Определение № 201 от 01.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 3055/09.04.2021 г. от ищцата Й. З., чрез адв. К. Г. срещу определение № 241/30.03.2021 г. по гр.дело № 3890/2020 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е прекратено производството по делото и е върната касационна жалба, подадена от Й. З., чрез адв.К. Г., с която обжалва въззивно решение № 588/15.06.2020 г. по в.гр.дело № 470/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по предявения установителен иск за съществуване на безсрочно трудово правоотношение и е прекратено производството по този иск, предявен от Й. З. З. против Аграрен университет гр. Пловдив. Жалбоподателката поддържа недопустимост на определението на състава на ВКС в обжалваната част, тъй като по подадената касационна жалба от същата с вх. № 17938/30.06.2020 г. следвало да се произнесе Пловдивския апелативен съд. Според жалбоподателката решението на Пловдивския окръжен съд от 15.06.2020 г. по гр.дело № 470/2020 г. в частта, с която е обезсилено решението от 07.01.2020 г. по гр.дело № 12309/2019 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е уважен предявен установителен иск е обжалвано с частна жалба вх. № 17938/30.06.2020 г. от ищцата, която следва да се разгледа от Апелативен съд гр. Пловдив, а не от ВКС. Поддържа се, че определението следва да се обезсили, алтернативно да се отмени и делото да се върне за разглеждане на посочената частна жалба. Ответникът по касационната жалба Аграрен университет гр. Пловдив, чрез адв. Д. Б. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 588/15.06.2020 г. по гр.дело № 470/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено решение № 86/07.01.2020 г. по гр.дело № 12309/2019 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между Й. З. З. и Аграрен университет гр. Пловдив съществуването на безсрочно трудово правоотношение на длъжността асистент, визникнало на основание трудов договор № 5133/15.04.2009 г. и е прекратено производството по предявения от Й. З. З. срещу Аграрен университет гр.Пловдив иск по чл.124 ГПК, вр.чл.67 КТ за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на безсрочно трудово правоотношение на длъжността асистент, възникнало на основание трудов договор № 5133/15.04.2009 г. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд по гр.дело № 12309/2019 г. в частта, с която са уважени предявени искове от Й. З. срещу Аграрен университет гр. Пловдив с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото е подадена частна жалба вх. № 17938/30.06.2020 г. от ищцата Й. З. З., чрез адв.К. Г.. Срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ е подадена касационна жалба от ответника Аграрен университет гр. Пловдив, чрез адв.Д. Б.. По подадените частна жалба, която по съдържание представлява касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по чл.270,ал.3 ГПК от ищцата и касационна жалба от ответника Аграрен университет гр. Пловдив е образувано гр.дело № 3890/2020 г. на ВКС, IV г.о. С обжалваната част на определение № 241/30.03.2021 г. по гр.дело № 3890/2020 г. на ВКС съдебният състав е приел, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по предявения установителен иск е изключено от касационен контрол. Прието е, че спорът е трудов, но не е сред изключенията, предвидени в чл.280,ал.3,т.3 ГПК. С оглед на това е формиран извод, че касационната жалба на ищцата-сега жалбоподател е недопустима и следва да се върне, а производството по делото да се прекрати. Настоящият съдебен състав възприема изводите на съда в обжалваната част на определението от 30.03.2021 г. по гр.дело № 3890/2020 г. на ВКС, IV г.о. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. С цитирания текст законодателят е въвел правило, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, като са предвидени изчерпателно изключения и те са решенията по искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, както и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В настоящият случай с въззивното решение Пловдивския окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение по гр.дело № 12309/2019 г. на Пловдивския районен съд в частта по предявен установителен иск от ищцата Й. З. З. срещу Аграрен университет гр. Пловдив за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на безсрочно трудово правоотношение на длъжността асистент, възникнало на основание трудов договор № 5133/15.04.2009 г. По този иск спорът е трудов на основание чл.357 КТ. Според посочения текст трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Въззивното решение в частта, с която въззивния съд се е произнесъл по този установителен иск не е сред изчерпателно посочените изключения в чл.280,ал.3,т.3 ГПК и поради това в същата част решението не подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба с вх. № 17938/30.06.2020 г. от ищцата е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по предявения установителен иск на основание чл.280,ал.3,т.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Поради това касационната жалба на ищцата следва да се върне, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. В същата насока са и изводите на състава на ВКС в обжалваната част на определението от 30.03.2021 г. Последното в указаната част е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о