Определение № 251 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2715/2013 г.

Производството по т.д.№ 2715/13г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по касационни жалби на П. Й. П. като [фирма], [населено място] и В. К. В. – С., [населено място] срещу решение № 33/19.02.2013г., постановено по гр.д.№ 393/12г. от Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 73/15.06.2012г. по гр.д.№ 44/12г. на Тетевенския районен съд и са отхвърлени исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 5585.42 лв., като погасен чрез прихващане, а е уважен в размер на 214.58 лв., и по чл.92 ЗЗД в размер на 2442 лв., представляващи възнаграждение и неустойка по договор за извършване на СМР, както и е отхвърлено възражението за прихващане. С определение № 223/10.07.13г. по т.д.№ 2715/13г. ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на П. Й. П. като [фирма], но е пропуснал да се произнесе по касационната жалба на В. К. В. – С.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая, обжалваното решение е постановено по въззивно търговско дело с цена на иска под 10000 лв., поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд