките в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е формирал извод, че ищците нямат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, тъй като не са доказали съществуването на особено близка емоционална и житейска привързаност, различна от обичайната родствена връзка между братя и сестри, и проявлението на морални болки и страдания в правната сфера на всеки от тях, надхвърлящи като интензитет и продължителност нормално присъщите за конкретната родствена връзка вреди. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е заключил, че отношенията между ищците /сега касатори/ и брат им са били типични, обичайни, за родствената връзка между братя и сестри и че болките и страданията, които са понесли ищците по повод смъртта на брат си, са нормално присъщи за тази връзка на родство. Вторият въпрос не е обуславящ за постановения с решението правен резултат, доколкото наличието на собствено семейство и живеенето в отделно домакинство не са приети от въззивния съд като съществени за правото на обезщетение, а са преценявани наред с всички други обстоятелства, върху които е изграден извода, че естеството на житейската връзка между ищците и техния брат не дава основание в конкретния случай да се направи изключение и да се присъди обезщетение на лица извън кръга на най-близките, посочени в постановления № 4/1968 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси е бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без посочване на практика на ВС и ВКС, на която въззивното решение противоречи, и без излагане на съображения в какво се изразява значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на въпросите, с които е обосновано общото основание за достъп до касационно обжалване, се извежда от мотивите към Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик - брат/сестра, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между братя и сестри, характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика в тълкувателното решение, тъй като отхвърлянето на исковете е обусловено от преценката на въззивния съд, че съществувалите между ищците и починалия житейски връзки и интензитетът на понесените морални болки и страдания не удовлетворяват изведеното в тълкувателното решение изискване за изключителност, доколкото отношенията са били обичайни, т. е. характерни за родствената връзка брат/сестра, и понесените болки и страдания по повод смъртта на близкия човек не надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за конкретната родствена връзка. Съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС изключва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при наличие на задължителна съдебна практика по въпросите, обусловили резултата от делото, няма причина решението да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като основание за достъп до касационно обжалване и чл.280, ал.2 ГПК с аргумент, че „решението се явява неправилно поради нарушение на материалните и процесуалните правила“. Нарушението на закона - материален и процесуален, е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на преценка само по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване, но не е основание за допускане на касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите не са обосновали нарушение на закона, което да насочва към уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 6149/2019 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не е доказано извършването им. Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника не следва да се присъжда и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, тъй като в отговора по чл.287, ал.1 ГПК няма искане за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,