Определение № 689 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2750/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, срещу определение № 1257 от 12.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2728/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, с което е потвърдено определение № 263389 от 22.06.2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав за прекратяване на производството по т.д. № 685/2020 г. като недопустимо, а присъдената от СГС държавна такса - с определение № 263493 от 28.06.2021 г., е редуцирана от 400 000 лв. на 60 000 лв. В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт. Твърди се, че правото на иск съществува и е надлежно упражнено, като обявената от Конституционния съд противоконституционност на разпоредбите на §7 от ПЗР към ЗИД ЗБН и на чл.60б от ЗБН няма за последица недопустимост на образуваното по този иск производство, а има отношение към основателността на иска. Претендира се отмяна на прекратителното определение, а в условие на евентуалност – отмяна на определението, с което несъстоятелната банка е осъдена да заплати държавна такса. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. Обявяването на противоконституционността на § 7 към ЗИД на ЗБН води ли до недопустимост на предявения иск с правно основание чл.60б ЗБН или има отношение към неговата основателност; 2. Съществува ли правен интерес и активна процесуална легитимация по предявения иск с правно основание чл.60б ЗБН, с оглед на обявяването на противоконстутуционността на § 7 от ПЗР към ЗИД ЗБН; 3. Доколкото спорът все още не е квалифициран от съда като такъв по чл.60б ЗБН, предвид липсата на доклад по делото, допустимо ли е прекратяване на същото и връщане на исковата молба заради обявяването на противоконституционността на § 7 ПЗР към ЗИД ЗБН; 4. Какъв е характерът на нормата на чл.60б ЗБН – процесуален или материален и 5. Следва ли ищецът да бъде осъден да заплати държавна такса при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, която цели попълване на масата на несъстоятелността на банка, за което няма вина ищецът, т.е. не е причина за неоснователно завеждане на делото. Частните касатори поддържат и самостоятелното основание за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, предвид приетата недопустимост на иска, без наличие на доклад от съда и правна квалификация на предявения иск. В постъпил по делото писмен отговор от „Лодж пропърти“ АД и „Кронос лимитед“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество са развити съображения за правилност на въззивното определение. В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото не са депозирани писмени отговори от останалите търговски дружества – ответници по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване процесуален съдебен акт на въззивен съд. За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд, съставът на Апелативен съд – София е констатирал, че висящото производство по предявения от КТБ АД /н/ иск по чл.60б ЗБН е недопустимо, тъй като тази разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България. Съдът се е позовал и на тълкуването, дадено в Решение на КС по конст.дело № 5/2019 г. за неприложимостта на противоконституционен закон по отношение на заварени, неприключени правоотношения, предмет на висящи съдебни производства. В мотивната част на въззивното определение са изложени подробни правни съображения относно възможността конкретно потестативно право да бъде надлежно упражнено. Изведен е извод, че зачитайки решението на КС по конст.дело № 9/2020 г., не е налице законова разпоредба, която да овластява кредитора да упражни потестативното право по чл.60б ЗБН, а при липса на такава разпоредба, ищецът не разполага с право на иск. С оглед изхода на делото, въззивният състав е определил дължимата от ищцовата страна ДТ в размер на 60 000 лв., като е отменил допълнителното определение на СГС за разликата над тази сума до 400 000 лв. Дължимата ДТ е определена на основание чл.60б ал.4, изр.2, пр.2 ЗБН, съобразно стойността на вземането с произход КТБ АД /н/ - 1 500 000 лв Настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да се допусне. Първите четири въпроса, формулирани в изложението към жалбата, се свеждат до това, дали обявяването на противоконституционността на §7 ПЗР към ЗИД ЗБН и чл.60б ЗБН рефлектира върху правото на иск по висящ спор, който все още не е квалифициран като такъв по чл.60б ЗБН - с доклад по делото, или обявяването на противоконституционността на посочените разпоредби следва да се съобразява при произнасяне по същество по предявения иск. Спрямо така обобщения и уточнен правен въпрос не е налице поддържаното допълнително селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.4 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице при приложима законова разпоредба, която е непълна, неясна или противоречива и при липса на съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, създадената съдебна практика впоследствие се преценява като неправилна, което налага нейното изоставяне или осъвременяване. Съобразно константната практика на ВКС, предметът на делото се определя от съда съобразно обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум, а от друга страна, по уточнения правен въпрос – дали обявяването на противоконституционността на правна норма рефлектира върху правото на иск, вече е формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. В постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове на различни състави на ВКС, Търговска колегия – така например, решение по т.д. № 2675/2019 г., решение по т.д. № 2897/2019 г., решение по т.д. № 2068/2020 г. на I т.о., решение по т.д. № 1284/2019 г., решение по т.д. № 2455/2020 г. на II т.о. и др., е прието, че предвид обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл.60а и чл.60б ЗБН, исковите производства по тях са недопустими. Аргументите за този извод са основани на регламентираното в чл.151, ал.2, изр.3 от КРБ правило за действие на решението за противоконституционност занапред, както и на Решения на Конституционния съд по конст.дело № 25/1995 г. и по конст.дело № 5/2019 г. КС е постановил, че правният ефект на такова решение се състои в неприлагане на обявения за противоконституционен закон, като по отношение на неприключени правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага – не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство; Налице е не само изключване от обективното право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, предвид липсата на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с посочените от ищеца правни последици, поради което не са налице подлежащи на преценка по същество елементи от такъв фактически състав. Крайният правен извод на въззивния съдебен състав за недопустимост на предявения иск по чл.60б ЗБН, в какъвто смисъл е и изразеното от СГС становище, съответства напълно на посочената по-горе непротиворечива практика на ВКС, наличието на която изключва поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените правни въпроси в изложението към частната жалба относно фазата от процеса, в която се преценява допустимостта на иска и за характера на нормата в чл.60б ЗБН, са ирелевантни за изхода на настоящия процесуалноправен спор, с оглед цитираните по-горе решения на Конституционния съд и практиката на ВКС. Касационно обжалване не следва да се допуска и по формулирания въпрос, свързан с дължимостта на ДТ. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в съответствие със съдържащите се в ГПК общи процесуални норми, като е отчетена липсата на специална норма в ЗБН, предвиждащи недължимост на ДТ от ищеца при прекратяване на производството по искове за недействителност на сделки, извършени от трети лица. Не се установява и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За напълно приложима следва да се счете практиката на ВКС за дължимост на държавна такса от ищеца, на основание чл.60а, ал.2 ЗБН, при прекратяване на производство по искове с правно основание чл.60а ЗБН /напр. решение по т.д. № 473/2021 г., решение по т.д. № 571/2021 г. на I т.о., решение по т.д. № 2455/2020 г. на II т.о. и др./, предвид аналогичните разпоредби на чл.60б, ал.4, изр.2, пр.2 и чл.60а, ал.2, изр.2, пр.2 от ЗБН. Не е налице и поддържаната от синдиците на банката очевидна неправилност на въззивното определение, предвид пълното съответствие на дадените от апелативния съд разрешения на цитираните по-горе решения на Конституционния съд и на Върховния касационен съд. От съдържанието на атакувания съдебен акт не се установява наличие на визираната в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност, изразяваща се в превратно прилагане на закон или явна необоснованост. Аргументите за преждевременно произнасяне от съда по допустимостта на иска /при липса на доклад по делото, включващ правна квалификация на претендираните права/ са неотносими към посоченото самостоятелно основание за достъп до касация. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение